Решение по дело №32/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20203510200032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р       Е      Ш      Е      Н     И     Е

 

№40                                        31.07.2020 год.                           гр. Омуртаг

                   

    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Районен  съд - Омуртаг

на осми юни                                                       две хиляди и двадесета година

в  публично  заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

секретар Стела Викторова

прокурор

като разгледа докладваното от председателя АНД №32, по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „С. – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление: гр. В., ул. *** № ***, ЕИК *********, със законен представител К.М.К. - управител, против Наказателно постановление № 82 от 06.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – С.. В жалбата се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати в административнонаказателното производство нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Посочено е в жалбата, че описаното в НП административно нарушение не може да се вмени на жалбоподателя, тъй като поради прекратяване на договора му с ДА „ДРВВЗ“ – С., същият нямал качеството на съхранител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. В подкрепа на това становище са изтъкнати подробни съображения в жалбата и са изложени хронологично данни относно кореспонденцията между жалбоподателя и АНО. Наред с това в жалбата е изтъкнато, че посочените в НП дати на извършване на нарушенията са изцяло хипотетични, както и че констатациите за липсващи количества сирене и кашкавал са изцяло неверни. Посочено е, че и до датата на подаване на жалбата от страна на ДА „ДРВВЗ“ – С. не било депозирано волеизявление за предаване, освобождаване или преместване на съответните количества сирене и кашкавал. Сочи се и че АНО не е обсъдил в НП възражението подадено от страна на дружеството жалбоподател по съставения му АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП и не изложил мотиви относно аргументите изложени във възражението. С оглед на изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. П. от АК – Г., която поддържа жалбата срещу НП и моли същото да бъде отменено изцяло, като освен изложените в жалбата съображения изтъква и че предписанията, за неизпълнение на които е санкциониран жалбоподателя са дадени от лица неразполагащи с компетентност да издават задължителни предписания, като се позовава на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ.

          Ответникът – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, се представлява от ст. юрисконсулт М.Х., който оспорва изцяло жалбата и изложените от представителя на жалбоподателя съображения и моли НП да бъде потвърдено, като изтъква, че сключените договори с жалбоподателя били действащи и последният имал качеството на съхранител на държавни резерви и военно временни запаси и че е придобил това качество с акта на приемане и съхраняване на описаните в АУАН и НП стоки. Посочва, че договорът за съхранение бил необходим, но бил последващ и не бил определящ за придобиване качеството на съхранител. Заявява, че въпросните договори представлявали договори за влог и че съгласно чл. 50 от ЗЗД влогоприемателят получавал движима вещ, собственост на влогодателя, със задължение да я пози и върне, а в случая въпреки депозираното волеизявление за прекратяване на договора вещите не били върнати. Категоричен е, че лицата издали предписанията, за неизпълнение на които е санкциониран жалбоподателя са разполагали с необходимата компетентност.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след запознаване с представените доказателства, приема за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства - материалите на административно-наказателната преписка /АНП/ и представените от жалбоподателя е видно, че между АНО, в качеството на възложител и жалбоподателя, в качеството на съхранител били сключени Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. Съгласно клаузите на първия от цитираните договори възложителят предава на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от „Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за съхранение № 3921/14.11.2008 г. и описани по групови позиции в Приложение 1, изготвено съгласно Ведомост за движение на наличностите за 2010 г., калкулация на разходи за съхранение и обосновка на извършените разходи, по количества, разфасофки, и качество, съгласно БДС и анализни свидетелства, представляващи неразделна част от настоящия договор, срещу възнаграждение. Видно е от приложеното Приложение № 1-2011 г. към договор № 5027/19.12.2011 г., че предмет на същия е съхранението на 19.000 т. кашкавал „Витоша“, като са посочени цена за съхранение на единица за един месец и цената за цялото количество за една година. Приложен е Анекс № ДС-8/28.06.2017 г. към същия договор, съдържащ следните клаузи: „§1. Досегашното Приложение № 1, влязло в сила през 2016 г. се отменя. §2. Създава се Приложение № 1 за 2017 год., неразделна част от настоящия анекс. Плащането на разходите за съхранението на материалите се извършва на базата на цени, посочени в това приложение. §3. Всички останали клаузи в договора и предходните анекси остават непроменени. Видно е от приложеното Приложение № 1-2017 г., че са променени единствено цените за съхранение. Съгласно клаузите на втория от цитираните договори възложителят предава на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от „Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за съхранение № 3922/14.11.2008 г. и описани по групови позиции в Приложение 1, изготвено съгласно Ведомост за движение на наличностите за 2010 г., калкулация на разходи за съхранение и обосновка на извършените разходи, по количества, разфасофки, и качество, съгласно БДС и анализни свидетелства, представляващи неразделна част от настоящия договор, срещу възнаграждение. Видно е от приложеното по делото Приложение № 1-2011 г. към договор № 5028/19.12.2011 г., че предмет на същия е съхранението на 162.261 т. краве сирене, като са посочени цена за съхранение на единица за един месец и цената за цялото количество за една година. Между страните по договора е сключен Анекс № ДС-9/28.06.2017 г. към същия договор, съдържащ следните клаузи: „§1. Досегашното Приложение № 1, влязло в сила през 2016 г. се отменя. §2. Създава се Приложение № 1 за 2017 год., неразделна част от настоящия анекс. Плащането на разходите за съхранението на материалите се извършва на базата на цени, посочени в това приложение. §3. Всички останали клаузи в договора и предходните анекси остават непроменени. Видно е от приложеното Приложение № 1-2017 г., че са променени количеството на съхраняваното сирене – 146.577 т. и цените за съхранение. В клаузите на двата договора се съдържа регламентация относно местата на съхранение, като в първият е посочено „хладилно стопанство гр. Омуртаг“, а във втория „гр. Т., хладилно стопанство гр. Омуртаг“, правата и задълженията на страните по тях, отговорността им, включително при форсмажорни обстоятелства, прекратяването на договорите. Договорите са сключени за срок от една година, считано от 18.07.2011 г., като страните са се договорили, ако нито една от тях не оправи до другата писмено предизвестие за прекратяването му в едномесечен срок преди изтичане на договора, действието му да продължи и за следващите дванадесет месеца при същите условия. Съгласно чл. 24, ал..2 от всеки от двата договора, те могат да бъдат прекратени и с отправяне на едномесечно, мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя. Чл. 25 от всеки от двата договора регламентира, че всички съобщения, предупреждения и покани между страните се считат за валидно изпратени и връчени на посочените в договора адреси, освен ако страните се уведомят писмено за тяхната промяна. Двата описани договора и анексите към тях са надлежно подписани от страните. От приетото и приложено по делото уведомително писмо изх. № 27/08.11.2017 г. от управителя на дружеството жалбоподател до директора на ТД „ДР“ – В., е видно, че със същото е отправено писмено мотивирано предизвестие от страна на съхранителя за прекратяване на Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. Приложено е по делото писмо изх. № 40-08-3175-1/10.11.2017 г. от директора на ТД „ДР“ – В. до управителя на дружеството жалбоподател, с което последният във връзка с отправеното предизвестие е уведомен, че следва да се спазва чл. 8, т. 11 от двата договора и че дружеството до преместване или реализация на материалите продължава да притежава качеството на съхранител, тъй като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено съхраняването, поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и на осн. чл. 23, ал. 2 от същата наредба и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ носи отговорност за целостта и състоянието на предадените му материали. Видно е от приложените материали на АНП, че на 05.09.2019 г., в складове на Млекопреработвателно предприятие – гр. Омуртаг, била извършена планова проверка на „С. – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление: гр. В., ул. *** № ***, ЕИК *********, със законен представител К.М.К. – управител, за изпълнението на Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси /НУРОДДРВВЗ/ по създаването, съхраняването, опазването и обновяването на държавни резерви и военновременни запаси от млечни продукти краве сирене и кашкавал „Витоша“ във външен съхранител. Проверката била извършена на основание Заповед № РД-10-270 от 04.09.2019 г. на директора на ТД „Държавен резерв“ – В. на ДА „ДРВВЗ“ – С., от Н. А.  К.  - главен експерт в сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ и Б. М.  М.  - началник сектор СБ Д. и Г. към отдел УСБКРЗ при ТД „Държавен резерв“ – В. на ДА „ДРВВЗ“ – С., определени за осъществяване на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от 30.07.2019 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – С.. Констатациите от проверката са отразени в съставения Констативен протокол № 40-07-3177/05.09.2019 г., приложен по делото. В цитирания протокол е посочено, че проверяваното дружество „има сключени договори за съхранение съответно за ВВЗ - № 5027/19.12.2011 г. и за ДР - № 5028/19.12.2011 г.; последно анексирани 2017 г. с Анекси ДС-8/28.06.2017 г. и ДС-9/28.06.2017 г. “. На основание чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ са дадени следните задължителни предписания на проверяваното дружество: 1.Да се възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577.000 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в млекопреработвателно предприятие в гр. О. с адрес: гр. Омуртаг, Промишлена зона, п. к 7900, като за изпълнението на даденото задължително предписание да се уведоми писмено Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. В.  на адрес:гр. В., ул. *** № *** . Срок: 30.09.2019 г. Отговорник: „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД гр. В.; 2. Да се възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 16 341,700 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010, в търговска опаковка с маркирана партида, дата на производство и срок на годност в млекопреработвателно предприятие в гр. О. с адрес: гр. Омуртаг, Промишлена зона, п. к 7900, като за изпълнението на даденото задължително предписание да се уведоми писмено Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. В.  на адрес: гр. В., \ л. „Х.“ № 86 . Срок: 30.09.2019 г. Отговорник: „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД гр. В.. “ Приложен е по делото и Констативен протокол № 40-07-3684/22.10.2019 г., в който са отразени констатациите от извършена на същата дата проверка на жалбоподателя отново в Млекопреработвателно предприятие – Омуртаг, на основание Заповед № РД-10-336/21.10.2019 г. на директора на ТД „Държавен резерв“ – В. на ДА „ДРВВЗ“ – С.. Видно е от протокола, че проверката е извършена от Й. В.  Б.  и В. Г.  С.  - главени експерти в сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ при ТД „Държавен резерв“ – В. на ДА „ДРВВЗ“ – С., определени за осъществяване на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от 30.07.2019 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – С.. В протокола е посочено, че дадените предписания на дружеството с предходния констативен протокол не са изпълнени и са дадени нови такива, които са идентични с цитираните по-горе, като само по отношение на количеството кашкавал е налице разминаване с около един килограм. На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 42 от 11.11.2019 г., за извършени административни нарушения по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, изразяващи се в това, че в качеството му на съхранител по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, на държавен резерв от краве сирене и военновременен запас от кашкавал от краве мляко, съгласно Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017 г., и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-9/28.06.2017 г., не е изпълнил дадените в т. 1 и т. 2 от Констативен протокол № 40-07-3177/05.09.2019 г. задължителни предписания, със срок на изпълнение до 30.09.2019 г. В АУАН подробно са описани предписанията, цитирани и по-горе, посочено е че нарушенията са извършени на 01.10.2019 г. и че са установени при извършена на 22.10.2019 г. проверка в Млекопреработвателно предприятие – гр. Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, Промишлена зона, в присъствие на представителя на дружеството. В АУАН са описани подробно констатациите при извършените проверки. АУАН е подписан от актосъставителя, двама свидетели и законния представител на визирания в него нарушител, който е посочил, че има възражения. В Установения законов срок представителят на жалбоподателя е представил писмено възражение, в което е посочил, че констатациите в АУАН са неверни, тъй като дружеството няма действащи договори за съхранение на ДР и ВВЗ и тъй като няма липсващи количества кашкавал и краве сирене. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 82 от 06.