О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
гр. Варна, 02.01.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито
заседание, проведено на 02.01.2018г. в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д.
№ 1631
по описа за 2016г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на
делото.
Производството по делото е обрзувано по повод
предявени в условията на субективно кумулативно съединяване
искове от С.П.В. и И.М.М. против В.И.В., М.Ц.В. и П.И.В.
както следва:
* Главни субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент № 32
находящ се в гр.Варна, бул.»Осми Приморски полк» № 122, вх.А, ет.7 с
ид.10135.2560.9.1.32 по КК на гр.Варна, ведно с
прилежащото му избено помещение № 33-1 с площ от 8,25 кв.м. както и 0,5770 ид.части от общите части на сградата, в която се
намира имота, основан на твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на изтекла в полза на ищците придобивна
давност в периода от 2005г. до предявяване на иска – 11.08.2016г. и
* Предявени в условията на евентуалност от тях
искове с правно основание чл.72 от ЗС и евентуални от тях искове по чл.74 от ЗС
за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците сумите както следва:
1) В.В. да заплати на всеки от ищците половината
от сумата 7500 лева /т.е по 3500 лева/ представляваща стойността на сторените
от ищците подобрения в процесния имот в периода м.03-м.04.2013г., с която се е
увеличила стойността на имота, а в евентулност да заплати на всеки от тях
половината от сумата 5000 лева /т.е по 2500 лева/ представляваща сторените
разходи за извършване на ремонтните и подобрителни дейности, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда –
11.08.2016г. до окончателното и изплащане.
2) М.В. да заплати на всеки от ищците половината
от сумата 3500 лева /т.е по 1750 лева/ представляваща стойността на сторените
от ищците подобрения в процесния имот в периода м.03-м.04.2013г., с която се е
увеличила стойността на имота, а в евентулност да заплати на всеки от тях
половината от сумата 2500 лева /т.е по 1250 лева/ представляваща сторените
разходи за извършване на ремонтните и подобрителни дейности, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда –
11.08.2016г. до окончателното и изплащане.
3) П.В. да заплати на всеки от ищците половината
от сумата 3500 лева /т.е по 1750 лева/ представляваща стойността на сторените
от ищците подобрения в процесния имот в периода м.03-м.04.2013г., с която се е
увеличила стойността на имота, а в евентулност да заплати на всеки от тях
половината от сумата 2500 лева /т.е по 1250 лева/ представляваща сторените
разходи за извършване на ремонтните и подобрителни дейности, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска в съда – 11.08.2016г. до окончателното и изплащане.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
В исковата и уточняващата молби ищците твърдят, че са във фактическо
съжителство от 2002г., а считано от м.12.2005г. двамата заедно владеят с
намерение за своене апартамент № 32 находящ се в гр.Варна, бул.»Осми Приморски полк» № 122, вх.А, ет.7
с ид.10135.2560.9.1.32 по КК на гр.Варна, ведно с
прилежащото му избено помещение № 33-1 с площ от 8,25 йкв.м. както и 0,5770 ид.части от общите части на сградата, в която се
намира имота. Посочват, че имотът е бил дарен неформално на С.В. през м.12.2005г. от нейните баба и дядо – Сталина и Иван
Емандиеви по повод раждането на правнука им Симеон М.,
като считано от края на м.04.2013г. фактически лично обитават същия. Твърдят,
че са осъществявали трайно, явно и необезпокоявано владение по отношение на
имота в периода от м.12.2005г. до настоящия момент, в следствие на което са го
придобили по давност. Посочват, че в качеството си на собственици в периода от
м.03-м.04.2013г. са извършвали и подобрения в имота довели до увеличаване на
стойността му със сумата от 15 000 лева. Уточняват, че
извършените в имота ремонтни и подобрителни дейности са: измиване, дезинфекция,
грундиране, шпакловане, боядисване с латекс на всички стени и тавани на
помещенията в имота, грундиране и замаска на всички подове, поставяне на подови
первази в кухнята, хола и коридора, смяна на тапетите на стените във всички
помещения без банята и килера, поставяне на гранитогрес на подовете в кухнята,
коридора и килера, монтиране на осветителни тела във всички помещения общо 9
броя, смяна на електрически ключове /10 броя/ и контакти /10 броя/, смяна на
дограмата в хола, сваляне на бетонна мивка в кухнята и поставяне на нова мивка
с кухненски шкафове – долни и горни общо 5 броя, поставяне на алуминиева врата
в кухнята и нови батерии в кухнята и банята, както и ново тоалетно казанче,
поставяне на нов климатик и инсталиване на сигнално охранителна техника /СОТ/. Посочват, че понастоящем имотът е предмет на делбено производство, по което
