№ 491
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500647 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1006/04.07.2022г. по гр. д. № 7333/2021г. на ПлРС, съдът е
отхвърлил предявения иск по чл.415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН
АД ЕИК/БУЛСТАТ ***, адрес (седалище/адрес управление): гр.П., И.И.З.
№*, Й. В. В. - Изпълнителен директор, против П. М. А., ЕГН ********** от
гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ап.*, с цена на иска 2080, 67 лв. по реда на чл.422 от
ГПК, като неоснователен и недопустим.
Недоволни от решението са останали „Топлофикация-Плевен“ АД
гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З. №* чрез
Изп. директор Й. В. В. чрез юрк. Цв. В., които го обжалват с въззивна жалба в
законния срок. Твърдят, че по тяхно заявление по чл.410 ГПК за издаване на
Заповед за изпълнение против П. М. А., ЕГН ********** за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден имот в гр.П., ж.к. С.,
бл.*, вх.*, ап.*, съдът е образувал ч.гр. дело № 4909/2021г., по което е
удовлетворил исканията им. Навеждат доводи, че с разпореждане по това
дело съдът е указал на АД, че книжата са връчени на длъжника по реда на
1
чл.47 ал.5 ГПК и в едномесечен срок от съобщението може да предявят
установителен иск относно вземането си. Оплакват се, че неправилно съдът е
приел, че срокът за предявяване на установителния иск е пропуснат.
Указанията за предявяване на иска са постъпили в Системата за сигурно
електронно връчване на 21.10. 2021г. в 11,05ч., видно от представеното
извлечение – л.7 от настоящото дело. Пак от същото се установява, че
указанията са връчени на АД на 28.10.2021г., от която дата е започнал да тече
едномесечния срок за предявяване на установителния иск. Видно от щемпела
на ИМ от регистратура на ПлРС, същата е подадена на 25.11.2021г. и поради
това в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК.
Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да
постанови решение, с което исковете да се уважат изцяло като основателни,
като им се присъдят разноски за двете инстанции ведно с тези от заповедното
производство.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС П. М.
А. от гр.П., ЕГН ********** чрез особен представител адв.М. С. от ПлАК е
подал Отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението
да се потвърди. В съдебно заседание се представлява от пълномощника Л. П.
С. – дъщеря – л.34 от настоящото дело, която твърди, че са заплатени са общо
3 200лв. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД - ПЛЕВЕН на 01.07.2022г. и
на 29.09.2022г.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между страните и се установява от Справка за актуалното
състояние на регистрацията на Дружеството от 07.09.2022г. – л.20 – л.21 от
настоящото дело, че в ТР е вписана „Топлофикация - Плевен”АД гр.П. с ЕИК
***.
Не се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС, че на
26.07.2021г. АД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за
2
изпълнение против длъжника П. М. А. от гр.П., от който претендират парично
вземане – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2019г. до 31.05.2021г. - сумата от 1 967,49лв., лихва за забава върху тази
сума в размер на 113,18лв. за периода от 04.02.2020г. до 09.07.2021г. и
законна лихва върху главницата от 26.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и разноски от 41,62лв. – д.т. и 50лв. – адв. възнаграждение.
Безспорно е също така, видно от Заповед № 2903/26.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника – П. М. А., в полза на
ищеца - АД - е издадена Заповед за изпълнение за сумите 1 967,49лв., лихва за
забава върху тази сума в размер на 113,18лв. за периода от 04.02.2020г. до
09.07.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и разноски от 41,62лв. – д.т. и 50лв. – адв.
възнаграждение - деловодни разноски, като в Заповедта е изрично посочено,
че вземането произтича от ползвана и незаплатена от длъжника топлинна
енергия от 01.12.2019г. до 31.05.2021г.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
ГПК и поради това съдът е указал на заявителя да предяви иск срещу
длъжника в едномесечен срок за установяване на вземането си като довнесе
дължимата д.т.