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – С., с което на основание чл. 31, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, във връзка с чл. 18 и чл. 83 от ЗАНН, на дружеството жалбоподател са наложени следните санкции: имуществена санкция в размер на 18 000.00/осемнадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да възстанови липсващото сирене за държавен резерв в размер на 146577.000 кг.; имуществена санкция в размер на 11 000.00/единадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 16 341.700 кг. В НП нарушенията, както и обстоятелствата, при които са установени са подробно хронологично описани, цитирани са посочите по-горе констативни протоколи, дадените с тях предписания и обстоятелствата, поради които АНО счита същите за неизпълнени. Посочено е че нарушенията са извършени на 01.10.2019 г. в Млекопреработвателно предприятие – Омуртаг. Обсъдено е подаденото от законния представител на жалбоподателя възражение, като същото е прието за неоснователно, поради обстоятелството, че при извършената проверка не е посочено място, където са възстановени съответните количества краве сирене от ДР и кашкавал за ВВЗ. В постановлението е посочено, че Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017 г., и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-9/28.06.2017 г., са действащи и че тъй като същите представляват договори за влог дори е да има депозирано волеизявление от съхранителя – влогоприемател за прекратяване на договорите, то условието да се върне вещта не било изпълнено. Наред с това в постановлението е посочено, че съгласни цитираните договори жалбоподателят е следвало да съхранява съответните количества краве сирене за ДР и кашкавал за ВВЗ в Млекопреработвателно предприятие – търговище и Млекопреработвателно предприятие – Омуртаг. По делото са приети и приложени като писмени доказателства освен описаните по-горе и останалите материали от административно – наказателната преписка, а именно: пощенски плик; известие за доставяне на НП; обяснение от К.М.К. – управител на Си-Ви-Ес-Омуртаг ЕООД от 22.10.2019 г., неразделна част от КП № 40-07-3684/22.10.2019 г.; аналитични салда за период 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. на „С. Омуртаг“ ЕООД; Протокол за изпитване на „ЛАБ Стандарт ВСЕ“ ООД; справка за актуално състояние на СИ-ВИ-ЕС-Омуртаг; писмо изх. № 40-07-3684/30.10.2019 г. на ДА „ДРВВЗ“; известие за доставяне; възражение от „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД; проследяване на пратка и стикер от пратка на „Е.“; становище рег. № 3684-1/18.11.2019 г.; писмо изх. № 11-05-3684-2/18.11.2019 г. на ДА „ДРВВЗ“; становище рег. № 5208/13.12.2019 г. Като писмени доказателства по делото са приети и приложени и освен описаните по-горе постановление, писма от 08.11.2017г и 10.11.2017 г. и договор с приложение и анекс към него и представените от жалбоподателя писмо изх. № 121/05.01.2018 г. на ДАДРВВЗ, писмо изх. № 3011/09.07.2019 г. на ДАДРВВЗ, писмо от 17.05.2019 г. на управителя на Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, писмо изх. № 21/17.05.2018 г. на управителя на Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, писмо изх. № 31/12.12.2017 г. на управителя на Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, писмо изх. № 4857/04.12.2017 г. на ДАДРВВЗ, писмо изх. № 29/17.11.2017 г. на управителя на Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, Постановление за възлагане на недвижими имоти рег. № 334/19.12.2016 г., акт. № 173, том 11, дело № 2152/2016 г.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При преглед на АУАН и издаденото въз основа на него НП е видно, че акта е съставен, а постановлението е издадено против жалбоподателя в качеството му на съхранител на ДР и ВВЗ, по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, съгласно Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017 г., и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-9/28.06.2017 г. В разпоредбата на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ се съдържа дефиницията на понятието „съхранители“ по смисъла на същата наредба, а именно „еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, и други юридически лица с нестопанска цел, на които е възложено съхраняване, поддържане, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси“. Самото възлагане на посочените дейности е регламентирано от чл. 12 от НУРОДДРВВЗ, а и от чл. 17, ал. 2 от ЗДРВЗЗ, до изменението му с ЗИДЗДРВВЗ обнародван в ДВ бр. 65 от 20.07.2020 г. Съгласно тази разпоредба, в ред. ДВ бр. 9/2003 г., ДА „ДРВВЗ“ може да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни съхранители - търговци и организации, на конкурсен принцип, като взаимоотношенията се уреждат с договор. Разпоредбата е била действаща до 23.07.2020 г. и следователно е приложима относно отношенията между жалбоподателя и АНО. Реда за провеждане на конкурсната процедура и сключването на договори с класираните лица е уреден в посочения по-горе чл. 12 от НУРОДДРВВЗ. От текстовете на цитираните разпоредби се установява, че за да придобие съответният търговец, ЮЛ или ЮЛНЦ, качеството на съхранител по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, следва да е проведена конкурсна процедура и да е сключен договор между ДА „ДРВВЗ“ и съответното лице. В конкретния случай са сключени два договора между АНО и жалбоподателя - Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г., с които на жалбоподателя е възложено да съхранява и пази вещите описани в приложенията към договорите и към сключените два анекса към тези договори - Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017 г., и и Анекс към него - № ДС-9/28.06.2017 г. Със сключване на двата договора жалбоподателят е придобил качеството на съхранител по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. От приетото и приложено по делото уведомително писмо изх. № 27/08.11.2017 г. от управителя на дружеството жалбоподател до директора на ТД „ДР“ – В., е видно, че със същото е отправено писмено мотивирано предизвестие от страна на съхранителя за прекратяване на Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. Действително