Р Е
Ш Е Н
И Е №85
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание
на седми март
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Р. С.
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в. гр. д. № 473
по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид:
Адв. Е.А.,***, в качеството му
на процесуален представител по пълномощие на В.С.П., ЕГН **********, с адрес ***
, И.Н.К. с адрес ***, Й.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** и Ж.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 278/
С оспорвания първоинстанционен акт ДнРС е признал за установено по отношение на В.С.П., И.Н.К., , Й.Н.П., и, Ж.Й.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, К.А.А., ЕГН **********, с адрес *** ,В.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, К.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, В.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, З.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** са собственици по наследство от починалия на **** г. А. К. П. на 25/72 ид.ч. от УПИ X-271 /парцел десети отреден за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и едно/, в квартал 15 по регулационния план на село ****, с урегулирана площ от 766.87 /седемстотин шестдесет и шест цяло и осемдесет и седем/ кв. м., при граници и съседи: улица с осеви точки от 39 до 45, УПИ ІІІ-267, УПИ ІХ-272, УПИ II-269, УПИ І- за селкооп, като е отхвърлил иска за признаване за установено, че ищците са собственици на имота за разликата от 25/72 ид.ч. до 36/72 ид. ч., както и иска на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.Б.Х., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че са собственици на имота по наследство от починалия на **** г. А. К. П., като неоснователен.
Отменил е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № **, т.**, н. д. № ***/20** г. на нотариус С. С., с район на действие **РС, в частта му в която В.С.П., И.Н.К., и Й.Н.П. са признати за собственици на основание давностно владение на гореописания недвижим имот до размер от 25/72 ид.ч.
Прекратил е производството по искането за отмяна на нот. акт № **, т.**, н. д. № **/20** г. на нотариус С М. като недопустимо.
Осъдил е В.С.П., И.Н.К., Й.Н.П. и Ж.Й.Н. да заплатят на А.А.А. разноски по делото в размер на 234 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Осъдил е А.А.А., К.А.А., В.К.А., К.Й.П., В.Й.В., Д.М.Д., Р.Б.Х., З.К.И., Б.Н.С., Р.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** село, да заплатят на В.С.П., И.Н.К., Й.Н.П. и Ж.Й.Н. разноски по делото в размер на 117 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Първоинстанционният съдебен акт
се обжалва в частта, в която частично е уважен предявения иск с правно
основание чл.124 ГП и претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Иска се отмяна на
обжалваното решение в тази му част и отхвърляне на предявените искови претенции
по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, като се уважи направеното от
ответниците пред първоинстанционния съд възражение за изтекла придобивна
давност. Приема се за неправилен извода на решаващия съд, че ответниците не са
придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение.
Сочи се, че с протокол от
- 2 -
за внесена от наследници на А.П.
сума в размер на *** лева за „възстановяване на собственост върху имот“. Счита
се, че ищецът несвоевременно е представил цитираната разписка, като се твърди,
че е следвало да стори това с подаването на исковата молба. Същата разписка
била представена от ищците при снабдяването им с нотариален акт за собственост
– НА № ***, том **, рег. №**, н. д .№ *** / 20*** г. на нотариус Л. С. за
следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 267, с площ от 1301.97
кв.м., за който е отреден УПИ III
– 267, попадащ в квартал 15 по регулационния план на село *****, община *****.
Описаният имот в документа за собственост обаче не бил идентичен с процесния,
за който ответниците от своя страна се били снабдили с констативен нотариален
акт за собственост, а именно: Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, н. д. № ***/20***
г. на Нотариус С. С., като при съставянето на документа за собственост била
представена разписка № 986/
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която исковете са уважени и същите бъдат отхвърлени. Претендират разноски по водене на делото.
Въззиваемият А.А.А., ЕГН **********, с адрес *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДнРС да бъде потвърдено в обжалваната част..
Въззиваемите К.А.А., ЕГН **********, с адрес *** ,В.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, К.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, В.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, З.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** не изразяват становище по въззивната жалба .