От ч.гр. дело се установява, че уведомление за Разпореждането
заявителят в заповедното производство е получил на 28.10.2021г. – л.39 от
делото на ПлРС, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се
обжалва, АДружеството са предявили исковете с правно основание чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 25.11.2021г.
В съдебно заседание пред ОС Плевен предвид изявленията на страните,
съдът прие за безспорно между страните и обстоятелството, че заплащането
на сумата в размер на 3 200,00 лв. от длъжника на кредитора по настоящото
дело е станало на дати 01.07.2022г. и на 29.09.2022г.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че в тежест на
ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че
е изправната страна по Договора. В тежест на ответната страна е да докаже
наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца
вземане. Предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК е установителен иск
3
– за установяване съществуване на вземане, като следва да бъде спазен срокът
по чл.415, ал.4 от ГПК. Ищецът е пропуснал този преклузивен срок, тъй като
съобщението от съда е изпратено по ел. поща на 21.10.2021г., а ИМ е заведена
по ел. път на 25.11.2021г., т.е. след изтичането на едномесечния срок. По
гореизложените съображения съдът счел, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недопустим и при този изход на делото,
разноските възложил върху ищеца.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Оплакването, че срокът по чл.415 ал.4 ГПК за предявяване на иска е
спазен е основателно. Установява се от представените писмени доказателства.
Предвид приетото за безспорно от въззивната инстанция и изявленията
на представителя на ищеца в същото съдебно заседание, че с оглед факта, че
е извършено плащане преди насрочване на делото в за съдебното заседание на
20.10.2022г., нямат основание да поддържат въззивната жалба. Претенциите
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД - ПЛЕВЕН за главница, лихва и част
от разноските са удовлетворени. Платено е изцяло главницата, мораторна
лихва, като остатъкът - общият сбор от разноските е в размер на 67,78лв.
разноски за заповедното и исковото производство.
От данните по делото не се потвърждава тезата на ищеца, че му се
дължат разноски. Двете плащания са направени преди резглаждане на делото
в ОС Плевен – първото преди постановяване на решението в ПлРС, а второто
на 29.09.2022г. – след това решение. Представителят на ищеца признава в
открито съдебно заседание, че двете плащания са отразени по
документацията в АД.
При това в случай на изцяло основателни претенции дългът възлиза на
2 080,67лв. главница и мораторна лихва, както и 1 076,97лв. разноски за
заповедно, исково и въззивно производство. Общо сумата е в размер на
3 157,64лв., но при отчитане на възражението, че се дължат разходи за 5/8 Ид.
4
части от топлофицирания обект, платената сума от 3 200лв. ще се окаже, че
покрива и законната лихва върху главницата от датата на заявлението –
26.07.2021г. до окончателното й изплащане на 29.09.2022г.
Решението следва да се отмени изцяло, да се постанови ново с което
исковете да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса, а
искането на ищеца ответникът да се осъди да заплати на ищцовото Дружество
сумата от 67,78лв. разноски за заповедното и исковото производство – да се
отхвърли като погасено чрез плащане. Платената сума от 3 200лв. е по-голяма
от общо дължимата сума като сбор от всички пера – главница, лихви,
разноски на заповедно, исково и въззивно производство в размер на
3 157,64лв., включително и 100лв. юрисконсултско възнаграждение за ОС
Плевен.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1006/04.07.2022г., постановено по гр.д. №
7333/2021г. на РС гр.Плевен изцяло като незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за признаване на установено, че П. М. А., ЕГН
********** от гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ап.* дължи на кредитора
"Топлофикация-Плевен"АД, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З.
№*, ЕИК ***, сумата от 1 967,49лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до 31.05.2021г.,
както и сумата от 113,18лв. - лихва за забава за периода 04.02.2020г. -
09.07.2021г. върху главницата, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.07.2021г. - датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
4909/2021г. по описа на ПлРС, като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ГПК искането на „Топлофикация Плевен”АД
гр.П. за присъждане на направените от тях разноски по делото за заповедното
и исковото производство в размер на 67,78лв., като погасено чрез плащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
5
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6