РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20201700100364 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба депозирана
ОТ:
1. Е. А. Е. с ЕГН ********** и адрес: ***
2. Д.А. Е. - Й. с ЕГН:********** и адрес :***
СРЕЩУ:
1. В. С. С. с адрес :*** с ЕГН:**********
и
2. малолетната Д. В. В. родена на *** с ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен
представител: Д. Б. В. с адрес: *** с ЕГН:**********
С ИСКАНЕ:
Да бъде постановено решение, с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД да се обяви
за недействителен спрямо ищците: Е. А. Е. с адрес: *** с ЕГН ********** и Д.А. Е. - Й. с
адрес:*** с ЕГН:********** договор за дарение на недвижими имоти със запазено вещно
право на ползване и срочен мозалитет обективиран в Нотариален Акт за дарение на
недвижими имоти със запазено вещно право на ползване и определен срочен мозалитет
№**, том **, рег.№***, дело №64 от 2015 год. по описа на нотариус Н.З. с район на
действие Районен Съд гр.*** по силата, на който В. С. С. с адрес :*** с ЕГН:**********
дарява на внучката си Д. В. В. родена на *** с ЕГН:**********, чрез нейната майка и
законен представител: Д. Б. В. с адрес: *** с ЕГН:********** недвижими имоти намиращи
се в землището на град ***, Община ***, Област ***, представляващи самостоятелни обекти
в сграда с идентификатор 55871.504.19.1 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно точка петстотин и четири точка деветнадесет точка едно/ застроена площ 104
квадратни метра брой етажи 4, предназначение Жилищна сграда - многофамилна, в
завършен груб строеж -63 % съгласно Удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ с изх.№ *** на
Община *** и построена на основание договор за отстъпване правото на строеж
1
/суперфиция/ върху държавна земя от 10.08.1983 год. на ОНС в Поземлен имот частна
общинска собственост с идентификатор 55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин
седемдесет и едно точка петстотин и четири точка деветнадесет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният
директор на АГКК, с адрес на имота :*** с площ от 402 квадратни метра, трайно
предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./, номер по преходен план :160 г /сто и шестдесет буква „г"/ г парцел 7 /седем/, при
съседи:имот с идентификатор 55871.504.20, имот с идентификатор 55871.504.16, имот с
идентификатор 55871.504.1365, имот с идентификатор 55871.504.18
А. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.7 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и четири точка деветнадесет
точка едно точка седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:***, намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект :Гараж в сграда, брой
нива на обекта : 1 /едно/, посочена в документа площ :няма данни, прилежащи
части:съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при
съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор
55871.504.19.1.6 и имот с идентификатор 55871.504.19.1.5 под обекта няма, над обекта :
имот с идентификатор 55871.504.19.1.1,
Б. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.1 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и четири точка деветнадесет
точка едно точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13, 10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:*** намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,апартамент,
брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ; няма данни, прилежащи
части:съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при
съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: имот с
идентификатор 55871.504.19.1.6, имот с идентификатор 55871.504.19.1.5 и имот с
идентификатор 55871.504,19.1.7, над обекта : имот с идентификатор 55871.504.19.1.2
В. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.3 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и метри точка деветнадесет
точка едно точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:*** намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект :Друг вид
самостоятелен обект в сграда,брой нива на обекта : 1 /едно/, посочена в документа площ
:няма данни, прилежащи части:съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж при съседи самостоятелни обекти в сградата ;на същия етаж: имот с
идентификатор 55871.504.19.1.4 под обекта: имот с идентификатор 55871.504.19.1.2заедно с
определеното вещно право на реално ползване на североизточната половина на Поземлен
имот с идентификатор 55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно
точка петстотин и четири точка деветнадесет/ и определено право на ползване и достъп до
гореописаните недвижими имоти на северозападният вход на сградата като дарителят
първият ответник В. С. С. си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху дарените недвижими имоти и е определил срочен мозалитет - докато е жив надарената
няма право без писмено съгласие на него дарителят да продава дарява, заменя, ипотекира
отдава под наем или сключва предварителни договори по чл.19 от ЗЗД с предмет
горепосочените недвижими имоти, с която сделка са увредени двамата ищци и същата е
2
станала със знанието на втория ответник - малолетната Д. В. В. родена на *** с ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител: Д. Б. В. с адрес:*** с
ЕГН:**********, която е внучка на първия ответник, като знанието се предполага съгласно
чл.135, ал.2 ЗЗД.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че с присъда №11 от 09.11.2001 год. №288/2001 год. по описа на
Пернишки Окръжен Съд ответник - В. С. С., бил осъден да им заплати сумата в размер на
по 7000 лева за всеки един от двамата представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща А. Е., ведно със законната
лихва изчислена върху горепосочените, считано от 25.12.2000г., както и сумата от 100.00
лева представляващи направени разноски по делото.
На 27.12.2007 год. било образувано Изпълнително Дело №5049/2007 год. по описа
на Държавен Съдебен Изпълнител при Съдебно-Изпълнителна Служба при Пернишки
Районен Съд. На дата:16.01.2008 длъжника В. С. С. получил поканата за доброволно
изпълнение по Изпълнително Дело №504 Изпълнител при Съдебно-Изпълнителна Служба
при Пернишки Районен Съд.
При проучване на имотното състояние на първият ответник В. С. С. по
изпълнително Дело №5049/2007 год. по описа съдебен изпълнител при Съдебно-
Изпълнителна Служба ищците научили, че на дата:25.02.2015 год. с цел увреди кредитора
/След като е получил поканата за доброволно изпълнение/ длъжника прехвърлил чрез
дарение на внучката си Д. В. В. родена на ***, ЕГН:**********, чрез нейната майка и
законен представител: Д. Б. В. с адрес:*** с ЕГН:********** недвижими имоти намиращи
се в землището на град ***, Община ***, Област ***, подробно описани в Нотариален акт
за дарение на недвижим имоти със запазено вещно право на ползване на определен срочен
мозалитет №***,том ***,рег. №***, дело №64 от 2015 год. издаден от Нотариус район на
действие - Пернишки Районен Съд.
Ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че иск е допустим,
но неоснователен. Безспорни били твърденията по исковата молба относно влязла в сила
присъда по н.о.х.д. №288/2001 г. по описа на ПОС със съответно уважен граждански иск,
както и за образувано изп.д. №5049/2007 г. по описа на ДСИ при ПРС спрямо него като
длъжник. Не оспорва и, че с нотариален акт за дарение №***, том.***, рег.№ ***, дело
№64/2015 г. на нотариус № ***- гр.*** бил дарил на малолетната ми внучка Д. В. В.
описаните в исковата молба недвижими имоти.
Оспорва твърдението, че към настоящия момент дължи на посоченото в
исковата молба основание, както и изобщо парични суми на ищците, както твърд, че
задължения му към тях по изпълнително дело №5049/2007 г. по описа на ДСИ при ПРС не
съществуват, тъй като били погасени по давност. Видно от материалите по делото,
последното действие, прекъсващо давността на задължението, било извършено на
18.01.2011 г., когато взискателят Д.А. Е. - Й. с писмена молба peг. №119 поискала налагане
на запор на трудово му възнаграждение и на банкови сметки. От този момент до днес
давността не била прекъсвана.
Задълженията по изпълнителното дело били погасени по давност на 18.01.2016 г. и
към настоящия момент ищците в настоящото производство не били негови кредитори по
смисъла на чл.135 ЗЗД и затова искът им бил неоснователен.
Независимо от изложеното оспорва твърдението за знание на дарената относно
увреждане посредством сделката, поради което и оспорвам оборимата презумпция по
чл.135, ал.2 ЗЗД. Въпреки липсата на твърдение за знание относно увреждащия характер
на дарението по отношение законния представител на дарената - нейната майка Д. Б. В.,
твърди, че към момента на сделката същата не е знаела за наличието на негови
задължения спрямо ищците, съответно не е знаела и че дарението може да увреди
последните.
3
Предвид изложеното възразява изцяло срещу иска. Възразява срещу твърдението
на ищците, че дължи каквато и да е сума спрямо всеки от тях както на посоченото в
исковата молба основание, тъй като задълженията му били погасени по давност.
Възразява, въпреки липсата на изрично твърдение в исковата молба, че законният
представител на дарената - нейната майка Д. Б. В., е знаела за наличието на негови
задължения спрямо ищците, съответно и че дарението може да увреди последните.
На осн. чл. 146, ал.1 т.3 от ГПК ответникът признава обстоятелството, че
постановената по н.о.х.д. №288 / 2001 г. по описа на ПОС присъда, с която е уважен и
предявения в хода на наказателното производство граждански иск срещу В. С. С. е била
законно изпълнително основание, въз основа на което и бил издаден изпълнителен титул и е
образувано изп.д.№ 5049 / 2007 г. по описа на ДСИ при ПРС, както и че с нотариален акт за
дарение №***, том.***, рег.№ ***, дело №64/2015 г. на нотариус № ***- гр.*** първия
ответник В. С. С. дарил на втория ответник – малолетната си внучка Д. В. В. описаните в
исковата молба недвижими имоти.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител моли да се
постанови решение, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове, като бъде обявена
за недействителна сделката представляваща дарение на недвижими имоти подробно описани
в исковата молба. По безспорен начин било доказано наличието на присъда за тежко
умишлено престъпление, с която бил уважен и гражданския иск, въз основа на която било
образувано и изпълнително дело, което независимо че било прекратено, не били погасени
по давност гражданско – правните вземания. По категоричен начин се доказало и знанието
за увреждане.