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събрани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно, в частта, в която исковете са уважени и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и по нея страните не спорят, с изключение на въведените с въззивната жалба като спорни обстоятелствата касаещи от кого и с какъв документ в реституционното производство по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е извършено възстановяване на паричното обезщетение, полученото при отчуждаването на процесен недвижим имот
Ищците са наследници
по закон на А. К. П., починал на *** г., като негови наследници по закон са
и други лица, неучастващи като страни по делото, видно от приетото като
доказателство в пръвоинстанционното производство удостоверение за наследници
изх. № 21/
Ответниците В.С.П., И.Н.К. и
Й.Н.П. са наследници по
закон на Д. К. П. починал на *** г., като И. и Й. са негови внуци–
низходящи от втори ред, тъй като са деца на сина му Н. Д. П., починал на **** г., чиято преживяла
съпруга е В.П., видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 23/
Между страните не се спори, че А. К. П. и Д. К. П. са братя и са притежавали
при равни права процесния имот.
С нот. акт № ***, т.***, н. д. № ***/20*** г. от *** г. на
нотариус С. С. с район на действие **РС ответниците В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. са признати за собственици, в качеството на
наследници на Н. Д. П.,*** по регулационния план на с. *****.
Впоследствие между горепосочените
ответници и ответницата Ж.Й.Н. е сключен договор за покупко-продажба от
С решения на комисия назначена със заповед на
председателя на ОбНС.с.Б.
на основание §85 от ППЗПИНМ са извършена
оценки на места и подобрения, отчуждавани за читалище и улица по
регулационния план на с. ***** видно от протокол
от
. С решение № 135 от
- 3 -
Видно от приетото като доказателство заверено
ксерокопие от разписка № 986 на
В проведеното в първоинстанционното производство
единствено о.с.з. на
И в двете разписки липсва посочване кой недвижим имот
касае възстановеното парично
обезщетение..
По искане на страните в първоинстанцицонното
производство са разпитани двама свидетели.
И двамата свидетели Й. С. и Р. И. в показанията си са
категорични относно това, че а периода след 1998 г. са виждали в процесния имот
някои от наследниците както на А.П., така и на Д. П.. това, което и едните и
другите са правили е да поддържат имота, без да бъде ползван конкретно за нещо.
И двамата свидетели са категорични относно това, че между наследниците на
двамата братя не е имало спорове относно процесния имот и претенции за
него.
С обжалваното решение ДнРС е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от починалия на **** г. А. К. П. на 25/72 ид.ч. от УПИ X-271 /парцел десети отреден за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и едно/, в квартал 15 по регулационния план на село *****, с урегулирана площ от 766.87 /седемстотин шестдесет и шест цяло и осемдесет и седем/ кв. м., при граници и съседи: улица с осеви точки от 39 до 45, УПИ ІІІ-267, УПИ ІХ-272, УПИ II-269, УПИ І- за селкооп, като е отхвърлил иска за признаване за установено, че ищците са собственици на имота за разликата от 25/72 ид.ч. до 36/72 ид. ч., както и иска на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.Б.Х., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че са собственици на имота по наследство от починалия на **** г. А. К. П., като неоснователен, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил нотариален акт № ***, т.**, н. д. № **/20** г. на нотариус С. С., с район на действие **РС, в частта му, в която В.С.П., И.Н.К., и Й.Н.П. са признати за собственици на основание давностно владение на гореописания недвижим имот до размер от 25/72 ид.ч. Прекратил е производството по искането за отмяна на нот. акт № **, т.**, н. д. № **/20** г. на нотариус С М. като недопустимо. решението е обжалвано от ответниците, в частта, в която исковете са уважени. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Правилни са изводите на ДнРС за това, че ищците притежават право на собственост до размер от 25/72 ид. ч. от процесния имот, както и основанието, на което са придобили същото – наследствено правоприемство и реституция и е уважил предявеният положителен установителен иск, като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са носители на това право на собственост. Изложените мотиви относно притежаваните права на собственост от наследодателите на страните, съответно основанията за придобиване на правата на собственост в посочения от съда обем и придобивното основание за това - възникналото наследствено правоприемство и реституция, респективно за недоказаност на правопораждащото възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност и спрямо притежаваните от ищците обем права от процесния имот са правилни е се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК
Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за това, че ищците притежават права на собственост върху процесния имот в определения с обжалваното решение обем. Като основание за придобиването им същите се подовават на наследствено правоприемство. При този способ е необходимо да бъде установена принадлежността на това вещно право в патримониума на наследодателя.
