Решение по дело №49/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 103
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20202330200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 103/12.3.2020г.

 

Гр. Ямбол, 12.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд наказателна колегия в публичното заседание на деветнадесети  февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                                    

                                                                                   Председател:  Р.Радиев

                                                       

при секретаря Й. П.

като разгледа докладваното от  Р.Радиев АНД №  49  по описа  за   2020 год.

 

Производството по делото е образувано по жалба на “***“ ЕАД гр. С. против Наказателно постановление № *** г на  Директора на РД за областите Б., С.и Я. със седалище гр. Б.  към главна дирекция ”Контол на пазара” при КЗП, с което на осн. чл. 222а  ЗЗП му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 113, ал.1 ЗЗП. В жалбата се излагат съображения за материална  незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна КЗП Б., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема з установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото не спорят, че дружеството  притежава търговски обект –магазин  в гр. Я. ,ул. “***“ бл.35, вх.А.  На 26.02.2019 год. в търговския обект на жалбоподателя е извършена проверка от служители на КЗП-РД-Б., сред които св. С. във връзка с постъпила при тях жалба от Т. И. Т.. За извършената проверка е съставен констативен протокол с който е констатирано, че относно телефона, предмет на жалбата е подадена рекламация на 05.01.2019 г., като на 15.01.2019 е издаден сервизен протокол № ********* в който е посочено, че се връща неотремонтиран поради механични повреди .Предписано е управителя или упълномощено лице  да се яви на 05.03.2019 год. и да представи становище и документи по рекламацията. На 10.05.2019 год. е издаден Протокол за проверка на документи № *** към КП № *** год. в който е прието, че телефона е приет в магазина с тъмен екран , а с протокола от сервиза състоянието му се променя в „драскотини, и петна по дисплея и апарата е върнат неотремонтиран, от което става ясно , че търговецът не е изпълнил задължението си за извършване на гаранзционен ремонт , съгласно чл.113 , ал.1 от ЗЗП.

На 10.05.2019 год. в присъствието на упълномощения С* К* * е съставен АУАН на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, което е  връчено на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне  на 20.12.2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се прецена като основателна поради следните съображения:

АУАН и НП са незаконосъобразно издадени. В случая е нарушена разпоредбата на чл.42 т.3 и 4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Нито в АУАН , нито в съставеното НП са посочени датата на извършване на нарушението и мястото на извършването му.  Не е посочено мястото на подаване на рекламацията. С непосочване датата на извършване на нарушението не може да се провери дали  са спазени  сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В АУАН и НП не са изписани обстоятелствата при които е извършено нарушението – кога, къде и как е закупен мобилния телефон с посочване на договора по който е предявена рекламацията. В НП и АУАН е изписано само, че е постъпила жалба от Т*Т*за предявена рекламация от Т* Т* за повреден мобилен телефон , като не става ясно за какъв телефон е предявената рекламация , за същия този телефон ли се отнася цитирания протокол за рекламация № *** год. От констативните протоколи, АУАН и НП не става не става ясно кога точно е извършено нарушението.

Следва да се има предвид и че съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

Липсата на някой от следните елементи на формулиране на нарушението от фактическа страна- описание на нарушението, дата и мястото, където то е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, води до съществен порок на АУАН и НП.   Бланкетно е преписан състава на чл.113, ал.1 от ЗЗП, без да са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението.  Според посочените разпоредби от ЗАНН , за да не бъде ограничено съществено правото на защита на нарушителя, на него изрично трябва да бъде разяснено кога, къде и как е извършил нарушението, въпреки че тези факти и обстоятелства може да са му известни още при извършване на проверката от контролния орган.

При неспазване на тези норми от ЗАНН, дори при наличие на извършено административно нарушение, сьдьт е длъжен да отмени НП само на процесуално основание, без да разглежда делото по същество. Според ЯРС е налице съществено процесуално нарушение на посочените от ЗАНН норми, с което се ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи чрез своите органи на управление при какви точно обстоятелства е извършил административното нарушение.

На следващо място следва да се отбележи , че АУАН и Наказателното постановление са материално незаконосъобразни. По делото не е доказан по какъв начин е придобит телефонния апарат от Т* Т*Административно наказващия орган не оспорва твърдението на жалбоподателя, че договор за покупко – продажба на мобилен телефон между него и Тенев не е сключван , а е сключен договор за лизинг. Законодателят обаче категорично е предвидил, че несъответствието на стоката следва да бъде с „договора за продажба”.  Договорът за лизинг  е съвсем различен от договора за продажба и се доближава повече до договора за наем на вещ, отколкото до договора за продажба. 

 

По тези съображения, сьдьт прие, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосьбразно, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № *** г на  Директора на РД за областите Б*, С* и Я* със седалище гр. Б*  към главна дирекция ”Контол на пазара” при КЗП, с което на “***“ ЕАД гр. С*  на осн. чл. 222а  ЗЗП му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 113, ал.1 ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я* в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: