№ 21401
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20251110130585 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Е. Й. срещу ПП „Българска
социалистическа партия“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „ръководител отдел“ в отдел
„Избори и кампании“ при ответника, както и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 4798,80 лева, представляваща обезщетение за незаконното й недопускане до работа през
периода от 01.04.2025 г. до 28.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № Б - 895
от 13.04.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ЗУЧР – 027 от 11.11.2024 г., по
силата на който ищцата изпълнявала длъжността „ръководител отдел“ в отдел „Избори и
кампании“ при ответника. Със Заповед № ЗУЧР – 017 от 01.04.2025 г., връчена на ищцата
при условията на отказ на същата дата, трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“. Оспорва
уволнението като незаконосъобразно по следните съображения. На първо място възразява,
че в щатното разписание не били извършвани никакви промени, които да водят до
съкращаване на щата. Били обединени два отдела – „Избори и кампании“ и
„Организационна дейност“, но численият състав бил запазен. В тази връзка нямало
утвърдено ново щатно разписание. Сливането и разделянето на тези два отдела се случвало
многократно през годините. Второ, не бил извършен подбор в нарушение на чл. 329 КТ. В
1
условията на евентуалност претендира обезщетение незаконното й недопускане до работа
през периода от 01.04.2025 г. до 28.05.2025 г. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ПП „Българска
социалистическа партия“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез А. З. – председател на НС на БСП. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Твърди, че оспореното уволнение било
законосъобразно и извършено след редица вътрешни актове за промяна на структурата и
щата на партията. След обединението на двата отдела било взето решение новият отдел да
се ръководи от П. В., който притежавал образование и опит, отговарящи на изискванията за
длъжността много повече от тези на ищцата. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове и да остави в тежест на ищцата направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата В. Е. Й., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба и
допълнителното становище по доклада на съда от 02.09.2025 г., като оспорва депозирания
отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която
развива допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените оспорвания.
В съдебно заседание ответникът ПП „Българска социалистическа партия“, редовно
призован, се представлява от юрк. В.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да се съобрази с изложените в
отговора на исковата молба съображения относно неоснователността на предявените искове.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че сключили трудов договор № Б - 895 от 13.04.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ЗУЧР – 027 от 11.11.2024 г., по силата на който
ищцата приела да изпълнявала длъжността „ръководител отдел“ в отдел „Избори и
кампании“ при ответника, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2100 лева
и 0,6 % от същото – допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа за
всяка година трудов стаж.
От представено по делото решение № 5 от 09.03.2025 г. на Националния съвет на
Българската социалистическа партия се установява, че във връзка с оптимизиране работата в
апарата на НС на БСП отделите „Избори и кампании“ и „Организационна дейност“
административно били обединени. Наименованието на новия отдел било „Организационна
дейност, избори и кампании“, като численият състав в него оставал без промяна.
Видно от препис-извлечение от Протокол № 1 от проведено на 13.03.2025 г. заседание
на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия,
2
била приета за сведение информацията за щатното разписание на длъжностите в
администрацията и структурите към НС на БСП (т. 1); било възложено да се анализират и
оптимизират структурата и щатът на администрацията (т. 2); за ръководител на отдел
„Организационна дейност, избори и кампании“ бил утвърден П. В. (т. 3).
Не се спори по делото, че на 01.04.2025 г. на ищцата била връчена при условията на
отказ Заповед № ЗУЧР – 017 от 01.04.2025 г. за прекратяване на трудовия й договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, считано от същата дата, без
да бъде спазен срокът на отправеното писмено предизвестие № ЗУЧР-016/31.03.2025 г.
Отказът на служителя да получи заповедта за уволнение бил удостоверен с подписите на
двама свидетели – Г. Г. Г. и А. С. В..
Допусната е по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото доказателства и предоставени от ответника разплащателни фишове. От
заключението се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец преди уволнението (м. януари 2025 г.) възлизал на 2339,40
лева. Евентуално дължимото обезщетение за недопускане на работа за процесния период от
01.04.2025 г. до 28.05.2025 г. според вещото лице би било в размер на 4327,89 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
3
В настоящия случай уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Това основание е безвиновно и в съдебната
практика се приема, че е достатъчно в предизвестието за прекратяване на трудовия договор
и в заповедта за уволнение същото да е ясно посочено цифрово или текстово. Други мотиви
не са необходими (вж. Решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 194/2014 г., ІV Г.О., ВКС).
В оспорената заповед това изискване е спазено. Причините да се прибегне до съкращаване
на щата, неговата обоснованост, правилност, необходимост, колко често се прибягва до това
основание и какъв е интересът на работодателя от него са все въпроси от компетентността
единствено на работодателя и не подлежат на съдебен контрол. Не е необходимо
работодателят да мотивира решението си за съкращаване на щата, а и тези мотиви не влияят
на извода за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (вж. Решение № 479 от
23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Определение № 27 от 13.01.2020 г. по гр. д.
№ 2245/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Липсата на
твърдения от страна на ищцата за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, както и на
възражения за допуснати пороци в самата уволнителна заповед обуславят разглеждане на
спора по същество.
