№ 706
гр. Перник, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720100977 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на Л. Р. Ц., с ЕГН: ********** от гр.
******, ул. „**** ******* **/***/* чрез адв. Ал. А. от ПАК, срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
3030,35 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. ******, ул. „****
******* бл.**,вх.*, ап.***, сумата от 505,23 лева – обезщетение за забава за периода от
30.06.2009 г. до 08.08.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.08.2012 г. до окончателното й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от
01.11.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед № 4655 от 22.08.2012 г. по ч.гр.д. №
5449/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. №
1445/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за
съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите
не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.
№ 5449/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за
изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5449/2012 по описа на Пернишкия РС за
вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 01.11.2012 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 86/2013 г. по описа на ЧСИ
А.В. по молба на ответното дружество депозирана на 11.01.2013 г. По изпълнителното дело
били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, била му
изпратена ПДИ на 24.01.2013 г., били изпратени запорни съобщения и наложени запори в
резултат на които била преведена сума в размер на 28 лв. на 18.07.2014 г. Последното
изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 05.03.2015 г. Не
1
били извършвани други изпълнителни действия по делото годни да прекъснат давността.
Вземанията обективирани в процесния изпълнителен лист били недължими, тъй като се
били погасили по давност. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано по
молба на взискателя от 18.09.2020 г. второ изпълнително дело №1445/2020 г. при ЧСИ С.Б..
По това дело бил наложен запор върху трудовите възнаграждения на ищцата и върху
банковите й сметки по силата на запорни съобщения с дата-13.10.2020 г. Били събрани от
взискателя суми в размер на 434,83 лв. /вкл. и сумата от 28 лв./, с които на основание чл. 76
ЗЗД били погасени разноски в размер на 273,93 лв. и част от законната лихва за забава в
размер на 160,90 лв. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че
процесните вземания били погасени по давност, както и относно приложимостта на
тригодишната погасителна давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5
годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на
ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Били изминали пет години от
последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело № 86/2013 г.,
което било извършено на 05.03.2015 г. и петгодишната погасителна давност била изтекла на
05.03.2020 г. преди датата на образуване на второто изпълнително дело № 1445/2020 г.-
18.09.2020 г. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.124 от ГПК и чл.439 от ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител моли да бъдат
уважени предявените искове като основателни и доказани. Съдът е приел направеното от
него в открито съдебно заседание преди края на съдебното дирене изменение на размера на
предявените искове, като се счита за сезиран с иск за сумата от 663.13 лв. - законна лихва за
забава за периода 30.06.2009 – 08.08.2012 и за сумата от 406.83 лв. ДТ и юк.възнаграждение,
за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. Претендира сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител
заявява, че не оспорва следните обстоятелства-датата на образуване на второто
изпълнително дело, която е 18.09.2020 г., както и че последното валидно изпълнително
действие по първото изпълнително дело № 86/2013 е било извършено на 05.03.2015 г.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Със същото определение по
чл. 140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от
настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице
новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на
ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по
чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
2
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаването на исковата молба на 09.03.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 1445/2020 г. на ЧСИ С.Б., поради което и следва да
се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 4655 от 22.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5449/2012 г. на ПРС, в полза на ответника е
бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата
от 3030,35 лв., съставляваща главница за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от
666,13 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г., сумата
от 200 лв., направени разноски по заповедното производство за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 73,93 лв., съставляваща държавна такса ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.08.2012 г. до
окончателното й плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 01.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5449/2012 г. на ПРС и на 11.01.2013 г. е
образувано изп.д. № 86/2013 г. на ЧСИ А.В.. Страните не спорят, че на 05.03.2015 г. е било
извършено последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие по изп.д. №
86/2013 г. на ЧСИ А.В., като на 05.03.2017 г. същото е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Страните също не спорят, че било образувано на 18.09.2020 г. второ
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист под номер 1445/2020 г. на ЧСИ
Ст. Бадев, което е висящо към датата на подаване на исковата молба от 09.03.2023 г. По
второто изпълнително дело са били събрани общо суми в размер на 434,83 лв. включващи и
сумата от 28 лв., съставляваща събрана държавна такса по първото изпълнително дело или
суми в размер на 406,86 лв. разноски.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото първо изп.д.
№ 86/2013 г. е било образувано на 11.01.2013 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 11.01.2013 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение,
последното същинско изпълнително действие, годно да прекъсне давността е било
извършено на 05.03.2015 г., което обстоятелство се явява безспорно между страните. С
разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
3
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради
липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на дълга след 07.07.2009 г., в продължение на повече от две години взискателят не
е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това първото
изпълнително дело е перемирано към 05.03.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по
силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 86/2013 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 05.03.2017 г. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е
настоящия случай.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство № 86/2013 г. е било образувано на 11.01.2013 г. преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г., второто
изпълнително дело при ЧСИ Ст. Бадев № 1445/2020 г. е образувано на 18.09.2020 г., за което
страните не спорят, а исковата молба е подадена на 09.03.2023 г. Предвид горното към
26.06.2020 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна давност е
изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания на
ответното дружество са погасени по давност.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника обективираните в процесния изпълнителен лист вземания. Част от тези вземания,
обаче за разноски и част от мораторна лихва са били погасени чрез извършено в рамките на
двете изпълнителни дела плащане в общ размер на 434,83 лв., като на основание чл. 76, ал. 2
ЗЗД първо са били погасени разноски в размер на 273,93 лв. и част от мораторната лихва в
4
размер на 160,90 лв. Тези обстоятелства не са спорни между страните.
Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез
плащане, а именно – главница от 3030,35 лв., мораторната лихва от 505,23 лв. искът е
основателен, доколкото за същите е изтекла погасителната давност. За разликата до пълния
отричан размер – за сумите от 160,90 лв., съставляваща погасена чрез плащане част от
дължимата мораторна лихва в общ размер на 666,13 лв. и сумата от 406, 83 лв. разноски
производството следва да бъде прекратено, като съображенията за това са следните.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес
от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска,
е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част
от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде прекратен
(арг. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на принудително изпълнение при
липса на изпълняемо право, се състои и защитата, която се търси с установителния иск за
несъществуване на вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с
решението ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за
постигане на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а
взискателят – удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със сила на
пресъдено нещо не се явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на
установителния иск отпада. Чрез предявяването на установителен иск не може да се
постигне адекватна защита на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството,
че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при
евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му
постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса
на изпълняемо право. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на
имуществени блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално
законосъобразно изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за
отричане на правото на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът
разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване,
какъвто обаче в случая не е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване
в процеса (в този смисъл Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.).
Липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в настоящия
случай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с
него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителния иск за
неоснователно обогатяване, като така на практика би се избегнало създаването на
множество процесуални отношения, при положение, че правният спор може да бъде
разрешен само в един процес.
С оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без значение дали
вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от него, или е събрано в
резултат на някой от предприетите изпълнителни способи, но този факт обаче е неотносим
конкретно към предмета на настоящото производство, а би имал отношение досежно
основателността на евентуално заявена осъдителна претенция.
Ето защо за част от сумите – за мораторната лихва и разноските, погасени след
изтичане на давността, отрицателният установителен иск не би дал пълна защита на
накърненото материално право и се явява недопустим, като в тази част производството
следва да бъде прекратено. По отношение на вземането за главница и непогасеният остатък
5
от мораторната лихва за визирания период, искът е допустим и основателен, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 682,42
лв. /от общо доказани разноски 791,42 лв. /.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 13, 77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Л. Р. Ц., с ЕГН:
********** от гр. ******, ул. „**** ******* **/***/* срещу „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД, не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Л. Р. Ц. за сумата от 3030,35 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлоснабден
имот находящ се в гр. ******, ул. „**** ******* бл.**,вх.*, ап.***, сумата от 505,23 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.08.2012 г. до окончателното й плащане, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 01.11.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед № 4655 от
22.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5449/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изп.д. № 1445/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на сумите
по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта, с която иска за
признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо
вземане за сумата от 160,90 лв., съставляваща погасена чрез плащане част от дължимата
мораторна лихва в общ размер на 666,13 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г. и
сумата от 406, 83 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2012 г.
въз основа на влязла в сила заповед № 4655 от 22.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5449/2012 г. по
описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1445/2020 г. по описа на
ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Л. Р. Ц., с ЕГН:
********** от гр. ******, ул. „**** ******* **/***/* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 682,42 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Л. Р. Ц., с ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „**** ******* **/***/*
да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 13, 77 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която същото е прекратено
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7