Решение по КНАХД №416/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Митници“, А. М., чрез пълномощник главен юрисконсулт Я. Я. против Решение № 175 от 18.07.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 525 по описа за 2022 година на Ловешкият районен съд.

В касационната жалба се излагат подробни доводи, че постановеното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл.348 ал. т.1 и ал.2 от НПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е ценил доказателствата по делото в тяхната цялостна съвкупност, поради което е достигнал до грешни изводи, въз основа на които е постановено отменяне на правораздавателния акт - Наказателно постановление № 84 от 25.02.2021 г., като счита, че не са налице основанията да се приеме, че е изтекла погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Излага, че съгласно чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването и след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Счита, че такова действие, прекъсващо давността е всяко движение по хода на делото, включително и разпределянето му на нов съдия и започване на делото от началната му фаза и в този смисъл считат, че в периода от извършване на административното нарушение (или по-точно казано от неизпълнението спрямо държавата) до момента на постановяване на оспореното решение, давността е прекъсвана няколкократно и към настоящия момент не е изтекла. Според касационният жалбоподател давността е прекъсната с подаване на жалбата до районния съд и до приключване на съдебното производство не е започнала да тече нова давност, нито пък е приложима абсолютната давност, поради съществената разлика в административнонаказателното и наказателното производство и давността в конкретен аспект.

Наред с това посочва, че РС неправилно се позовава на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС - ОСС на НК на ВКС и ОСС от колегия на ВАС по т.д.№ 1/2014 г., защото то би следвало да се прилага само по отношение „глобата“, като наказание, тъй като разпоредбите на НК са приложими само по отношение физическите лица и неправилно е чл. 11 да се прилага по отношение „имуществената санкция“, което само по себе си изключва приложението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В заключение моли съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него потвърди изцяло процесното наказателно постановление и присъди разноски в размер на 120 лева.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът „Винал“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно уведомена не изпраща представител.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 175 от 18.07.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 525 по описа за 2022 година на Районен съд /РС/ Ловеч решаващият състав е отменил Наказателно постановление №84 от 25.02.2021 г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция „Д.“.

С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №82/15.10.2020 г., за нарушение на чл.73, ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.1 и ал.2, т.3, б „д“ и б“ж“ от ППЗАДС, наказуемо по чл.126а, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.36 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, са наложени на „ВИНАЛ“АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представлявано от Р. П. Ц. са наложени имуществени санкции, както следва:

I.“Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.10.2018г.- 31.10.2018г.

II.“Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.11.2018 г.-30.11.2018 г.

III.“Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за констатирано нарушение за данъчен период 01.12.2018 г.-31.12.2018 г.

IV. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.01.2019г.-31.01.2019г.

V. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.02.2019г.-28.02.2019г.

VI. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.03.2019г.-31.03.2019г.

VII. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.04.2019г.-30.04.2019г.

VIII. "Имуществена санкция " в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.05.2019г.-31.05.2019г.

IX. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.07.2019г.-31.07.2019г.

X. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.09.2019г.-30.09.2019г.

XI. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.10.2019г.-31.10.2019г.

XII. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.11.2019г.-30.11.2019г

XIII. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.12.2019г.-31.12.2019г.

XIV. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение установено за данъчен период 09.08.2006г.-11.02.2020г.

XV. „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за данъчен период 01.02.2020г.-11.02.2020г. и прекратил административно наказателното производство по НАХД № 525/2022 година по описа на РС-Ловеч, поради изтичане на давността за административнонаказателно преследване.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, като са формирани и съответни на доказателствата правни изводи, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност, като съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Счел е също, че тъй като за административните нарушения се предвижда налагане на имуществена санкция, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административно-наказателното/ преследване следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като съгласно чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Приел е, че независимо от прекъсването към м.07.2024 г. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод е обосновал с разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. С оглед на което е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно и прекратил административнонаказателното производство.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно. Фактическите констатации и правните изводи за незаконосъобразност на наказателно постановление поради изтекла погасителна давност, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ гласи, че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото ЗАНН не предвижда друго. След като в ЗАНН не се съдържат разпоредби относно погасяване на административно-наказателното преследване, то приложение следва да намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В случая, предвид периода през който се посочва, че са извършени нарушенията-м.10.2018г.-м.01.2020г., към момента на постановяване на настоящото решение е изтекъл /м.07.2024г./ предвидената в закона абсолютна давност, което изключва административно-наказателното преследване.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, като в случая е приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. В случая е установено по безспорен начин от въззивната инстанция, че към датата на произнасяне от районния съд е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което е наложило отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН, без да се разглежда спора по същество.

Следва да се съобрази, че абсолютната давност е материалноправен институт и след нейното изтичане държавата губи правото си да преследва нарушителя. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. Поради това, след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество.

Неоснователно и правно необосновано е твърдението в касационната жалба, че в случаят не е изтекла абсолютната погасителна, поради многократното и прекъсване, включително и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Посочените от касационният жалбоподател действия по обжалване на НП от нарушителя, всяко движение по хода на делото, включително разпределянето му на друг съдия, не са действия по смисъла на чл.81 ал.2 от НК, представляващи действия на надлежен орган срещу лицето срещу което е насочено преследването, а действия на самото лице и на съдебния състав по делото, което му възложено. Важно е да се прави разлика между давност за преследване (прекъсва се с действия на органите) и давност за изпълнение на санкцията (спира се при обжалване), като в настоящия случай се касае за давност за преследване.

Настоящият касационен състав намира, че правилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, с аргументи приемайки, че както „глобата“ като наказание, така и “имуществената санкция“ са парични вземания, и по отношение и на двете следва да приложи Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. Доколкото по своята правна природа наказателното постановление представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира административнонаказателната отговорност на лице извършило административно нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на наложената санкция. Основание затова се черпи и от разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, която визира видовете административни наказания. Като такива законът предвижда освен глоба и имуществена санкция за ЮЛ, но и обществено порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Затова и в случаи като процесния, които не са уредени в АПК, по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК.

При преценка незаконосъобразността на НП поради изтекла давност за административнонаказателно преследване, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно. Не е налице соченото в КЖ, че РС не е ценил доказателствата по делото в тяхната цялостна съвкупност, поради което е достигнал до грешни изводи, въз основа на които е постановил отмяна на издаденото Наказателно постановление. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице касационните основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски, но такива в настоящото производство не са направени и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 175 от 18.07.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 525 по описа за 2022 година на Ловешкият районен съд.

Решението е окончателно.