не са налице категорични данни за датата на връчване на предизвестието, но от приложеното по делото писмо изх. № 40-08-3175-1/10.11.2017 г. от директора на ТД „ДР“ – В. до управителя на дружеството жалбоподател, се установява, че към 10.11.2017 г. АНО е получил предизвестието. С посоченото писмо във връзка с отправеното предизвестие управителят на дружеството жалбоподател е уведомен, че следва да се спазва чл. 8, т. 11 от двата договора и че дружеството до преместване или реализация на материалите продължава да притежава качеството на съхранител, тъй като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено съхраняването, поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и му е разяснена отговорността, която носи в това му качество. При преглед на цитираните договори се установява, че по естеството си същите представляват договори за влог, както е посочено и в процесното НП и от представителя на АНО в съдебно заседание. Следователно приложимата нормативната уредба по отношение на двата договора се съдържа в чл. 250 – чл. 257 от ЗЗД, като в нито едно от тези разпоредби не е предвидено предпоставка за прекратяване на договора за влог да е връщането на веща. В случая по реда на чл. 24, т. 2 от всеки от двата договора жалбоподателят, действащ в качеството си на съхранител е отправил едномесечно писмено предизвестие до възложителя по договорите, за прекратяване на договорите. Предизвестието безспорно е било известно на възложителя към 10.11.2017 г. и следователно с изтичането на срока на предизвестието на 10.12.2017 г. двата описани по-горе договора са прекратени. С прекратяването на двата договора жалбоподателят е загубил качеството на съхранител по съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ, тъй като правните основания, на които е придобил това качество са престанали да съществуват в правния мир. Следователно дружеството жалбоподател не може в качеството на съхранител на ДР и ВВЗ да бъде субект на административните нарушения описани в АУАН и издаденото въз основа на същия НП, тъй като не притежава това качество от 10.12.2017 г. Обстоятелството, че именно единствено лица имащи качеството на съхранители могат да бъдат субекти на тези нарушения се установява и от посочения в правната квалификация на нарушенията чл. 27 от ЗДРВВЗ, като съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДРВВЗ „Контролът върху търговците, предприятието и организациите съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от председателя на агенцията чрез инспекторат и други упълномощени от него длъжностни лица. “, а според визираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, именно при упражняване на тази си контролна дейност инспекторите или упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер за търговците, предприятието и организациите съхранители. С оглед изложеното, за жалбоподателя може да съществува отговорност за евентуално неизпълнение на клаузи по договора, която би могла да се реализира по гражданскоправен път. Административнонаказателната отговорност е форма на държавна репресия, която се реализира по отношение на определен кръг лица – субекти на административни нарушения, чиито състави са установени от закон, като е недопустимо упражняването ѝ спрямо други лица. Наред с това за пълнота следва да се посочи, че както според чл. 1, ал. 3 от Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г., така и според отразеното в процесното НП, жалбоподателят е следвало да осъществява съхранението на съответните количества краве сирене освен в гр. О. и в гр. Т. - според договора, като едва от НП се установява, че съхранението следвало да се осъществява в МПП – Т.. По делото не са представени никакви доказателства за това дали контролните органи са извършили проверка и в МПП – Т. и за това по какъв начин актосъставителя и АНО са установили мястото на извършване на нарушението по т. 1 от НП. Налице са единствено обяснения от законния представител на жалбоподателя и представено от пълномощника му в съдебно заседание постановление за възлагане, но липсват данни за извършване на каквито и да е действия от контролните органи за установяване на обстоятелствата налице ли е договор между жалбоподателя и соченото от него ЮЛ за ползване на хладилен склад гр. Т., съществува ли такъв, съхраняват ли се вещи на възложителя в него. Не става ясно от приложените по делото доказателства въз основа на какви установени лично от тях факти контролните органи извършили проверка в гр. О. са стигнали до извод за липса на съответните количества краве сирене, които е следвало да се съхраняват и в гр. Т.. Както бе посочено по –горе не става ясно как е определено мястото на извършване на нарушението по т. 1 от НП, още повече, че съгласно чл. 252, ал. 2 от ЗЗД: „Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази. “ Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, на формално основание, без да се обсъжда спора по същество.

 

Водим от горното съдът

 

                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 82 от 06.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, с което за административно нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ и на основание същите разпоредби, на „Си Ви Ес – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление: гр. В., ул. *** № ***, ЕИК *********, със законен представител К.М.К. – управител, са наложени следните административни наказания: имуществена санкция в размер на 18 000.00/осемнадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да възстанови липсващото сирене за държавен резерв в размер на 146577.000 кг.; имуществена санкция в размер на 11 000.00/единадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото задължително предписание да възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 16 341.700 кг., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА