РЕШЕНИЕ
№ 2646
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. АНД. К.
като разгледа докладваното от Г. АНД. К. Административно наказателно
дело № 20211110209906 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К.
и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 9906 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-012060 от
18.06.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Б.
Т. В. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява
допълнително становище по жалбата.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.05.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 21:38
часа в гр. С., по бул. О. п., с посока на движение от А. Т. към с. К., управлява
лек автомобил БМВ ..... Д с рег. №........ , като използва светлинен сигнал,
предвиден за автомобили със специален режим на движение (изразяващ се в
червена светлина, поставена в основните осветителни уреди на автомобила –
преден габарит), без да има такова право – нарушение на чл. 91, ал. 3 от
ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3, вр. чл. 175,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
2
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не
се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са
събрани никакви доказателства, за обстоятелствата включени в предмета на
доказване по делото. Видно от разпитите на двамата свидетели в тях не се
съдържат никакви данни, за процесния случай, поради което обвинението
остана недоказано. При това положение атакуваното НП се явява
необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
300 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
3
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-012060 от
18.06.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Б.
Т. В. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на Б. Т. В. с ЕГН: **********, сума в размер на 300 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4