Моли за присъждане на съдебно деловодните разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника В. С. С.а моли да бъде
постановено решение с което да бъдат отхвърлени предявените искове, при подробно
изложени съображения изложени и в отговора на исковата молба. Счита, че е налице
погасителна давност по отношение на задължението, тъй като в хода на изпълнителното
производството за периода след 18.01.2011г., взискателите не били направили нито едно
искане за изпълнителен способ, съответно съдебния изпълнител не бил предприел, нито
едно изпълнително действие. Ако не на 18.01.2016г., то поне със сигурност на 26.06.2020г.
била налице настъпила погасителна давност по отношение на задължението по
изпълнителния лист т.е. 4 месеца преди предявяване на настоящия иск. От друга страна били
събрани доказателства за липсата за знание за увреждане.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в молбата
твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа, страна следното:
Страните не споря, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
постановената по н.о.х.д. №288 / 2001 г. по описа на ПОС присъда, с която е уважен
предявения в хода на наказателното производство граждански иск срещу В. С. С. е била
законно изпълнително основание, въз основа на което и бил издаден изпълнителен титул и е
образувано изп.д.№ 5049 / 2007 г. по описа на ДСИ при ПРС, както и че с нотариален акт за
дарение №***, том.***, рег.№ ***, дело №64/2015 г. на нотариус № ***- гр. ***, първия
ответник В. С. С. дарил на втория ответник – малолетната си внучка Д. В. В. описаните в
исковата молба недвижими имоти.
От показанията на св. М.Й.П. – съпруг на ищцата Д.А., се установява, че по
образуваното изпълнително дело № 5049 в РС Перник, В. С. С. се крил и нищо не можело да
му се връчи. Със съпругата му след направено собствено разследване през март 2015г.
установили, че е направил дарение на внучката си на 25.02.2015г. По изпълнителното дело
бил описан имот на ***, ½ ид. ч. от имот 385 кв.м. и гараж. На 05.03.2008г. разбрали, че там
4
има сграда на два–три етажа. След това разбрали, че цялата сграда била дарена на внучката
Д., плюс гаража и терена, въпреки че имал възбрана.
От материалите по изп. д. № 5049/2007г. по описа на РС Перник се установява, че с
постановление от 27.05.2021г., съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
С решение №245/06.07.2021г., по в.гр.д. № 392/2021г. е оставена без уважение
жалбата вх. № 1836/03.06.2021г. подадена от М.Й., като пълномощник на Д. Й. против
постановление от 217.05.2021г. по изп. д. №5048/2007 по описа на СИС при ПРС, като
неоснователна. В мотивите на постановеното решение са изложени подробни съображения
за наличието на предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно в продължение на две
години изтичащи на 24.10.2020г., взискателите не са поискали извършване на нови
изпълнителни действия, поради което прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило по силата на закона.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа
на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен от ищците Е. А. Е. и Д.А.
Е. - Й. против ответника В. С. С. в качеството му на длъжник и против малолетната Д. В. В.
в качеството и на надарено от длъжника лице, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
за обявяване на сделката дарение обективирана в нотариален акт №***, том.***, рег.№ ***,
дело №64/2015 г. на нотариус № ***- гр. *** за относително недействителна по отношение
на тях в качеството им на кредитори по изп. д. № 5049/2007г. по описа на РС Перник .
По същността си предявяването на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД представлява
упражняване на потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.
Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца
установяване съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане
на кредитора - ищец по отменителния иск спрямо ответника - длъжник, действие на
длъжника, увреждащо интересите на кредитора /разпоредителна сделка със собствено на
длъжника имущество/ и субективен елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато
действието на длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда
знанието да е налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което той договаря. В този
смисъл разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за
увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички
останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на исковата
молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засяга придобитите от тях права.
Фактите, презумирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да
третира, като ненуждаещи се от доказване и именно поради това не може да се разширява
кръга на лицата, по отношение на които се предполага знание. Презумпцията освобождава
ищеца при наличие на твърдения, респективно доказателства за наличие на цитираната в чл.