В случая между страните не съществува спор относно това, че наследодателят на ищците А. К. П. е притежавал право на собственост в обем – ½ ид. ч върху процесния имот. В същия имот върху същия имот права е притежавал и наследодателя на ответниците. Предвид това следва извод за притежаване на имота в режим на съсобственост, каквото е било правното му положение и към момента на отчуждаването на имота. За прецизност следва да се посочи, че към 1972 г. е съществувала съсобственост върху имота между общия наследодател на ищците и прекия наследодател на ответниците, предвид това, че Д. П. е починал *** г. Имотът е оценен , респективно паричното обезщетение при отчуждаването е определено , респективно платено изцяло и за целия имот.
Предвид извършеното отчуждаване, за да може предишните собственици или техните наследници да са носители на правото на собственост върху такъв имот то следва да бъде установено и отмяна на отчуждаването в зависимост от съответната законодателна уредба.
В настоящия казус е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, предвиждащ процедура по възстановяване на отчуждените имоти по административен ред. В случая не се спори между страните, че процесният имот е реституиран с решение от компетентния орган и след връщане на полученото парично обезщетение, определено и с решението за възстановяване.
Спорният въпрос е от кого, съответно кога е върнато паричното обезщетение и какви правни последици са настъпили от това.
Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд ирелеватно за правата върху реституирания имот е
обстоятелството, кой от наследниците е върнал полученото парично
-
4 -
обезщетение, тъй като самото връщане не е част от
фактическия състав за отмяната на отчуждаването, а се явява законна последица
от възстановяването.
В случая ответниците са
заявили своето разбиране още с отговора на исковата молба и категорично са поддържали становище, че
прекият им наследодател е върнал изцяло и сам целия
размер на обезщетението, т.е. за целия имот и за сметка на наследниците
на А. К. П.. Това определяя и разбирането им, че са игнорирани правата на
наследниците на другия съсобственик. Позовават се и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност от момента на реституцията през 1998 г. до снабдяването им с
констативния нотарирален акт през 2015 г. Очевидно и поради това твърдят, че са собественици на оригинерно основание - изтекла придобивна давност и продажба. Тъй
като не се съдържа никаква конкретика в
твърденията им в отговора за каква продажба става
въпрос вероятно считат, че такъв ефект има връщането на цялата определена
сума като парично обезщетение при
реституцията на имота. Ясно е, че подобно разбиране не се основава на никакви .правни принципи, конкретни норми и законодателно решение.
В заключение следва извод,
че фактическото връщане на паричното обезщетение от някои от наследниците не
влияя на принадлежността на правото на собственост в реституирания имот. Ето защо илеревантни са
и доводите изложении обстоятелствено във въззивната жалба относно представена и
от ищеца В.П. разписка, която касаела реституция на друг имот, различен от процесния.
Преди всичко следва да се
има предвид изложеното по-горе за значенинето
на това кои фактически извършва връщане
на обезщетението.
Освен това и в двете
разписки се сочи само внесена сума, без
дани за кои имот се отнася процедурата.И в двете разписки фигурира целият размер на определеното
за връщане парично обезщетение на целия имот.
От процесуална гледна
точка липсва твърдяното във въззивната
жалба процесуално нарушение за настъпила преклузия за събирането на това
доказателство. Представено е от ищеца в първото по делото съдебно заседание
след обявен от съда доклад, в който е
разпределена и доказателствена тежест.
