№ 18759
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110151644 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Ищците молят да бъде изменено решението в частта за разноските, като им бъде
присъдена сумата от още 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не изразява становище по молбата.
Молбата е подадена в срок, представен е и списък по чл. 80 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира молбата на ищците за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно.
В определение по ч. т. д. № 1469/2020 г. на ВКС, I т. о., е разрешен въпросът как се
определя адвокатското възнаграждение на пълномощника на повече от един ищец и по
повече от един иск. Прието е, че в тази хипотеза адвокатското възнаграждение следва да се
определи по всеки отделен иск, както и че в случай на процесуално представителство на
повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника са налице и повече от една
упълномощителни сделки и договори за правна защита и съдействие.
Съгласно приетото в определение № 404 от 26. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на
ВКС, ІV г. о., разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., има предвид броя на
обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответниците.
С исковата молба всеки от двамата ищци е предявил иск по чл. 26 ЗЗД и иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД в условията на разделност. Всички искове са били изцяло уважени. Съобразно
материалния интерес по делото и като взе предвид Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че действително не са налице основания за
1
намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като уговореното и заплатено такова от
2000 лв. е под минимума, предвиден в Наредбата.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от още 200 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 4021 от 29.04.2022г. по гр. д. № 51644/2021г., в частта за
разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като:
ОСЪЖДА „банка” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, адрес да заплати на Д. Н. Ц., ЕГН ********** и С. ИВ. Ц., ЕГН **********, и
двамата със съдебен: гр. София, адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 200 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски за адвокатско възннаграждение.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2