Решение по дело №1531/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230101531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 915

 

гр. Сливен, 08.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1531 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Аграрика“ ЕООД срещу „Марвин“ ООД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща част от задължение по сключен между страните договор за заем и анекс към него в общ размер на 138 913,35 лева.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2017 г. между ищеца „Аграрика“ ЕООД в качеството на заемодател и ответното дружество „Марвин“ ООД, в качеството на заемател, е сключен Договор за финансов заем, по силата на който ищецът предал на ответника сумата от 154 400 лева, която заемателят се задължил да ползва до 01.05.2018 г. и да върне в посочения срок. Заемната сума била преведена на ответното дружество на 31.07.2017 г. по посочена банкова сметка. ***.11.2018 г. вземането на ищеца било редуцирано до 138 913,35 лева, като ответникът се задължил да връща сумата на вноски, първите от които за м. декември 2018 г. в размер на 10 000 лева, за м. януари 2019 г. в размер на 4 000 лева и за м. февруари 2019 г. в размер на 4 000 лева. Ищецът твърди, че до момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът признава фактите, че между страните има сключен договор за заем и анекс към него, както и обстоятелството, че не е заплащал дължимите погасителни вноски, но твърди, че в договора не е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост по отношение на цялото вземане на ищеца, поради което са изискуеми само погасителните вноски, чиито падеж е настъпил към датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск и претендира направените по делото разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорни са между страните, а се установяват и от писмените доказателства по делото, обстоятелствата, че на 28.07.2017 г. между ищеца в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за финансов заем, по силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 154 400 лева, която заемателят се задължил да ползва до 01.05.2018 г. и да върне в посочения срок. Между страните е сключен Анекс към Договора за заем от 29.11.2018 г., по силата на който вземането на ищеца е редуцирано до 138 913,35 лева, като ответникът се е задължил да връща сумата на вноски, първите от които за м. декември 2018 г. в размер на 10 000 лева, за м. януари 2019 г. в размер на 4 000 лева и за м. февруари 2019 г. в размер на 4 000 лева. В Анекса е уговорено, че дължимите погасителни вноски за месеците април, май, юни и юли 2019 г. също са в размер на по 4 000 лева месечно, а в предпоследния абзац от Анекса е уговорено, че неспазването на който и да било срок дава право на заемодателя да заяви претенциите си по съдебен ред и да претендира пълния размер на дължимите суми, ведно с лихви и разноски.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество изцяло основателен и доказан.

По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер дължимостта на процесната сума.

Предвид приетите по делото писмени доказателства и отделените от съда като безспорни между страните обстоятелства, съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите погасителни вноски по заемното правоотношение. Такива доказателства не бяха ангажирани от ответното дружество.

Съдът не споделя възражението на ответника, релевирано с отговора на исковата молба, че в Договора за заем и в Анекса към него не съществува клауза за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение. В Анекса от 29.11.2018 г. е уговорено, че неспазването от заемателя на който и да било срок дава право на заемодателя да заяви претенциите си по съдебен ред и да претендира пълния размер на дължимите суми, ведно с лихви и разноски.

Следва да се отбележи, че дори и без ищецът да твърди и доказва предсрочна изискуемост на пълния размер на отдадената в заем сума, предявеният като частичен иск в размер на 25 000 лв. е изцяло основателен, при зачитане на обстоятелството, че от момента на предявяване на иска към момента на приключване на съдебното дирене по делото - 12.08.2019 г., е настъпила и изискуемостта и на вноските по Анекса за месеците от 03.2019 г. до 07.2019 г., поради което общият сбор на дължимите изискуеми вноски от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г. е в размер на 38 000 лв. - факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право, който съдът е длъжен да отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира предявеният частичен иск за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски по делото в общ размер на 2500 лева, съгласно представения списък на разноските.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“ № 1, офис № 102, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРАРИКА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Полковник Бакланов“ № 24, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща част от задължение за връщане на заемната сума в общ размер на 138 913,35 лева по сключен между страните Договор за финансов заем от 28.07.2017 г. и Анекс към договора от 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: