Решение по адм. дело №622/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. М. П., [ЕГН], от гр. Варна, против Разпореждане от 24.03.2025 (рег. № 365р-17660/25.03.2025 г.) на полицейски орган, издадено на основание чл. 64 ЗМВР от старши полицай Сектор „Общинска полиция“ – Варна - И. П. Н..

Жалбоподателят оспорва разпореждането като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Отправя се искане за отмяна на Разпореждане от 24.03.2025 (рег. № 365р-17660/25.03.2025 г.) на полицейски орган, издадено на основание чл. 64 от ЗМВР от старши полицай Сектор „Общинска полиция“ – Варна - И. П. Н..

С уточнителна молба жалбоподателя, чрез служебно назначеният процесуален представител адв. Т. Т., жалбата се поддържа. Допълва се, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно липса на изложени мотиви в оспорения административен акт.

Ответникът – старши полицай Сектор „Общинска полиция“ - Варна - И. П. Н., в открито съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуалния представител Г. Г. – главен юрисконсулт. Изразява се становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че от събраните по делото доказателства се установяват материално правните предпоставки, а именно наличието на извършено от П. нарушение, поради което правилно органът е издал оспорения административен акт. Моли съда да потвърди обжалваното разпореждане. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателката основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на писмо рег. № РД25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г. Община Варна съгласува провеждането на индивидуални, протестни действия по повод личен мотив на Н. М. П., за периода 20.03.2025 г. – 14.04.2025 г., от понеделник до петък, в интервала от 09:00 – 17:30 ч. в близост до сградите на: Окръжен съд – Варна (пл. ***), Районен съд – Варна ([улица]); Административен съд – Варна ([улица]) и Съдебно изпълнителна служба ([улица]. Указано е, че при провеждане на протеста следва да се спазва обществения ред, да не се пречи на свободния достъп на гражданите до сградите на институциите и да не се използва озвучителна техника.

На 24.03.2025 г. около 14:50 часа, в гр. Варна, [улица], пред Районен съд – Варна, жалбоподателя Н. М. П. е реализирал протестна дейност използвайки мегафон и свирка. При извършена проверка по сигнал, служители на реда се констатирали, че П. използвайки музикални инструменти и озвучителни системи (грамофон и свирка), нарушава обществения ред и смущава спокойствието на гражданите. За констатираното е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00005150/24.03.2025 г. П. е посочил в АУАН като възражение, че използвания говорител и свирка не са озвучителна техника, защото не възпроизвеждат постоянен звук, а с използването им се изразява мнение и разпространяване на своето мнение чрез слово, говор и звук.

Въз основа на констатациите старши полицай Сектор „Общинска полиция“ – Варна - И. П. Н., с оспореното в настоящото производство Разпореждане от 24.03.2025 (рег. № 365р-17660/25.03.2025 г.), съставено на основание чл. 64 ЗМВР, във връзка с Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, на жалбоподателя е разпоредено да прекрати използването на озвучителна техника и системи, с които смущава обществения ред и спокойствие на гражданите, в срок до 24.03.2025 г., 15:40 часа, на територията на гр. Варна, [улица]. На основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

Видно от разписката към разпореждането, същото е връчено на лицето лично, срещу подпис на 24.03.2025 г.

Жалбата срещу разпореждането е подадена на 25.03.2025 г. в Административен съд – Варна.

По искане на процесуалния представител на ответника по делото е допуснат до разпит свидетелят В. Н. В.. Свидетелят В. заявява, че е служител съм в сектор „Общинска полиция“, на длъжност полицай. Заявява, че се сеща за случая и конкретизира, че с колегата, с който са били в един екип на този ден са получили сигнал за лице, което нарушава обществения ред. При пристигне на мястото са установили въпросния господин (Н. П.) и след това са пристъпили към прекратяване на неговите действия, тъй като нарушава обществения ред. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил това е пристъпено вече към изготвянето на въпросния документ, а именно писмено разпореждане. На въпрос на процесуалния представител на ответника свидетеля уточнява, че П. е ползвал озвучителна техника, с която нарушаваше обществения ред и не е имал нужното разрешение за този вид действия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното разпореждане е издадено от старши полицай Сектор „Общинска полиция“ – Варна - И. П. Н., тоест от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, издаден под формата на полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР. Като такова, то следва да отговаря на общите изисквания за форма и съдържание на административните актове, визирани в чл. 59 АПК, както и на специалните изисквания, предвидени в чл. 64, ал. 5 ЗМВР.

Съгласно чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР, писменото разпореждане задължително съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това изискване кореспондира с общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест актът трябва да бъде мотивиран.

В случая оспореното Разпореждане от 24.03.2025 (рег. № 365р-17660/25.03.2025 г.), макар и обективирано в изискуемата писмена форма, не съдържа фактически и правни основания. В текста на разпореждането липсва описание на конкретни действия или бездействия на жалбоподателя Н. М. П., които да са възприети от издаващия орган като нарушение или като създаващи необходимост от превантивна намеса по реда на чл. 64 ЗМВР. Не е посочено кога, къде и при какви обстоятелства жалбоподателят е извършил твърдяното противоправно поведение, съответно е нарушил конкретни норми общинската Наредба. Бланкетното посочено, че разпореждането се издава „за да се прекрати използването на озвучителна техника и системи, с което се смущава обществения ред и спокойствие на гражданите“, не представлява излагане на фактически основания по смисъла на закона.

Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

В конкретния случай, макар в административната преписка да е приложен АУАН № 00005150/24.03.2025 г., от които би могла да се изведе фактическата обстановка, но в оспореното разпореждане не съдържа никакво препращане към този документ. Следователно, той не може да изпълни функцията на мотиви по смисъла на цитираното тълкувателно решение и не може да санират липсата им в самия оспорен в настоящото съдебно производство акт.

На следващо място следва да се има предвид, че липсата на мотиви в административния акт не може да бъде преодолявана чрез гласни доказателства едва в хода на съдебното производство, тъй като това би лишило адресата от възможността своевременно да узнае основанията за издаването на акта и би поставило съда в позиция да предполага каква е волята на административния орган, което е извън правомощията му.

Съдът контролира законосъобразността на акта въз основа на фактическите и правни основания, обективирани в него към момента на издаването му. Липсата на изложени фактически и правни основания препятства съда да извърши преценка по същество – дали действително е налице поведение от страна на жалбоподателя, което да е в противоречие със законови или подзаконови норми, и дали наложената мярка е необходима и съответства на целта на закона (чл. 64, ал. 1 ЗМВР визира като цел опазване на обществения ред и осигуряване на безопасността). Не става ясно какво точно нарушение е констатирано или каква заплаха за обществения ред се цели да бъде преустановена.

В допълнение, диспозитивът на разпореждането – „за да се прекрати използването на озвучителна техника и системи, с което се смущава обществения ред и спокойствие на гражданите“ – е общ и неясен. Той не дефинира каква именно озвучителна техника и системи са използвани от жалбоподателя П., нито кои конкретни разпоредби от закон или наредба на Община Варна се визират и са нарушени. Тази неопределеност създава правна несигурност за адресата на акта, който не може да разбере с точност какво поведение се изисква от него или какво му е забранено. Същевременно, тази неяснота прави практически невъзможен контрола за изпълнението на разпореждането, както и преценката от страна на съда дали вмененото задължение е законосъобразно и пропорционално. Не става ясно и как точно с издаване на разпореждане от вида на процесното се гарантира опазването на обществения ред, респективно кое налага необходимостта от издаването му.

Неизлагането на фактически и правни основания (мотиви) и неяснотата на диспозитива представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Нарушенията са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на адресата и възпрепятстват съда да извърши пълен и всеобхватен контрол за законосъобразност на акта, включително по отношение на неговата материална законосъобразност и съответствие с целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното разпореждане, като незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на законоустановената форма, следва да бъде отменено.

Независимо от изхода на производството, разноски на жалбоподателя не се дължат, предвид липсата на своевременното им претендиране.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ Разпореждане от 24.03.2025 (рег. № 365р-17660/25.03.2025 г.) на полицейски орган, издадено на основание чл. 64 ЗМВР от старши полицай Сектор „Общинска полиция“ – Варна - И. П. Н..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.