№ 2385
гр. Бургас, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120104477 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. А. Д. против Й. Ш., с която е
предявен установителен иск.
С определение № ***/17.07.2025 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
Ш. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. С определение № ****/14.08.2025 г. адв. Н. е
назначен за особен представител на ответника. Особеният представител депозира в срок
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието като доказателство извлечение от разплащателна сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД (без посочване на титуляр на сметката), което е за периода от *** г. до *** г., от
което се установява, че на *** г. е преведена сума 559,22 лева с получател М. Д. с основание
„депозит“. Няма доказателства кой е наредител на тази сума (кой е титуляр на сметката в
„УниКредит Булбанк“ АД, от която са наредени средствата) и очевидно не се касае за „заем“.
Приета по делото е и кореспонденция по социална мрежа от месеците септември и
октомври 2023 г., като видно от приложения хартиен носител на същата, няма данни между
кои лица е водена тя. В превода от турски език на тази кореспонденция е отбелязано, че едно
от лицата в кореспонденцията е с първо име Й..
На *** г. М. Д. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК против Й. Ш., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2025 г.
по описа на БРС. На *** г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 436, с която е разпоредено на Ш. да заплати на Д. сумата от
550 евро, представляваща главница по договор за заем от *** г., ведно с лихвата за забава от
1
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Тъй като
длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява
установителен иск, по който е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание – в този смисъл РеШ.ие № *** от *** г. на ВКС по гр. д. №
***/2014 г., III г. о.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът указа, че в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен договор за заем и падежа на задължението.
По делото не се събраха никакви доказателства за сключен между страните през
месец април 2023 г. договор за заем. Ищецът без уважителни причини не се яви в съдебно
заседание и не ангажира свидетел при режим на довеждане, разпитът на който бе допуснат
от съда с определението по чл.140 от ГПК. Отделно от горното, гласни доказателства за
установяване на договор за заем са допустими само при изрично съгласие за това от
ответника (аргумент от чл.164, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ГПК), а особеният представител на
ищеца не е дал съгласие за разпит на свидетел за това обстоятелство.
Няма доказателства сумата по заема да е предадена на заемателя. Няма доказателства
кога е падежът на задължението. Дори и да се приеме, че кореспонденцията по социална
мрежа, която е приета по делото като доказателство, е между страните, от нея не може да се
изведе еднозначен извод, че ответникът „признава“, че има задължение, което да произтича
именно от договор за заем от *** г., както и неговия размер.
Ето защо искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, но той не е
направил такива. Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за исковото
производство.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Д., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. ***,
партер, против Й. Ш., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. ***, иск за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 550 (петстотин и петдесет) евро,
представляваща главница по договор за заем от *** г., ведно със законната лихва от *** г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на БРС.
РеШ.ието подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2