Съгласно трайно установената съдебна практика „щатът на предприятието“ е списъкът
на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно
организацията на труда по трудови функции и длъжности. За да е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е необходимо
и достатъчно да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на
уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва
такива промени. За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата, трябва или
щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно изцяло
заличени, или да е създадена нова длъжност, изцяло или отчасти различна от заличената, т.е.
да има реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато
трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на тяхно място са
възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария
щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на
съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за
изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите
задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или
на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и
задължения. Следователно, във втората хипотеза реално съкращаване на щата е налице,
когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за
определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови
функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ е приложимо в случаите на т.нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно
за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена
длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата на нова длъжност в щатното
4
разписание. При всички тези случаи, за да се прецени дали с новия щат има реално
съкращаване чрез промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят
същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Изводът за липса
или наличие на идентичност не се извежда от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. От
естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на
длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се
установява с всички доказателствени средства. Когато липсва пълно съвпадение, е налице
съкращаване в щата, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има
и намаляване на бройките по щат (вж. Решение № 436 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 2640/2023
г., III г. о., ВКС, Решение № 50069 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., IV г. о., ВКС,
Решение № 28 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 407/2012 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 479 от
23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 184 от 02.06.2011 г. по гр. д. №
803/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV Г.О.,
ВКС).
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или
служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква след решение на
компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. В
правомощията на работодателя е да вземе решение за съкращение на щата и да определи от
кога да се прилага новото щатно разписание. Трудовото правоотношение с работника не
може да бъде прекратено на това основание преди работодателят да е взел решение за
съкращението, като е одобрил новото щатно разписание или по друг начин, и преди да е
изчерпано действието на старото щатно разписание, ако приложението на новото е отложено
за някакъв срок. Промяната в щатното разписание е от компетентността на представляващия
дружеството, като решението за съкращаване на щата може да се съдържа в заповед, списък,
длъжностно или поименно щатно разписание, акт за одобряване на новото щатно
разписание или в друг акт на работодателя. Правопораждащо действие има самото решение
на работодателя, за което законът не е предвидил форма за действителност или доказване,
поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с
всички допустими от закона доказателства (вж. Решение № 184 от 26.03.2025 г. по к. гр. д.
№ 1169/2024 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика).
В настоящия случай ответникът е представил решение № 5 от 09.03.2025 г. на
Националния съвет на Българската социалистическа партия, с което отделите „Избори и
кампании“ и „Организационна дейност“ административно били обединени в един нов отдел
с наименование „Организационна дейност, избори и кампании“. В решението изрично е
записано, че численият състав в новообразувания отдел оставал без промяна. Следователно,
не е налице първата хипотеза на съкращаване на щата – намаляване на щатните бройки,
предвидени за определена длъжност. По делото няма данни, а и твърдения използваното от
работодателя основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата да се е изразявало и
в т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Не бяха събрани доказателства, че трудовите
5
задължения, изпълнявани от ищцата като „ръководител отдел“ в отдел „Избори и кампании“
при ответника, са били разпределени за изпълнение между други служители с различна
длъжностна характеристика или са били обединени с трудовите задължения на друг
служител в една нова длъжност, или на мястото на длъжността на ищцата е била създадена
друга с частично променени функции и задължения. Не установява подобни обстоятелства
приложеното към отговора на исковата молба препис-извлечение от Протокол № 1 от
проведено на 13.03.2025 г. заседание на Изпълнителното бюро на Националния съвет на
Българската социалистическа партия, на което била приета за сведение информацията за
щатното разписание на длъжностите в администрацията и структурите към НС на БСП и
било възложено да се анализират и оптимизират структурата и щатът на администрацията.
Конкретни решения за промяна на съществуващото щатно разписание липсват, а твърде
общото твърдение в отговора на исковата молба, че с тези актове на органите на ответната
партия се променяло приетото преди много години щатно разписание, остана недоказано.
Направените в тази насока възражения в исковата молба са напълно основателни. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт,
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен
начин осъществяването му в обективната действителност. Ответникът не доказа, че
трудовата функция на ищцата била действително премахната или била променена по начин,
който не позволява заемането й от нея, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в
негова доказателствена тежест установяването на посочените обстоятелства. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да
дава указания на страната, когато представените от нея доказателства не са достатъчни за
установяване на дадено обстоятелство. Редакцията на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК дава
основание да се счита, че съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства
единствено в случай че такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но
не и когато доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят
дадения факт. Дали фактът е доказан или не е въпрос по съществото на делото, освен ако
ангажираните доказателства са негодни. Противното би означавало, че ако събраните
доказателства, посочени от страната след указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са
достатъчни да установят по безспорен начин съответния факт, съдът ще дължи ново
указание за провеждане на пълно доказване. Следователно, съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни.
Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими (вж.
Решение № 314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС). След като
работодателят не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е налице реално
съкращаване на щата, то следва да бъде прието, че за него не е съществувало основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата.