135, ал. 2 от ЗЗД родствена връзка да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е
договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в посока, че вместо
ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да доказват
незнанието си.
По делото страните не спорят относно наличието на действително вземане в полза
на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се
иска, както и за извършване на увреждащо кредитора действие – извършване на
разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество, с което неговото имущество,
5
реално е намаляло.
Ответника В.С. оспорва основателността на исковата претенция, с довода, че
дължимите парични суми по изп. д. № 5049 / 2007г. по описа на СИС при РС Перник, били
погасени по давност на 18.01.2016г., като и към настоящия момент не бил кредитори по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Оспорва и твърдението за знание у законния представител на
малолетното надарено лице – нейната майка Д.Б..
В производството по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения
относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора.
Правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не става предмет на делото
по Павловия иск и съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува. В
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, само ако вземането е
отречено със сила на присъдено нещо. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца
бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне/ напр. защото е погасено чрез
плащане/, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника действие спрямо кредитора
губи смисъл. (Решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№ 171/09г. ІV г.о., Решение №
328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. ІІІ г.о, Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV
г.о.,).
Страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Ответникът по този иск не може да
се брани с възражения, които би имал във връзка със съдържанието на облигационното
отношения между него и ищеца, относно съществуването му, т.е. дали страните
продължават да се обвързани от договор, или относно изискуемостта на вземането.
Възражения от подобно естество, вкл. и за изтекла погасителна давност, са неотносими към
спора по чл.135 ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този
процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка.
(Решение № 122/14.03.2011г. по гр.д.№ 1028/2010г. на ІV г.о., Решение № 552/15.07.2010г.
по гр.д.№ 171/09г. ІV г.о.).
С оглед изложеното възражението за погасяване на вземането на кредитора по иска
по чл. 135 от ЗЗД не е сред допустимите средства за защита на длъжника – ответник в
настоящото производство и не следва да бъдат разглеждани от съда.
Касателно настоящия случай по делото безспорно се доказа, че вземането на ищците
е възникнало преди датата на безвъзмездната разпоредителна сделка от 25.02.2015г.
Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на
длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора – взискател при
принудителното изпълнение. Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт
на длъжника, който е увреждащ за кредиторите – ищци в настоящото производство, тъй като
със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на
кредитора. Знанието на длъжника – ответник В.С. е очевидно, с даряването на имоти на свой
низходящ от втора степен ответника Д.В. е намалил възможността на кредитора –
настоящите ищци да се удовлетворя от имуществото му / в този смисъл Решение № 45 /
01.06.2011 г. на III г.о на ВКС по гр. д. № 450/2010 г. /. Знание на приобретателя при
безвъзмездна сделка, както вече бе посочено по-горе, не се изиска. Доказателства в
противния смисъл въпреки изрично указаната доказателствена тежест не се събраха, поради
което исковата претенция се явява основателна. / в този смисъл и Решение № 791 на САС по
в. гр. д. № 3948/2012 г./
С оглед приетата от съда основателност на претенцията, съдът е длъжен да разгледа
направеното от ответника възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
С оглед трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд,
обективираната в Решение №311/2010 по гр.д № 308/2009 ІV г.о. ВКС и Решение № 342 от
2010г по гр.д№430/2009 ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 294 / 14.07.2011г. по гр.д. № 1220/2010г.
6
ІІІ г.о. на ВКС „Давността за обявяване на относителна недействителност на
увреждащата сделка тече от момента на сключването и. Без правно значение за началото
на давностния срок е дали е постановена присъда, установяваща извършването на
престъпно деяние или решение за присъждане на обезщетение за вредите от увреждането
- пострадалият от непозволено увреждане придобива качеството на кредитор от
момента, в който длъжникът е извършил увреждането. От този момент увреденият
става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него
възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с
изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с началното сключване на
съответната увреждаща сделка.“, настоящия съдебен състав приема, че началото на
давностния срок по претенцията с правно основание чл.135 ЗЗД, давността по чл. 110 ЗЗД е
започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена на 25.02.2015г. с
нотариален акт за дарение №***, том.***, рег.№ ***, дело №64/2015 г. на нотариус Н.З. с
район на действие Пернишки районен съд, не е изтекла преди предявяване на иска на
19.02.2020 година, поради което възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че към момента на извършване на
дарението ответника В.С. е знаел за увреждането - знаел е, че дължи плащане на сумите за
които е било образувано изпълнителното дело и че с разпоредителната сделка намалява
имуществото си, което би могло в бъдеще, евентуално, да затрудни кредиторите при
реализиране на правата им.
