Решение по КНАХД №1243/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ / АПИ /, чрез пълномощника – юрк. Б., срещу Решение № 326/15.08.2025г., постановено по АНД № 706/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е изменено наказателно постановление № 8804/27.08.2024г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП на П. Г. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лева, като с оспореното Решение глобата е намалена на 2000 лева.

В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта на изменение на наложената административна санкция, следствие неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване изцяло на издаденото НП, както и за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище поддържа касационната жалба, на наведените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, и не взима становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик редовно уведомени, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 23.07.2024 г. П. С. се движел по път 1-8 в посока гр. Пазарджик – гр. Пловдив, управлявайки МПС с 4 оси, две от които - управляеми оси, [Марка], модел „Тракер„, с ДК № [рег. номер]. Около 12 ч. бил спрян за проверка на км 207+400 от служители на АПИ. Инспекторите извършили документална и фактическа проверката на водача и автомобила и установили вида на ППС. Измерването за натоварване на ос направил на място св. Г. чрез ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1304/18 /5 м. В процеса на измерването било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), тъй като при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС била 30.450 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7. ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването било с 11.450 т. Св. Г. констатирал, че измерените параметри на процесното ППС го квалифицират като извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Тъй като съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС било забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ), свидетелят поискал жалбоподателя да му представи валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. За проверяваното МПС такова разрешение не било издадено и такси не били платени, жалбоподателят не представил такова. За така установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр.2 от ЗП, вр. чл. 7, ал.1. т. 5. б.“в“, чл. 8. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, св. Г. съставил АУАН на ответника по касационната жалба, който го пописал без да дава обяснения и да изложи възражения. Въз основа на съставения АУАН, началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното пред РС-гр. Пазарджик наказателно постановление.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на подадената жалба.

Настоящият касационен състав намира, че правилно контролирания съд, съответно на събраните по делото доказателства при преценка размера на наложеното административно наказание, е отчел обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за материалното положение на санкционираното лице, като се вземе предвид немалкия размер на предвиденото в закона наказание, отчел е че същият работи като водач на тежкотоварен автомобил, както и налично осъждане за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, и е изменил определената от административнонаказващия орган санкционна мярка. Следва да се посочи, че нарушенията, които ответника по касационната жалба е допускал касаят такива различни от обективна и субективна страна, механизъм на осъществяване, съгласно разпоредбите на ЗДвП, които от своя страна са различни по характер от това, за което му е наложено процесното административно наказание по ЗП, поради което и не могат да обусловят отчитането им при индивидуализация на нарушение, осъществило състав на административно деяние по ЗП. На последно място определеното от въззивния съд административно наказание е около средния на предвидения от ЗП размер, като по този начин биха се постигнали целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

В обобщение обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които изчислени чрез формулата по компенсация възлизат на сумата от 74 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касационната жалба. Разноски от последния не са претендирани в хода на касационното производство, поради което не следва да бъдат присъждани.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 326/15.08.2025г., постановено по АНД № 706/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Г. С. да заплати на А“ПИ“ сумата от 74 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.