Р Е Ш Е Н И Е
№ 1447, 15.04.2020
г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.02.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
12286 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от пълномощника му юрисконсулт ***,
твърди, че на 10.08.2016 г. между третото лице „Вива
Кредит“ ООД К.В.Д. е сключен Договор за паричен заем № ***, по който на последната е предоставен заем
в размер на 400 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в
размерна 48 лева на 14 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
32 лева в срок до 22.02.2017 г., като според постигнатите договорености : при
забава на плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи разходи за
събиране на просрочени вземания, на което основание на същия е начислена сума в
размер на 125 лева; при забава на плащането на която и да е погасителна вноска
с повече от 57 календарни дни на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи
на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70 лева,
представляваща напраените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането, на което основание на ответницата е
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лева; в 3-дневен
срок от подписване на договора заемателят се задължил да предостави някое от
предвидените в него обезпечения, поради неизпълнението на което същият дължи
неустойка в размер на 143.78 лева, плащането на която е разсрочено за срока на
действие на договора. При подписването на договора, също така, заемателят
избрал да ползва доброволно и допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричния заем, за което дължи и такса за услуга за
експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер на 143.78 лева, а
поради непогасяване в срок на задълженията по договора ответницата дължи и
обезщетение за забава. На 02.06.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г., по силата на което „Вивакредит“ ООД е прехвърлило вземанията си
по договора за кредит на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 2/8
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, за което длъжникът е уведомен, като за
непогасените от тях : за сумата от 374.19 лева - главница, за сумата от 41.81
лева - договорна лихва за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г., за сумата от
133.51 лева - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода 07.09.20106 г. – 22.02.2017 г.; за сумата от 125 лева - такса
разходи за събиране на просрочени вземания; за сумата от 70 лева - такса
разходи за дейност на служител; за сумата от
133.51 лева - неустойка за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г. и за
сумата от 30.96 лева – лихва за забава за периода 08.09.2016 г. – 02.04.2018
г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5403 по описа на
Районен съд - Пловдив, 4 бр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
02.04.2018 г. до оконтчателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата К.В.Д.
с ЕГН **********,***, не взема становище по предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца във връзка със събраните по
делото доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д. №
5403 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2018 г. на 04.04.2018 г. е
издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, изменена с определение № **** г.,
с която е разпоредено длъжникът К.В.Д. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД : сумата от 374.19 лева –
главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 41.81 лева - договорна
лихва за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г.; сумата от 133.51 лева - такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода
07.09.20106 г. – 22.02.2017 г.; сумата от 125 лева - такса разходи за събиране
на просрочени вземания; сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на
служител; сумата от 133.51 лева -
неустойка за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г. сумата от 30.96 лева – лихва
за забава за периода 08.09.2016 г. – 02.04.2018 г., дължими по Договор за
паричен заем № *****, сключен на 10.08.2016 г. между Д. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени от последното на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ посредством подписано на 02.06.2017 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 3/8
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.; сумата от 25 лв.
разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Не е налице спор относно процесуалната и материалноправната легитимация
на ищеца и в частност, че праводателят му „Агенция за събиране на вземания”
ООД, чиято правоорганизационна форма впоследствие е промена на на акционерно
дружество е частен правоприемник на „Вива Кредит” ООД по силата на подписано
помежду им на 02.06.2017 г. Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. по отношение на
вземанията на „Вива Кредит” ООД, произтичащи от договор, наименуван : „Договор
за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” № ****” с дата 10.08.2016 г.,
по който ответницата в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не оспори, че е страна.
Съобразно постигнатите по него договорености третото лице „Вива Кредит”
ООД се е задължило да предаде на Д., в качеството й на заемател, „.... сумата
от 400.00” /чл. 2, ал. 1/, а от своя страна последната се е задължила да я
върне при следните условия : размер на погасителна вноска в лева 42.27, в която
са включени част от дължимите гланвница, лихва и такса за експресно разглеждане
/чл. 2, ал. 1, т. 1/; срок на заема: 28 седмици /чл. 2, ал. 1, т. 2/; брой
вноски: 14 /чл. 2, ал. 1, т. 3/; дати на плащане на всяка от погасителните
вноски : 24.08.2016, 07.09.2016, 21.09.2016, 05.10.2016, 19.10.2016,
02.11.2016, 16.11.2016, 30.11.2016, 14.12.2016, 28.12.2016, 11.01.2017, 25.01.2017,
08.02.2017, 22.02.2017 /чл. 2, ал. 1, т. 4/; фиксиран годишен лихвен процент по
заема – 40.26% /чл. 2, ал. 1, т. 5/; общ размер на всички плащания с включена
такса за експресно азглеждане 591.78 лв., като същият е сборът от общия размер
на заемната сума и общите разходи по креита при взети предвид допускания
посочени в т. 8 /чл. 2, ал. 1, т. 7/;
годишен процент на разходите по заема : 49.27%, при изчисление на който
са взети предвид следните допускания : договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задъженията по настоящия договор /чл. 2,
ал. 1, т. 8/.
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и
30” № **** г. – предоставяне на
паричен заем, както и от страните по него – юридическо лице, което е небанкова
финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, от една страна и от друга - ответницата, която е физическо лице, което
при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, то същият има белезите на договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит ЗПК/, поради което при
решаване на настоящия правен спор приложение следва да намерят правилата на
действащия
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 4/8
Закон за потребителския кредит, в глава трета на който са уредени
изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, за
спазването на които съдът следи служебно, тъй като са императивни.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК
: „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: 1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за
еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 5/8
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение,
показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване
на главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16.
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17.
наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит,
ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл.
27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на
предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.
32, както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на
договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите
клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията за защита на
потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон; 27.
подписи на страните.”, като при неспазване на изискванията за съдържание,
визирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, законът –
чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че договорът за кредит е недействителен и че в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.
Процесният договор
е сключен в предвидената в закона писмена форма. В разрез с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 7 ЗПК, обаче, в него не е посочена сумата по кредита – както се
установи по-горе в настоящото изложение в чл. 2, ал. 1 страните са уговорили,
че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от „...400.00...”, но не е
конкретизирана валутата на кредита, което е равнозначно на липса на посочване
на общата сума по кредита.
Вън от горното в дисонанс с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
договорът не съдържа условия за прилагане на уговорения по него лихвен процент
- в него е посочено, че лихвеният
процент е 40,26 % и е фиксиран, но
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 6/8
липсват каквито и да било пояснения как се начислява същият – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Несъблюдаването на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.
9 ЗПК по процесния договор за кредит е достатъчно основание в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че той е недействителен, с оглед на
което по силата на императива на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата
стойност на кредита, без да се дължат лихвите и другите разходи по него.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза след датата на сключване на договора за кредит и
преди сключване на договора за цесия ответницата е направила само една погасителна
вноска в размер на 52.54 лева, а след 02.06.2017 г. тя е направила три плащания
със суми размери от по 50 лева или
общият размер на извършените от нея пащания възлиза на 202.54 лева, като след
приспадането на тази сума от главницата по заема установителният иск за същата
следва да бъде уважен до размера на сумата от 197.46 лв., а за разликата до
пълния претендиран с исковата молба размер от 374.19 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, както и като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и исковете за установяване на дължимостта на вземанията за : сумата от 41.81 лева - договорна лихва за периода
07.09.2016 г. - 22.02.2017 г.; сумата от 133.51 лева - такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода 07.09.20106 г. –
22.02.2017 г.; сумата от 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени
вземания; сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на служител и за сумата
от 133.51 лева - неустойка за периода
07.09.2016 г. - 22.02.2017 г.
И тъй като се касае за парично задължение, денят за изпълнение на което
не е определен /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на
ВКС по т. д. № 5 от 2017 г./, то за да изпадне в забава длъжникът
следва да бъде поканен от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За поставянето
на длъжника в забава в момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба
в съда, която съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК в случая съвпада с деня на подаване на заявлението в съда, по което е
образувано ч. гр. д. № 5403/18 г. – 02.04.2018 г., по
делото не са ангажирани доказателства, с оглед на което и предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на дължимостта на вземането за сумата от
30.96 лева – лихва за забава за периода 08.09.2016 г. – 02.04.2018 г.
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 96.65 лв. разноски по производството съразмерно на
уважения иск /325 лв. довнесена държавна + 120 лв. депозитни разноски х 21.72
%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 21.72 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт съразмерно на уважения иск, определено на база минимален
размер на възнаграждението от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за
плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито
фактическа сложност /100 лв. х 21.72%/.
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 7/8
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 16.29 лв. разноските по
производството по ч. гр. д. № 5403/18 г. съразмерно на уважения
иск /25 лв. държавна такса + 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт х
21.72 %/.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.В.Д. с ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
197.46 лева, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на
кредита по сключен на 10.08.2016 г. между Д. и „Вива Кредит” ООД Договор за
паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” № ****, вземанията по който
са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чийто
правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД/ по силата на подписано на 02.06.2017 г. Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно със
законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане и за което
вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед № **** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5403 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2018 г., изменена с Определение № ****г.,
като над уважения до пълния предявен размер от 374.19 лв. – отхвърля предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че К.В.Д. с ЕГН **********,***, му дължи по сключен межу нея и „Вива Кредит”
ООД Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” №
5295170, вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД
/понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД/ по силата на подписано на 02.06.2017
г.
Продължение на решение по гр. д.
№ 12886/18 г. на РСПд – стр. 8/8
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. : сумата от 41.81
лева - договорна лихва за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г.; сумата от
133.51 лева - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода 07.09.20106 г. – 22.02.2017 г.; сумата от 125 лева - такса разходи
за събиране на просрочени вземания; сумата от 70 лева - такса разходи за
дейност на служител; сумата от 133.51
лева - неустойка за периода 07.09.2016 г. - 22.02.2017 г. и сумата от 30.96
лева – лихва за забава за периода 08.09.2016 г. – 02.04.2018 г., за които
вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед
№ **** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5403 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV бр. с. за 2018 г., изменена с Определение № **** г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********,***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 96.65 лева разноски по
производството по гр. д. № 12886 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
с. за 2018 г.; сумата от 21.72 лева възнаграждение за защита от
юрисконсулт по гр. д. № 12886 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
с. за 2018 г. и сумата от 16.29 лева разноски по производството по ч.
гр. д. № 5403 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за
2018 г. съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7,
ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.