С оглед безвъзмездния характер на атакуваната сделка няма изискване законния
представител на надареното малолетно дете Д.В. да е знаел за увреждането, а и в случая, с
оглед родствената връзка между прехвърлителите и приобретателя, важи презумпцията на
чл. 135, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена.
По исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на спора на осн. чл.78 от ГПК право на разноски имат ищците.
Същите продират и доказват разноски в размер на 105.74лв. заплатена държавна такса с
платежно нарежда от 25.08.2020г., както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. от Е.А. съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020г. и
300.00 лв. от Д.А. съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020г. поради
което и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора и уважаване на исковата
претенция в пълен размер следва да им бъде присъдена солидарно сумата в общ размер от
705.74 лв.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Е. А. Е. с ЕГН **********
и адрес: *** и Д.А. Е. - Й. с ЕГН:********** и адрес :*** на основание чл. 135 ЗЗД, договор
за дарение сключен на 25.02.2020г. между В. С. С. с адрес: *** с ЕГН:********** и
малолетната Д. В. В. родена на *** с ЕГН: ********** действаща чрез нейната майка и
законен представител: Д. Б. В. с адрес: *** с ЕГН:**********, с Нотариален Акт за дарение
на недвижими имоти със запазено вещно право на ползване и определен срочен мозалитет
№ ***, том ***, рег.№***, дело №64 от 2015 год. по описа на нотариус Н.З. с район на
действие Районен Съд гр. Перник, следните недвижими имоти намиращи се в землището
на град ***, Община ***, Област ***, представляващи самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 55871.504.19.1 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка
петстотин и четири точка деветнадесет точка едно/ застроена площ 104 квадратни метра
брой етажи 4, предназначение Жилищна сграда - многофамилна, в завършен груб строеж -
7
63 % съгласно Удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ с изх.№ *** на Община *** и
построена на основание договор за отстъпване правото на строеж /суперфиция/ върху
държавна земя от 10.08.1983 год. на ОНС в Поземлен имот частна общинска собственост с
идентификатор 55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка
петстотин и четири точка деветнадесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с
адрес на имота :*** с площ от 402 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по преходен
план :160 г /сто и шестдесет буква „г"/ г парцел 7 /седем/, при съседи: имот с идентификатор
55871.504.20, имот с идентификатор 55871.504.16, имот с идентификатор 55871.504.1365,
имот с идентификатор 55871.504.18
А. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.7 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и четири точка деветнадесет
точка едно точка седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:***, намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект :Гараж в сграда, брой
нива на обекта : 1 /едно/, посочена в документа площ :няма данни, прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор 55871.504.19.1.6 и
имот с идентификатор 55871.504.19.1.5 под обекта няма, над обекта : имот с идентификатор
55871.504.19.1.1,
Б. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.1 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и четири точка деветнадесет
точка едно точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13, 10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:*** намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ; няма данни,
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: имот
с идентификатор 55871.504.19.1.6, имот с идентификатор 55871.504.19.1.5 и имот с
идентификатор 55871.504,19.1.7, над обекта : имот с идентификатор 55871.504.19.1.2
В. Самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор 55871.504.19.1.3 /Петдесет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и метри точка деветнадесет
точка едно точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота
:*** намиращ се сграда 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
четири точка деветнадесет/ с предназначение на самостоятелния обект :Друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта : 1 /едно/, посочена в документа площ
:няма данни, прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж при съседи самостоятелни обекти в сградата ;на същия етаж: имот с
идентификатор 55871.504.19.1.4 под обекта: имот с идентификатор 55871.504.19.1.2заедно с
определеното вещно право на реално ползване на североизточната половина на Поземлен
имот с идентификатор 55871.504.19 /Петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно
точка петстотин и четири точка деветнадесет/ и определено право на ползване и достъп до
гореописаните недвижими имоти на северозападният вход на сградата като дарителят
първият ответник В. С. С. си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху дарените недвижими имоти и е определил срочен мозалитет - докато е жив надарената
няма право без писмено съгласие на него дарителят да продава дарява, заменя, ипотекира
8
отдава под наем или сключва предварителни договори по чл.19 от ЗЗД с предмет
горепосочените недвижими имоти.
ОСЪЖДА В. С. С. с адрес: *** и ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Е. с ЕГН
********** и адрес: *** и Д.А. Е. - Й. с ЕГН:********** и адрес :*** сумата от 705.74 лв. /
седемстотин и пет лева и 74 ст./ представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9