Р Е
Ш Е Н
И Е 246
Гр. П., 14.03.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.С., като
разгледа гр. д. № 05512/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Стефан Стоилов Йоранов – член на
съвета на директорите против В.Д.П., ЕГН ********** *** и В.Д.В., ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че ответниците
имат качеството клиент на топлинна енергия, тъй като са титуляри на вещно право
на собственост или ползване на недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда
– етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул. *****. Сочи, че по
силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П.,
страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответниците в
качеството на клиенти на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между
си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в
жилището собствено/ползвано от ответниците, а ответниците – да заплащат
стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.06.2011 г. – 30.04.2014 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 1538.43 лв. и ответниците не
са изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последните дължат и
обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 31.07.2011
г. – 20.05.2015 г. в общ размер от 359.03 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 03484/2015 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражеине
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца сумата от 1538.43 лв., представляваща
стойността на доставена от ищеца и незаплатена от ответветниците, топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. *****, ведно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на 359.03 лв., считано за
периода 31.07.2011 г. – 20.05.2015 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 02.06.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на
ответниците на 15.10.2015 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В него искът е
оспорен по основание и размер.
Ответниците оспорват качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърдят, че са собственици на
топлоснабдения имот, но в полза на трети за делото лица е учредено вещно право
на ползване. Сочат, че не са и титуляри на партида, открита в ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърдят, че между тях и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван никакъв договор.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на тяхно име.
Оспорват обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. П., ул. *****, е
доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърдят, че
сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално
доставената в жилището топлинна енергия. Сочат, че измерването количествата на
последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали
задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърдят, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за всички искови суми
Твърдят, че имат срещу ищеца
ликвидни и изискуеми вземания, резултат от изготвените изравнителни сметки за
отоплителен сезон 2011/2012 г. за сумата от 27.94 лв. – начислена като главница
и 7.41 лв. – като лихва. Прави възражение по чл. 103 от ЗЗД за прихващане на
посочените суми с евентулано непогасените по давност такива. Заявява, че
извършеното от ищеца служебно прихващане на същите с дължими суми, погасени по
давност е нищожно, поради отсъствие на съгласие от ответника за това.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен. А ако приеме, че е основателен да го отхвърли частично
като погасен по давност и като погасен чрез прихващане с насрещно ликвидно и
изискуемо вземане на ответника срещу ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Славчов поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. Велков поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД № 03484/2015 г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу
която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Съгласно чл. 1 от Общите условия, страни по взаимоотношенията свързани с
продажбата на топлинна енергия, са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От представения по делото
нотариален акт № 5, том І, дело № 7/1997 г. се установява, че ответниците са
собственици на процесното жилище. В полза на трето за делото лице – Н.Б.Б. е
учредено безвъзмездно вещно право на ползване върху топлоснабденото жилище до
края на живота и.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗС
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и
да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
Заплащането на стойността на доставената в жилището топлинна енергия,
представлява “разноски, свързани с ползването” по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
ЗС, поради което те се дължат от лицето, на което е учредено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, а не от неползващия го собственик.
Следователно ответниците не са
материално пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. Затова същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване за установено по отношение на В.Д.П.,
ЕГН ********** *** и В.Д.В., ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Стефан Стоилов Й. сумата от 1538.43 лв. /хиляда
петстотин тридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ул. ***** през периода 01.06.2011
г. – 30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 359.03
лв./триста петдесет и девет лева и три стотоники/, считано за периода 31.07.2011
г. – 20.05.2015г., както и законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 03484/2015
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Стефан Стоилов
Й. да заплати на В.Д.П., ЕГН ********** *** и В.Д.В., ЕГН ********** *** сумата
от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени в исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него и ЧГД № 03484/2015 г. по описа на ПРС да се
върнат на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.