От решение № 5 от 09.03.2025 г. на Националния съвет на Българската
6
социалистическа партия може да се направи изводът, че в случая се касае по-скоро за
вътрешна реорганизация в ответното предприятие, а не за реално съкращаване на щата. По
въпроса кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и
съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за
задължението на работодателя да извърши подбор, е постановено Тълкувателно решение №
5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г., ОСГК, ВКС. В него е прието, че вътрешно
организационно преустройство на предприятието е налице, когато дейността на
предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане,
отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава
да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи
звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността
продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си
реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение.
Вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а
е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му
е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на предприятието,
ще бъдат случаи на фиктивни закривания на част от предприятието, които всъщност са
негова вътрешна реорганизация и за тях следва да се прилага чл. 123 КТ. Ако
вътрешноорганизационното преустройство е свързано с намаляване на броя на заетите с
извършването на съответната дейност лица, това може да доведе до цялостно премахване на
длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, или до намаляване на щатните
бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на
работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. Вътрешната
реорганизация, ако не е придружена със „съкращение на щата“, не е правопораждащо
основание за прекратяване на трудовия договор и съответно няма основание да бъде
извършван подбор.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика следва да бъде
прието, че със сливането на двата отдела работодателят е извършил единствено вътрешна
реорганизация с цел оптимизиране на работата на апарата на НС на БСП, без същата да е
била придружена със съкращаване на щата или закриване на част от предприятието. Сама по
себе си подобна реорганизация не е правопораждащо основание за прекратяване на
трудовия договор на ищцата. Това обуславя незаконност на уволнението.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че работодателят не
установи осъществяването и на втората предпоставка за законност на процесното уволнение,
а именно че е бил извършен подбор по чл. 329 КТ. В задължителната съдебна практика се
приема, че при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата еднородни
длъжности (трудови функции) прекратяването на трудовите договори с работниците и
служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор,
който става част от правото на уволнение. При задължителност на подбора работодателят
7
преценява какъв да бъде обсегът на същия – между работниците и служителите, чиито
длъжности се съкращават, или в по-широк кръг чрез включването и на работници и
служители, заемащи близки или сходни длъжности. Правото на подбор е субективно
материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и може да се
упражнява единствено в границите, установени в закона, т.е. по законосъобразност. В
основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа (качество на работата). Като субективно право упражняването на
подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на
производството или службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа
тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да
провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при
осъществяване на правото си по чл. 329 КТ, които независимо от спецификата на всяко
производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните
критерии. Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор
като част от него. Съдебният контрол за точното прилагане на закона обхваща проверка на
приетите от работодателя оценки съгласно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Но проверката се
извършва само и доколкото тези оценки са оспорени от работника или служителя.
Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде
установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни
действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до
съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в
зависимост от извършеното сравнение – и приемане на решение по основния въпрос кои
работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се
обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За да направи оценка на
квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят
трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от
непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от
специалисти в съответната производствена или служебна сфера. При упражняване правото
на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна. Това е преценка
по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели
по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя,
обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните
качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на
работодателска преценка (вж. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГК, ВКС).
Представеното с отговора на исковата молба препис-извлечение от Протокол № 1 от
проведено на 13.03.2025 г. заседание на Изпълнителното бюро на Националния съвет на
8
Българската социалистическа партия, на което за ръководител на новия отдел
„Организационна дейност, избори и кампании“ бил „утвърден“ П. В., не установява реално
извършен от работодателя подбор. Всъщност, ответникът и не твърди да е бил проведен
такъв, а изложеното в отговора на исковата молба, че образованието и опитът на оставения
на работа служител отговаряли много повече на изискванията за заемане на длъжността от
тези на ищцата, останаха неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът на ищцата за възстановяването й на
предишната работа на длъжност „ръководител отдел“ в отдел „Избори и кампании“ при
ответника се явява основателен и като такъв също следва да бъде уважен.
Доколкото предявените от ищцата главни искове следва да бъдат уважени и е прието от
съда, че заповедта за уволнение й е била връчена редовно при условията на отказ на
01.04.2025 г., то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. В приложения по делото договор за правна защита
и съдействие е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1857
лева било заплатено от ищцата изцяло в брой. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ПП „Българска социалистическа партия“ следва да
бъде осъден да заплати на ищцата В. Е. Й. сумата в размер на 1857 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ПП
„Българска социалистическа партия“ следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото
производство в размер на 100 лева и разноските за възнаграждение на вещо лице в размер
на 400 лева или всичко общо в размер на 500 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
9
уволнението на В. Е. Й., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, извършено със Заповед № ЗУЧР
– 017 от 01.04.2025 г. на председателя на НС на ПП „Българска социалистическа партия“,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.
„Позитано“ № 20, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Е. Й., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел“ в отдел
„Избори и кампании“ при ПП „Българска социалистическа партия“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПП „Българска социалистическа
партия“, Булстат *********, представлявана от председателя А. З. З., със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Позитано“ № 20, да заплати на В. Е. Й.,
ЕГН **********, с адрес АДРЕС, сумата 1857 (хиляда осемстотин петдесет и седем) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ПП „Българска социалистическа
партия“, Булстат *********, представлявана от председателя А. З. З., със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Позитано“ № 20, да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 500 (петстотин) лева, представляваща дължимата
държавна такса за образуване на настоящото производство и разноските за възнаграждение
на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 24.11.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10