е установена съсобственост между ответниците – П.И.В. /1/4 ид.част/,
В.И.В. /1/4 ид.част/ и В.В. и М.В. /1/2 ид.част в режим на СИО/. Поради това, че считат себе си за
собственици на имота молят съда да уважи предявените искове за собственост,
като приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на имота
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, а в условията на
евентуалност за осъждане на всеки от тях да заплати сумите, с които се е
увеличила стойността на имота в следствие на извършените подобрения от ищците и
отново в условията на евентуалност – да заплатят стойността на извършените
подобрения, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска в съда –
11.08.2016г. до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от М.В., чрез назначения и особен представител, в който заявява становище за
неоснователност на предявените главни и евентуални искове. Оспорва твърденията
на ищците за осъщестявявана от тях фактическа власт по отношение на имота с
намерение за своене считано от 2005г. и признава, че същите заедно с децата си
са заживели в имота от м.05.2013г., но без съгласието на неговите собственици –
ответниците по делото. Оспорва Сталина и Иван Емандиеви да са извършвали
дарение на имота в полза на ищците – нито формално нито неформално, напротив
същите са предоставили за ползване на своята внучка и семейството й друг свой
имот – жилище на ул.»Фр.Жолио Кюри» в гр.Варна, което последните са обитавали
до 2013г. На това основание счита, че ищците не са собственици на процесния
имот. По отношение на евентуалните претенции за присъждане на обезщетение в
размер на увеличената стойност на имота в следствие на извършените подобрения,
твърди, че ищците нямат качеството на добросъвестни владелци и на това
основнаие не могат да претендират увеличената стойност на имота. Оспорва
твърденията за извършване на претендираните подобрения, нито същите да имат
характер на подобрения, които да са повишили стойността на имота. Оспорва се и
размерът на твърдяните подобрения и ремонти дейности. Моли предявените главни и
евентуални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор и от ответника В.В., чрез процесуалния му
представител, в който спорва твърденията на ищците за придобиване собствеността
по отношение на имота въз основа на изтекла в тяхна полза на придобивна давност
в периода от 2005г. до настоящия момент. Посочва, че до смъртта си на
22.11.2009г. Сталина и Иван Емандиеви са живели в имота си и са упражнявали
самостоятелно фактическа власт по отношение на него като негови собственици.
След смъртта на Сталина, в имота е останал да живее нейния съпруг Иван Емандиев
до 28.02.2013г., а при посещенията си в България в имота е отсядал
и В.В.. През м.05.2009г. Сталина и Иван Емандиеви са се снабдили с констативен
нот.акт за собственост, а на 02.07.2010г. Иван Емандиев се е разпоредил с
правото си на собственост върху ½ ид.част от имота в полза на В.В. по време на брака му с М.В..
Оспорва, че Сталина и Иван Емандиеви са имали намерение да се разпоредят с
имота си в полза на ищцата, нито че са извършили в нейна полза дарение на
същия. Посочва, че в периода от 2005г. до 2013г. ищците с децата си са живели в
друг собствен на ответниците имот – жилище в гр.Варна, ул.»Фредерик Жолио Кюри»
№ 33 и дори не са посещавали
процесния апартамент, с което оспорва, че същите са упражнявали фактическа
власт по отношение на него. Посочва, че при посещение в България през
м.07.2013г. констатирал, че в имота са се настанили ищците, подменяйки патроните
на вратата и назабавно ги предупредил да напуснат жилището. Посочва, че
действителното право на собственост се притежава от него и съпругата му М.В. – общо ¾ ид.части, а ¼ ид.част се притежава от П.В.
по наследство от майка си Сталина Емандиева. Предявява срещу ищците насрещни искове с правно основание чл.108 от ЗС за
приемане за установено по отношение на С.В. и И.М., че е собственик
на ¼ от имота в лично качество и на ¼ ид.част от придобитата в
режим на СИО с М.В. ½ ид.част от имота и за осъждането им да предадат
владението на целия имот. Оспорва предявените от ищците в условията на
евентуалност искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
сторените подобрения, като твърди, че същите имат качеството на държатели, а не
на владелци и нямат право на обезщетение за подобрения. Оспорва и извършените в
имота дейности, както и тяхната необходимост и полезност, като твърди, че
имотът е бил в добро състояние и напълно годен за ползване. Прави възражение,
че част от дейностите в това число по почистване и дезинфекция не съставляват
подобрения, а друга част /климатик, осветителни тела, ел.ключове, контакти,
шкафове, первази, батерии, душ, казанче, СОТ/ могат да бъдат отделени от имота.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат
уважени предявените насрещни искове за собственост.
С определение от 26.10.2017г. съдът
е приел за съвместно разглеждане предявените от В.И.В. против С.П.В. и И.М.М. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане
за установено, че ищецът е собственик
на ½ ид.част от имот апартамент № 32 находящ
се в гр.Варна, бул.»Осми Приморски полк» № 122, вх.А, ет.7 с
ид.10135.2560.9.1.32 по КК на гр.Варна /1/4 ид.част притежавана в лично
качество и 1/4 ид.част от придобитата в режим на СИО с М.В. ½ ид.част от имота/ и за осъждане на ответниците да му
предадат владението на целия имот.
В
предоставения срок за отговор на насрещните искове, такъв са депозирали
ответниците по него С.В. и И.М.. Заявяват становище за недопустимост, а в
условията на евентуалност и за неоснователност на предявените осъдителни искове
за собственост. Считат себе си за собственици на въведеното придобивно
основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2005г. до
настоящия момент. Оспорват твърденията на ответника В.В., че е собственик
на ½ ид.част от имота, като считат, че продажбата от Иван Емандиев е
недействителна - нищожна, тъй като същият не е имал воля да продава ид.част от
имота, както и поради това, че не е налице плащане на продажната цена, както и
че сделката е без основание.
Ответникът П.И.В. - редовно уведомен
за предмета на спора не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците
С.В. и И.М., че носят доказателствената тежест да
установят твърденията си, че са собственици на процесния имот - апартамент № 32 находящ се в гр.Варна, бул.»Осми
Приморски полк» № 122, вх.А, ет.7 с ид.10135.2560.9.1.32 по КК на гр.Варна, ведно с прилежащото му избено помещение № 33-1 с площ от 8,25 кв.м.
както и 0,5770 ид.части от общите части
на сградата, в която се намира имота, придобит въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода от 2005г. до предявяване на иска – 11.08.2016г. в следствие на осъществявано
трайно, явно и необезпокоявано владение по отношение на него; Следва да
установявят, че са извършили посочените като подобрителни и ремонтни дейности в
имота по вид, размер и период, както и че същите са довели до увеличаване
стойността на имота;
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника В.В., че носи доказателствена тежест да установят собствените си
правоизключващи възражения, в това число собственото си право на собственост по
отношение на ½ ид.част от имота на посоченото придобивно основание – действителна
сделка /покупко-продажба/ и наследяване;
Следва да установи твърденията си, че до 2009г. Сталина и Иван Емандиеви, а
след това до 2013г. Иван Емандиев лично са осъщестявали фактическа власт по
отношение на процесния имот в качеството си на негови собственици, а по същото
време ищците са ползвали друг техен имот на ул.»Фр.Жолио Кюри» в гр.Варна; Следва да установи, че ответниците владеят имота
понастоящем, както и че същият е бил във вид и състояние годно за ползването му
по предназначение към 2013г.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника М.В., че носи доказателствена
тежест да установи собствените си правоизключващи възражения.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4
от ГПК съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕН И НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТЪТ, че ищците – С.В. и И.М. упражняват фактическа власт по отношение на
процесния имот лично считано от 25.04.2013г. до настоящия момент.
СЪДЪТ намира, че молбата, с
която е сезиран е процесуално допустима, поради което производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства са относими и
допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати
до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание. Исканията на ищците и
ответниците за анагжиране на гласни доказателства следва да бъдат уважени като
относими към предмета на спора, но редуцирани до двама свидетеля на всяка
страна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в
открито съдебно заседание, което ще се проведе на 16.02.2018г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите
да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание, на ищците от
отговорите на ответниците, а на ответника В.В. – от
отговора на насрещните искове депозиран от С.В. и И.М..
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА
ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно
заседание представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЦИТЕ да ангажират
гласни доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели в
първото по делото съдебно заседание, с показанията на които да установят
твърденията си за осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт
по отношение на имота с намерение за своене в периода от м.12.2005г. до
настоящия момент, както и че ползването на имота е ставало със знанието и без
противопоставянето на В.В.; дарственото
разпореждане в полза на С.В. от Сталина и Иван
Емандиеви, както и за установяване на извършените лично от ищците подобрения в
имота, чиято стойност се претендира.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ В.В. и М.В. да ангажират
гласни доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели в първото по
делото съдебно заседание, с показанията на които да установи твърденията си, че
касателно ползването на процесния имот в периода след 2005г., посещенията на
същия от страна на ищците и контактите между тях и Сталина и Иван Емандиеви,
намеренията на семейство Емандиеви във връзка със собствеността на имота,
момента и начина на настаняването на ищците в процесния имот през 2013г. и
противопоставянето на В.В. и М.В., както и за
състоянието на имота към 2013г.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ в 3-дневен срок
от уведомяването да уточнят дали
поддържат искането за провеждане на Съдебно-техническа експертиза със задача
формулирана в исковата молба предвид събраното по реда на чл.207 от ГПК
доказателство в същия смисъл.
```````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред
спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: