№ 17375
гр. ************ 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110162091 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от
/********** г., с която са предявени осъдителни искове от ************** против Н.
Б. Й., както следва: 1/. иск за осъждане на ответника, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ************** сумата от 1082,32 лв.,
представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот с адрес: гр. ************ ул. „**********, в периода ********,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; 2/. иск за осъждане на ответника, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ************** сумата от 45,68 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода ****** г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 3/. иск за осъждане на
ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ********** сумата от 154,64
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода
******* г.; 4/. иск за осъждане на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на ********** сумата 9,93 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода ********* г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр.
************ ул. „**********, придобит по наследство от Р. Б. Й., поради което има
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че
съгласно чл. 150 ЗС, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
**************, чийто клаузи обвързват потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. В периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.
ищцовото дружество е доставило в топлоснабдения имот топлинна енергия на
стойност от 1082,32 лева, която не била заплатена от ответника и наследодателката му.
Потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на
потребената топлинна енергия и дължи заплащането на мораторна лихва за периода от
******** г., в размер на 154,64 лева. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на
******** се извършва по система за дялово разпределение, при наличието на договор
с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. ******* в сградата, в която се
намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с **********. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендира цената на услугата за дялово
разпределение за периода от ****** г., в размер на 45,68 лв., както и лихва за забава
върху посоченото главно вземане в размер на 9,93 лв., начислена за периода от
30.10.2019 г. до 06.10.2022 г. С оглед изложеното иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Н. Б. Й., чрез назначения му особен представител адв. М., е подал
отговор на исковата молба. Със същия се изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца за наличието
на облигационни отношения между страните. Излага се, че няма данни за
собствеността на имота към процесния период. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от процесните вземания. Иска се
отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано ********** като третото лице
помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ********* (******).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
2
Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - ********, присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена
от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този
смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК).
Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ).
В случая, въпреки, че с доклада по чл. 146 ГПК на ищеца е било указано, че в
негова тежест е да установи наличието на действително облигационно отношение с
ответника по договор за продажба на топлинна енергия, действал в исковия период,
************** не доказа при условията на пълно и главно доказване, че Н. Б. Й. е
страна по неформално облигационно правоотношение с дружеството за доставка на
топлинна енергия в процесния период – нито като собственик на имота, нито като
вещен ползвател на същия, нито като облигационният ползвател на апартамента със
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия. Не е
доказано и наличие на облигационно правоотношение, досежно процесния имот,
между наследодателката му Р. Б. Й. и **************, задълженията по което да са
наследени от ответника. Съображенията за това са следните:
От удостоверение за наследници на Р. Б. Й., починала на ********* г., се
установи, че ответникът Н. Б. Й. (брат на починалата) е единственият неин наследник
по закон.
Не се установи обаче наследодателката на ответника да е била собственик на
процесния имот – апартамент № *********************. От приетия като писмено
доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
3
******** г. не се установява Р. Б. Й. да е закупила описания апартамент (купувач по
договора е друго лице и същият касае апартамент във вход ІІІ, а не във вход А).
Представените с исковата молба и приети като доказателства списък на броя живущи в
жилищната сграда от ***** г. и списък на абонатите от етажната собственост на
сградата от ******* г. сами по себе си не са документи, годни да докажат право на
собственост върху недвижим имот. Същите биха могли да бъдат индиция за това, но не
и когато твърдението на ищеца, че ответникът и наследодателката му са собственици
на процесния имот е изрично оспорено от ответинка и това е основното му
възражение. А и от датите на съставянето им (1973 г. и 2002 г.) до исковия период
(2019 г. – 2021 г.) е изминал значителен период от време. като ответникът изрично
оспорва именно през процесния период Р. Б. Й. да е била собственик на апартамента.
Ищецът не е ангажира други доказателства, които да установят пряко или косвено
правото на собственост на наследодателката на ответника върху имота.
Не се установява, нито се твърди, наследодателката на ответника да е била
наемател или вещен ползвател на апартамента и на това основание между нея и
ищцовото дружество да е възникнало облигационно отношение, задълженията по
което да са наследени от Н. Й..
Няма данни, нито твърдения Н. Б. Й., в процесния период от време, да е бил
собственик на апартамента на друго основание, нито има данни да е бил вещен или
облигационен ползвател на имота. Не е доказано и на името на ответника да е открита
партида при ищцовото дружество за процесния имот, при наличието на каквато би
могло да се обсъжда дали между ищеца и ответника, като облигационен ползвател, е
възникнало облигационно правоотношение.
След като не се установи наследодателката на ответинка Р. Б. Й. и ответникът Н.
Б. Й. да са били собственици на процесния имот или на идеална част от него и няма
данни същите да са вещни ползватели или облигационни ползватели на апартамента,
то не би могло да се приеме, че между Р. Б. Й. и ************** е било възникнало
облигационно правоотношение, задълженията по което са наследени от Н. Б. Й., нито
че между Н. Б. Й. и ************** е възникнала на самостоятелно основание
облигационна връзка относно процесния имот и период.
По изложените съображения предявените срещу Н. Б. Й. искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на ищцовото дружество не следва да се присъждат
направените от него разноски за разглеждане на исковете, а ответникът не е направил
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, ЕИК *****, против Н. Б. Й., ЕГН
**********, искове както следва: 1/. иск за осъждане на ответника, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ************** сумата от
1082,32 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот с адрес: гр. ************ ул. „**********, в периода ********,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; 2/. иск за осъждане на ответника, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ************** сумата от 45,68 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода ****** г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 3/. иск за осъждане на
ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ********** сумата от 154,64
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода
******* г.; 4/. иск за осъждане на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на ********** сумата 9,93 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода ********* г.
Решението е постановено при участието на **********, ЕИК ***, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5