№ 3762
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509913 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20111552 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 28493/19 г., СРС, ГО, 151
с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Г. М. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 1135,54 лева - главница, представляваща дължими абонаментни такси за периода
27.12.2016 г. - 26.06.2017 г. по договор № М5217250/07.07.2016 г. и сумата 177,77 лева-
законна лихва за забава върху главницата за периода 21.01.2017 год. до 21.12.2018 год., за
които суми по ч. гр. д. № 81100/2018 г. по описа на СРС, 151 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,93 лв. - разноски за исковото производство и
сумата 26,27 лв. - разноски за заповедното производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която са
изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.Излагат се
доводи, че първоинстанционният съд е уважил претенция различна от посочената в
заявлението и заповедта за изпълнение и по почин на ищеца е добавил нови
обстоятелства,които не са част от основанието на иска и не са включени в изпълнителното
основание по заповедното производство.
1
Моли решението да бъде обезсилено и да се прекрати производството по делото.
Претендира разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Неоснователно е възражението на въззивника,че е налице съществено разминаване
между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и претенцията в
исковото производство. В Заявлението, депозирано от ищеца е описан единствено
рамковият договор № М5217250. Същият има за предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца
на ответника чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор. Номерът № М5217250 представлява индивидуален
клиентски номер и реферира към услугите, които ползва и продуктите, които получава
абонатът. По този клиентски номер са издавани месечните сметки/фактури, като същият е
изписан в горния ляв ъгъл на всяка една от процесните фактури. Другият
индивидуализиращ признак на абоната е (ID номер) ACCOUNT ID, с който клиентът се
въвежда в информационната и счетоводната система на ,,А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Абонатът Г.
М. М. фигурира в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер *********.
Процесният Договор за продажба на изплащане от 15.07.2016 г. е подписан към рамковия
договор № М5217250, но е заведен по (ID номер) ACCOUNT ID *********, поради което и
този номер е изписан върху него.
Неоснователни са твърденията на въззивника за подменен договор и различно
основание в издадената заповед за изпълнение и депозираната искова молба. В Заявлението
е посочено общото основание, на което са дължими сумите, а именно рамков Договор №
М5217250. В правилото на чл. 415, ал. 1 е предвидена хипотезата, която съдът дължи
указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за вземането, което е
било предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковата молба
подробно са описани начините на формиране на претенцията, предмет на заявлението. Не
може да се приеме и мнението, че основанието е различно, след като във фактурите, в които
са обективирани вземанията е посочен именно номерът на рамковия договор в заявлението -
М5217250.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която
безспорно е установено наличието на задължението и неговия първоизточник - договор
М5217250.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
2
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20111552 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 28493/19 г., СРС,
ГО, 151 с-в .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3