Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 23.02.2009 г.
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г.К.
при участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдия К. гражд. дело № 1313/2008 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал.1 от
Семейния кодекс ( СК ) от Ц.А.А., ЕГН **********, против И.М.А., ЕГН **********,
за прекратяване брака с развод.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните
бил сключен на …… г., от който са родени две деца – понастоящем пълнолетни – З.
И. А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН **********. Поддържа се, че съпругът се
държал арогантно и грубо по време на брачното съжителство и предизвиквал
конфликти с ищцата. Въпреки направените от нея опити за заздравяване на
брачната връзка, поради нежеланието на ответника за това, ищцата напуснала
съпруга си на 19.09.1997 г., от който момент датира и фактическата раздяла
между страните, през който период ответникът не е търсил контакт със
семейството си. Моли се съдът да прекрати брака като приеме,че вина за
настъпване на брачното разстройство има съпругът И.А., както и да постанови
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата
М..
Ответникът не е изразил становище по иска.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като обсъди
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното :
Видно от представеното удостоверение от …… г., И.М.А.,
ЕГН **********, и Ц.А. М., ЕГН **********, са сключили граждански брак на …….
г., за което е съставен акт № 81 на ОбНС – Пазарджик
от същата дата.
Представени са удостоверения за раждане, от които се
установява, че децата на страните са родени, както следва : З. – на ….. г. и А.
– на ……… г.
От разпита на свидетелката Б. М. – сестра на ищцата се
установява, че в началото отношенията в семейството на нейната сестра протичали
нормално, но впоследствие се влошили, като свидетелката разбрала за конфликтите
между съпрузите на шестата година от сключване на брака, когато отишла в дома
им след един техен скандал. Според свидетелката върху нейната сестра е
упражняван физически и психически тормоз, а последиците от насилието се изразявали
в синини и подутини по тялото, за които първоначално обясненията били от страна
на сестра й, че е паднала и се е ударила. От разпита на свидетелката М. се
установява, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи :
За да бъде уважен иск за развод, следва да бъде
установено, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. че съществува
само формално, като не са налице възможности за неговото заздравяване, а
запазването му не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото.
В настоящия случай предвид изложените в исковата молба
твърдения, както и при обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че искът за развод се явява основателен и подлежи на уважаване.
Продължителната фактическа раздяла, предшествана от конфликтни отношения между
съпрузите и липсата на всякакъв интерес у ответника към брачната му партньорка,
обосновават разбирането, че в конкретния случай освен формалното му
съществуване, бракът не се характеризира с типичното за брачната връзка
отношение на зачитане личността на другия и прояви на взаимно уважение. С оглед
обстоятелството,че съдът служебно следва да се произнесе по въпроса за вината,
анализирайки събраните доказателства съдът счита, че разстройството на брака е
настъпило по вина на съпруга И.А.. По делото не са събрани доказателства за
проявени от съпругата – ищцата Ц.А. брачни провинения. Същевременно гласните
доказателства сочат на упражнено от страна на ответника насилие върху
съпругата, което представлява несъвместимо поведение, съпоставено с правната
уредба на брачните отношения и установените в чл. 15 и чл. 18 от СК изисквания.
Действително съдът отчете, че гласните доказателства са депозирани от сестрата
на ищцата, в който смисъл биха могли да бъдат заинтересовани, но намира, че
същите следва да бъдат кредитирани. С оглед естеството на производството, а
именно – по предявен иск за развод, логично се явява пълни и непосредствени
впечатления относно отношенията между съпрузите, основаващи се на преки
възприятия, да имат най-близките им роднини. Същевременно свидетелските
показания са последователни и подробни, поради което и Пазарджишкият районен
съд им даде вяра. При наличието на данни за упражнено насилие от страна на ответника,
последвано от незаинтересованост от брачния партньор и децата, родени от брака,
съдът приема, че следва да бъде възприето, че вина за брачното разстройство има
съпругът И.А..
Съдът счита, че искането на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака
следва да бъде уважено, доколкото макар и бракът да е дългогодишен, тя е
направила искане да носи фамилното си име преди брака и не претендира запазване
на брачното фамилно име.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 329, ал.1
от ГПК разноските следва да бъдат възложени на ответника. Същите са в размер на
325 лева – сторени разноски от ищцата, както и допълнителна държавна такса в
размер на 25 лева на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен брака между И.М.А.,
ЕГН **********, и Ц.А.А., ЕГН **********, за който е съставен акт № 81/…….. г.
на ОбНС – Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпване разстройството на брака има И.М.А..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Ц.А.А. да носи предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,***„С.” № 8, ет.4 да заплати на Ц.А.А., ЕГН **********,***, сумата от
325 ( триста двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни
разноски.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,***„С.” № 8, ет.4 да заплати
допълнителна държавна такса в размер на 25 ( двадесет и пет ) лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :