№ 2388
гр. В., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110115454 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът М. Н. Т. ЕГН
********** срещу ответника ЗАД„***"АД, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 50.00лв.,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 2560,00лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна лява
врата, задна лява врата и лайсна на задна лява врата на собствен на ищеца лек автомобил
марка „Ф.П.", с peГ. № ***, причинени в резултат на реализирано на 31.07.2020г., ПТП, в
гр.В., което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а на „***", с peГ. № ***, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 29.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Заявява се желание задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***,
специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 31.07.2020г., около 21:00
часа, гр. В., ж.к. Вл.В. на паркинга до бл. 20, собственият му автомобил марка „Ф.П.", с peг.
№ *** е бил блъснат от лек автомобил марка „***", с peг. № ***, управляван от К.К.. На
1
31.07.2020г., в гр. В., ж.к. Вл.В. бл. **, пред вх.**, е паркирал лек автомобил марка „Ф.П.", с
peг. № ***. Същият ден, около 21:00 часа, водачът на лек автомобил марка „***" с peг. №
***, при движение на заден ход блъснал лек автомобил марка „Ф.П.", с peг. № ***. За
настъпилото ПТП е бил попълнен от участниците Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. „***", с peг. №
***. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" от застрахователна компания „ЗАД ***" АД, със срок на действие 22/05/2020г.
- 21/05/2021г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 03.08.2020г., ищецът е
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение на щетите.
В описа като увредени детайли са били посочени: предна лява врата, задна лява врата и
лайсна на задна лява врата. Като обезщетение за претърпените вреди, ищецът е получил
сумата в размер на 300.00лв. От направено проучване, ищеца сочи, че е установил, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2 860.00 лв.
Вследствие на изложеното , ищецът отправя искане да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество Застрахователно Акционерно Дружество „***“АД, ЕИК ***,
като ответник, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от: изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., със служебен адрес: ***, чрез пълномощника си юрисконсулт А.С., в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва изцяло
предявената от М. Н. Т. искова претенция в размер на 50 лева частична от 2560.00 лева,
явяваща се разлика между сумата, покриваща действителния размер на вредите,
констатирани по МПС марка "Ф.", с рег.№ *** и претендираната от ищцовата страна сума за
възстановяването им. Според изнесеното, ищецът е предявил по извънсъдебен ред пред
„ЗАД ***"АД претенция за възстановяване на причинените по МПС марка "Ф.", с рег.№ ***
вреди, в резултат на което е била образувана ликвидационна преписка щета №0801-
003525/2020-01, като същата е включена в плащане, с което е погасено задължението в
размер на 235.56 лева, сума равна на действителната стойност на вредите по горецитирания
автомобил. Счита се, че сумата, която ищецът претендира в настоящото производство и
която надхвърля възстановеното от ответното дружество обезщетение, е недължима. Сочи
се, че при нанесени имуществени вреди обезщетението по застраховка „Гражданска
отговорност" се определя от застрахователя на виновния застрахован, на основание чл. 15,
ал. 1 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането /отм./ и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, във връзка с чл. 273, ал. 2
от Кодекса за Застраховането /отм./. Оспорва се, че исковата сума е дължима, поради
удовлетворяване на претенцията извънсъдебно и в действителния размер на вредите,
възлизащ на сумата от 235.56 лева, с включени ликвидационни разходи. Изхождайки от
неоснователността на главния иск, се моли да бъде оставена без уважение и претенцията за
2
присъждане на мораторна лихва.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се
присъдят сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване,
на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, както следва: - че лек автомобил марка „М." с рег.№
*** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания
„ЗАД ***" АД, със срок на действие 22/05/2020г. - 21/05/2021г., която полица е действаща
към датата на ПТП; -че експертите на „ЗАД ***"АД са определили застрахователно
обезщетение в размер на 235.56 лева и с платежно нареждане посочената сума е заплатена
на ищцовата страна.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал
съдебна авто-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно
дадено, ясно и обосновано, се констатира следният, възприет и от вещото лице механизъм
на ПТП: Процесното ПТП е между: Участник 1: К.К., водач на л.а. М. ***, peг. № ***
Участник 2: М. Т., собственик на л.а. Ф.П., peг. № ***. По данни от Искова молба вх.
№89967/29.11.2023г., на 31.07.2020г. автомобилът на Участник 2 е бил паркиран в гр. В.,
ж.к. Вл.В., на паркинга до бл. № **. вх. **. Около 21:00 часа Участник 1, при извършване на
маневра на заден ход, блъска автомобила на Участник 2. За настъпилото произшествие е
съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи.
Посочено е от вещото лице, че представител на ЗД ДаллБогг е изготвил Опис-заключение по
щета на МПС № 0801-003525/2020-01/03.08.2020г. Съгласно този опис, по процесния
автомобил са увредени следните части и детайли: предна лява врата; задна лява врата;
лайстна задна лява врата. В Опис-заключението при определяне степента на увреждане на
задна лява врата първо е написано 3+Б, след което е задраскано и коригирано с П - за
подмяна. Няма данни кой и защо е задраскал и коригирал степента на увреждане на задна
лява врата. С оглед установяване реалната степен на увреждане на детайла, вещото лице
посочва, че е изискало от застрахователя снимки на същата. Тези снимки са в Приложение 1
към а експертизатая и от тях е видно, че задна лява врата е за ремонт, а не за подмяна.
Процесния автомобил е с испанска регистрация и следните основни характеристики: марка:
Ф. модел: Пасат per. № ***, рама № *** обем на двигателя: 1968 куб.см., дизел цвят: син
металик брой места: 5, първоначална регистрация: 27.03.2007 г.
Посочено е от вещото лице, че всички щети са по лявата странична част на процесния
автомобил. На база на описания по Въпрос № 1 механизъм на процесното ПТП, вещото
лице сочи, че може да се направи заключение, че е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и описаните увреждания по автомобила. Сочи, че в Опис-
3
заключение по щета на МПС № 0801-003525/2020-01/03.08.2020 г. са описани увреждания
по предна лява врата, задна лява врата и лайстна задна лява врата. Стойността на щетите по
процесния автомобил по средни пазарни цени на части и труд към датата на
произшествието, е изчислена по Въпрос № 2 по таблица №2 и възлиза общо на 1553,16 лева.
Стойността на необходимите разходи за ремонт на процесния автомобил, по средни
пазарни цени за труд и при цена на лайстна от алтернативен доставчик, е изчислена в
Таблица 3 – 1526,16лв.
На въпроса: Каква би била стойността за възстановяване на автомобила при използване на
части от алтернативни доставчици и части втора употреба?, вещото лице излага, че
единствената част, която подлежи на подмяна е лайстна на задна лява врата. Стойността на
необходимите разходи за ремонт на процесния автомобил, по средни пазарни цени за труд и
при цена на лайстна от алтернативен доставчик, е изчислена в Таблица 3. Общ размер на
щетите при така зададените параметри: 1526.16 лева. Стойността на щетите съгласно
Наредба № 24/08.03.2006 г. е изчислена в Таблица 4. Общ размер на щетите: 480.74 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В
разпоредбата на чл.432 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Към процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка лек
автомобил л.а. М. ***, peг. № ***, е било налице действително застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС
е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”,
което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от
4
КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил М. ***, peг. № ***,
който е извършил нарушение на ЗДвП, като при извършване на маневра на заден ход, блъска
автомобила на ищеца.
Вследствие на произшествието, пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са
били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата, поради което
предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение, следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то
съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да
обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Съдът определя
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие , като размерът на реалната стойност на вредата
следва да се определи по пазарни цени , т.е. обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност. Съобразявайки заключението на вещото лице по приобщената към
доказателствения материал съдебна автотехническа експертиза , съдът намира, че пазарната
стойност за възстановяване вредите настъпили по автомобила на ищецът, вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие, е в размер на 1553,16 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск, се явява
основателен и доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване в
претендирания размер.
5
С оглед направеното искане, върху уважената част на исковата претенция се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по чл.80 от
ГПК , приложен на л.75 от делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца е
730,00лв., от които 50,00 лв.- държавна такса, 200,00лв.- депозит за вещо лице за изготвяне
на САТЕ и 480,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответното дружество. Адв.възнаграждение, заплатено от ищецът е в
размер, който съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което се
явява несоснователно наведеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за
прекомерност на същото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, ответника ЗАД„***"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И.ж.к. Д., бул./ул. Г.М.Д. № *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ищеца М. Н. Т. ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.“Вл.В.“№**,
вх.**, ет.*, ап.**, както следва:
-сумата в размер на 50.00лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на
2560,00лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се
в увреждане на предна лява врата, задна лява врата и лайсна на задна лява врата на собствен
на ищеца лек автомобил марка „Ф.П.", с peг. №***, причинени в резултат на реализирано на
31.07.2020г., ПТП, в гр.В., което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а на „***", с
peГ. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД„***"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И.ж.к. Д., бул./ул. Г.М.Д. № *, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ищеца М. Н. Т. ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.“Вл.В.“№**, вх.**, ет.*, ап.**,
сумата в общ размер от 730,00лв., представляваща сбор от реализирани от ищеца съдебно-
деловодни разноски, както следва: 50,00 лв.- държавна такса, 200,00лв.- депозит за вещо
лице за изготвяне на САТЕ и 480,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7