Нещо повече за това съдебно заседание всички страни, включително и ответниците
са редовно призовани, което им е осигурило правото на надлежно участие в
исковия процесс. били са
представлявани по реда предвиден в ГПК и именно в това. съдебно заседание са
имали право да правят оспорвания на представения като доказателство писмен
документ. Това, че една от ответниците не била присъствала лично в о.с.з. е илеревантно. Имала е такава възможност, а
неприсъствието на страната не е
основание за визиране на различни срокове за узнаване и оспорване на документ.
Настоящата
инстанция изцяло споделя предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК изложените от
първоинстанционния съд мотиви относно неоснователността на направеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа
на упражнявано владение върху целия процесен
имот същите са съобразени със задължителната
съдебна практика и основните принципи на вещното право за обсъждания в случая институт на
придобивната давност.
Възражението на ответниците, че са изключителни собственици на процесния имот въззивната
инстанция намира за неоснователно.
Съсобствеността върху процесния недвижим
имот с участие на ищците не може да бъде
изключена. По делото не са представени доказателства безспорно установяващи ответниците
за сочения от тях период да са придобили
собствеността на соченото от тях оригинерно основание – придобивна давност и правата върху
останалата 1/2 ид. ч. от имота.. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобивна по давност с
непрекъснато владение в продължение на
10 години. Твърдението на ответниците е, че от 1998 г.
първоначално наследодателят им Н. П., а след смъртта му само те са започнали да владеят имота само за себе си.. Очевидно е, че разбирането
на въззивницата за владение на имота е
свързано единствено и само с факта на
полагането грижи за него и
пребиваване в него за някакво време..
Преди всичко следва са има предвид, че по
делото липсват доказателства установяващи именно наследодателят им и ответниците са установила владение само за тях си през
посочения период от време, както и да са променили отношението си относно имота спрямо притежаваните от наследниците на А.П. права в съсобствеността..
Следва да се вземе предвид,
че Н. П. и ответниците през сочения от
тях период са поддържали процесния имот / почиствайки го, окосявайки го
и др/ заедно / но не в смисъл на астрономическо време
и намерение/ с ищците. Т.е. имотът е
посещаван в различно време както от ответниците, така и от ищците при липса на
спорове между тях.
Не се установява владението на ищците да е отблъсквано.
Освен, че владението
следва да е непрекъснато и със срок не по-малък от законоустановения, то следва да е явно и необеззпокоявано
от други лица.
От
събраните по делото гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
налага безспорен извод, че ответниците не са установили владение
характеризиращо се с посочените по-горе белези и за период от 10 години..
Както прекия наследодател на ответниците, така и те са били владелци като съсобственик на тяхната част и държатели
на останалата част от имота спрямо наследниците на А. К.П.
Извършваните действия от ответниците не могат да бъдат възприети като
манифестиране спрямо останалите
съсобственици на субективно отношение за своене на имота. В показанията
на нито един от свидетелите не се съдържат каквито и
да било данни за собственически намерения на о ответниците и за израз на демонстриране на такива спрямо наследниците на А.П..
Гореизложеното за липса на промяна в отношението към имота и липсата на
надлежно установено владение с намерение за своене обуславя извод, че
ответниците не са станали изключителни собственици на
целия процесен имот до 2015 г. и възраженинето им за изтекла придобивна давност е неоснователно.
. Предвид
това, че ответниците не са били собственици на целия имот, то не са могли да прехвърлят правото на
собственост върху непритежаваните от тях
части от имота на ответницата
Ж.Н..
Изложеното
обуславя извод за основателност на предявения положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК и на претенццията по чл. 537,
ал. 2 от ГПК и същите са уважении правилно до посочените размери.
Решението
на ДнРС като правилно следва да бъде потвърдено в частта, в която исковете са
уважении.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в
сила.
Предвид неоснователността на въззивната жалба
на въззивниците не се дължат разноски по водене на делото във въззивното
производство. Въззиваемите не са сторили и не са претендирали разноски а тази инстанция.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
- 5 -
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: