№ 1912
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110136169 по описа за 2021 година
„Юробанк България“ АД е предявила срещу М. К. Ж. обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да
бъдат осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2540.69 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна карта BG MC Cash от
10.07.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-23.06.2021 г., до окончателното изплащане,
сумата от 82.67 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.10.2020 г. до 22.06.2021г., сумата от 5.90 лв., представляваща такса за
периода от 04.12.2020 г. до 22.06.2021г., както и сумата от 9.35 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.06.2021 г.
Ищецът твърди, че на 10.07.2003 г., между „България Ритейл Сървисиз“
АД /преобразувано чрез вливане в „И Ар Би Лизинг Сървисиз“ АД, като
последното е преобразувано чрез вливане в ищцовото дружество/ и Николина
Цекова Попова /наследодател на ответника М. К. Ж./ бил сключен договор за
кредитна карта, като ответникът бил усвоил изцяло сумата предмет на
кредита в размер на 5700 лв. Посочва, че на 29.10.2020 г. кредитополучателят
преустановил плащанията по договора, с което от същата дата изпаднал в
забава. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. К. Ж. е подал отговор на
исковата молба, с който признава исковете за главница в размер на 2540.69
лв. и мораторна лихва в размер на 9.35 лв. Уточнява, че след смъртта на
Николина Цекова Попова е посетил офис на ищеца и е върнал картата, като
изразил желание да заплати дължимото по нея. Поддържа, че не е дал повод
за завеждане на делото. Оспорва по основание, но не и по размер останалите
два иска, а именно за възнаградителна лихва и такса. Сочи, че с
Допълнително споразумение към договора от 29.05.2017 г. страните са
изменили последния, като са приели актуални ОУ, съгласно които договорът
1
се прекратява при смърт на картодържателя. Николина Цекова Попова била
починала на 19.09.2020 г., предвид което договорът бил прекратен на тази
дата и липсвали основания за начисляване на процесните възнаградителна
лихва и такса. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете за
главница и мораторна лихва и да отхвърли тези за възнаградителна лихва и
такса. Счита, че по признатите искове не дължи разноски, тъй като не е дал
повод за завеждането им, като в негова полза се следват разноски по
оспорените като неоснователни два иска. Пред съда страната поддържа
отговора на исковата молба и заявява, че е заплатила исковете, които не
оспорва, а именно за главница и за мораторна лихва. Претендира разноски,
като моли на тези сторени от ищеца да останат за негова сметка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на договор за кредитна карта BG MC Cash
от 10.07.2003 г., сключен между „България Ритейл Сървисиз“ АД, чийто
правоприемник е ищцовото дружество, и Николина Цекова Попова
/наследодател на ответника/; усвояване от кредитополучателя на сумата по
кредита, както и че кредитополучателят не е върнал изцяло заетата сума;
размерът на непогасените и дължими от ответника задължения възлизат на
главница в размер на 2540.69 лв. и мораторна лихва в размер на 9.35 лв. за
периода от 14.05.2020г. до 22.06.2021 г., както и че размерът на начислената
възнаградителна лихва от ищеца за периода от 29.10.2020 г. до 22.06.2021 г.
възлиза на 82.67 лв., а размерът на начислените такси за периода от
04.12.02020 г. до 22.06.2021 г. възлиза на 5.90 лв. Горното се установява и от
представеното заявление за издаване на кредитна карта от 10.07.2003 г. от
Николина Цекова Попов, както и от общи условия за издаване и използване
на карта EUROLINE.
По делото е представено допълнително споразумение към заявление –
договор за издаване на кредитна карта American Express/ Златна American
Express/ Euroline American Express № С03192035232 от 29.05.2017 г.,
сключено между „Юробанк България“ АД и Николина Цекова Попова, по
силата на което на картодържателя е предоставена нова кредитна карта. В чл.
7 от договора е предвидено, че с подписване на споразумението
картодържателят декларирал, че се е запознал с актуалните Общи условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти Visa,
MasterCard и American Express и приложение № 1 към тях, приложими по
отношение на новата карта. Същите били неразделна част от договора и
допълнителното споразумение и заменят изцяло Общите условия на банката
за издаване и използване на кредитни карти и приложение № 1 към тях,
приложими по отношение на старата карта.
Представени са и Общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване
и използване на кредитни карти Visa, MasterCard и American Express, за които
страните не спорят, че са действали по отношение на процесната кредитна
карта. Съгласно чл. 14.5 е предвидено, че договорът се прекратява при смърт
или поставяне под запрещение на картодържателя. В чл. 14.6 е предвидено, че
при прекратяване на договора по реда на чл. 14 картодържателят дължи
начисляваните периодично по договора такси пропорционално на изтеклия
срок от договора, ако те са събрани авансово, те се възстановявали
пропорционално на срока на прекратяване. Съгласно чл. 14.7 при
прекратяване на договора по реда на чл. 14 картодържателят остава задължен
към банката за погасяване на всички задължения, свързани с ползването на
картата, включително и след прекратяване на договора, независимо от
основанията за прекратяване. В случай че при прекратяване на договорните
2
отношения картодържателят има изискуеми и непогасени задължения към
банката, банката има право да ги събере по реда на чл. 20.1 и чл. 20.2.
От представения препис –извлечение от акт за смърт издаден от
Столична община се установява, че Николина Цекова Попова е починала на
19.09.2020 г. представено е и удостоверение за наследници с изх. № РНД20-
УГ01-8909 от 01.10.2020 г., съгласно което Николина Цекова Попова е
оставила за наследници по закона“ М. К. Ж. – син.
Не се спори, а и от представеното платежно нареждане от 05.12.2021 г.,
съгласно което ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2550.04 лв., като в
основанието е посочено 2540 лв. главница и 9.35 лв. мораторна лихва.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете
предявени с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже наличие на валиден договор за кредит
между „България Ритейл Сървисиз“ АД и Николина Цекова Попова, по
силата на който на последната е отпусната уговорената сума със
задължението да я върне заедно с възнаградителна лихва и такса в
претендирания размер, кредитополучателят да не е върнал заетата сума, че
претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и наказателна
лихва и такси са станали изискуеми. В тежест на ищеца по иска с правно
основание с чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Настоящият състав намира, че с оглед на отделените по делото за
безспорни обстоятелства, както и от изричните изявление на ответника, че
признава исковете за сумата от 2540.69 лв., представляваща главница по
договор за кредитна карта BG MC Cash от 10.07.2003 г., както и иска за
сумата от 9.35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020
г. до 22.06.2021 г., то така посочените искове се явява основателни. Още
повече, че плащането на задълженията от страна на ответника представлява
конклудентно признание на исковете. По делото се оспорват единствено
исковете за сумата от 82.67 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 29.10.2020 г. до 22.06.2021 г., както и за сумата от 5.90 лв.,
представляваща такса за периода от 04.12.02020 г. до 22.06.2021 г.
Между страните не се спори, а и от представеното платежно нареждане
от 05.12.2021 г. се установява, че ответникът е погасил задълженията си за
главница в размер на 2540 лв. и мораторна лихва в размер на 9.35 лв. Съдът
намира, че с оглед представените по делото доказателства и изявленията на
страната, следва да се приеме, че с извършеното плащане са погасени именно
претендираните вземания за главница и мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 22.06.2021 г., които са част от предмета на настоящото исково
производство.
При това положение предявените искове за главница и мораторна лихва
се явява неоснователни, поради погасяването му чрез плащане в хода на
процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Към момента на предявяване на иска за главница ищецът е бил носител
на изискуемо вземане от ответника, като ответникът е следвало да погаси
това вземане преди предявяване на настоящия иск, доколкото съгласно чл.
14.7 от приложимите Общите условия при прекратяване на договора по реда
на чл. 14 картодържателят остава задължен към банката за погасяване на
всички задължения, свързани с ползването на картата, включително и след
прекратяване на договора, независимо от основанията за прекратяване, като в
случай че при прекратяване на договорните отношения картодържателят има
изискуеми и непогасени задължения към банката, банката има право да ги
събере по реда на чл. 20.1 и чл. 20.2 /съдебен ред/. Не е спорно по делото
наличието на такива задължения за главница, които ответника е погасил в
хода на делото, поради което съдът намира, че същият дължи на ищеца
3
обезщетение в размер на законната лихва върху платената главница от датата
на подаване на исковата молба /23.06.2021 г./ до датата на плащането
/05.12.2021 г./, което определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в
размер на 117.16 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата.
По отношение на исковата претенция за възнаградителна лихва в размера
на сумата от 82.67 лв. за периода от 29.10.2020 г. до 22.06.2021 г., то
настоящият състав намира същата за неоснователна. Съгласно представения
препис –извлечение от акт за смърт издаден от Столична община
наследодателят на ответника и страна по договора за кредитна карта
Николина Цекова Попова е починала на 19.09.2020 г., поради което на
основание чл. 14.5 от приложимите Общи условия, процесния договор е
прекратил своето действие с настъпването на смъртта на картодържателя. В
случая няма основание да се претендира от ответника договорната лихва след
края на срока на договора /19.09.2020 г./, каквато реално се претендира,
доколкото искът е предявен за периода от 29.10.2020 г. до 22.06.2021 г.
Последната се дължи единствено до датата на действие на процесния договор.
Ето защо предявения иск следва да се отхвърли като неосновател.
Неоснователен се явява и предявения иск за сумата от 5.90 лв.,
представляваща такса за периода от 04.12.2020 г. до 22.06.2021 г. Съгласно
чл. 14.6 от Общите условия е предвидено, че при прекратяване на договора по
реда на чл. 14 картодържателят дължи начисляваните периодично по
договора такси пропорционално на изтеклия срок от договора, поради което
не е предвидено дължимостта на таксите след прекратяване на действие на
договора, като дори е предвидено в случай на авансово събиране на таксите,
те да се възстановят пропорционално на срока на прекратяване. В случая с
оглед на гореизложеното договорът е прекратен на 19.09.2020 г., поради което
съгласно Общите условия ищецът няма основание да начислява такси за
последващ период, а именно от 04.12.2020 г. до 22.06.2021 г., поради което
така предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове за главница и мораторна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.06.2021 г., доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски по отношение на тези два иска. Ищецът
претендира сумата от 105.64 лв. държавна такса и 467.64 лв. адвокатско
възнаграждение, като на ищеца с оглед изхода на спора следва да му се
присъди сумата от 554.03 лв. Неоснователно се явява възражението на
ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото по делото не са
налице предпоставките за прилагане на посочената разпоредба. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски доколкото
исковете за възнаградителна лихва за периода от 29.10.2020 г. до 22.06.2021
г., както и за такса за периода от 04.12.2020 г. до 22.06.2021 г. се явяват
неоснователни. По отношение на тези два иска ответника претендира сумата
от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора
на ответника следва да се присъди сумата от 10.07 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, срещу М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Свобода“, бл.
4
13, вх. Г, ет. 4, ап. 64 обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, за осъждане на М. К. Ж. да заплати на „Юробанк България“ АД
следните суми: сумата от 2540.69 лв., представляваща главница по договор за
кредитна карта BG MC Cash от 10.07.2003 г., сумата от 82.67 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.10.2020г. до
22.06.2021г., сумата от 5.90 лв., представляваща такса за периода от
04.12.2020 г. до 22.06.202 1г., както и сумата от 9.35 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„Свобода“, бл. 13, вх. Г, ет. 4, ап. 64, да заплати по предявената претенция на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 117.16 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 2540.69 лв. по договор
за кредитна карта BG MC Cash от 10.07.2003 г., за периода от датата на
подаване на исковата молба -23.06.2021 г. до датата на плащането на
задължението - 05.12.2021 г.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„Свобода“, бл. 13, вх. Г, ет. 4, ап. 64, да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
554.03 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на
М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. 13, вх. Г,
ет. 4, ап. 64, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 10.07 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5