Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2019 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд на 29 октомври |
Тринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: Петя Каракопилева
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 1924/2019 г. по описа на РС - Плевен
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на А.В.Х., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № ***от ***г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на А.В.Х. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят А.В.Х. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени така наложеното му наказание, като неправилно.
За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия ***г., съставен от **** М.А.Х. ***.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН, а именно:
На 09.08.2019 г. в 16:47 часа, в ***до номер *** с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва следното:
Управлява горепосочения автомобил, който е служебно дерегистриран на 27.12.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му
е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и
подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал.
5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.
Съдът счита, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!
Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно който според чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на
противното !!!
Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган /по
аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и
че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна
на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест
извършването на твърдяното административно нарушение !!!
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно
наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби,
които са нарушени !!!
В АУАН-а ***М.А.Х. е посочил, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП, а в наказателното
постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът констатира, че в АУАН и в
НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е
описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено
под посочената в НП квалификационна норма.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна наредба.
Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.
В посочената наредба са уредени три вида регистрационни табели – постоянни, временни и транзитни, като са уредени случаите, в които те се издават и символите, които съдържат.
В процесното
НП е посочено, че жалбоподателят се е движел с автомобил, който е служебно дерегистриран съгласно чл. 143, ал. 5 от ЗДвП.
В чл.140, ал.1 ЗДвП, обаче,
не се съдържа директна забрана за движение по пътищата на ППС, който е служебно
дерегистриран по чл. 143, ал. 5 от ЗДвП !!!
Забраната се отнася единствено до
нерегистрираните ППС и до тези, които са регистрирани, но нямат поставени
регистрационни табели !!!
Следователно, нарушението е следвало да бъде подведено словесно под една от двете форми, като се уточни вида на използваните табели (временни или транзитни) и се укаже по какъв начин валидността на табелите влияе на регистрацията на превозното средство.
Административно- наказателното производство
е много формален и буквален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание !!!
Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
В случая е налице неяснота и вътрешно
противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на
правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият
орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил
не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с
несъотносимия текст на сочената като нарушена норма
на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В същото
време с оглед на възприетата от актосъставителя и
прецизирана от административно наказващия орган правна квалификация по чл.140
ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с ДВ бр.11 от
31.01.2017г. цитираната норма е допълнена/, на жалбоподателя е вменено различно от констатираното с акта адмиминистративно деяние, а именно, че въпросното МПС въобще
не е било регистрирано, т.е., че е липсвала каквото и да е регистрация при
констатирана с акта – автомобилът е служебно дерегистриран
!?!?
Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво адмиминстративно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Нещо повече,
въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели М.А.Х. и Ц.В.В., които са очевидци и са констатирали деянието, съдът намира, че напълно неприложима в
случая е сочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП !!!
На следващо място, за да се приеме, че е извършено нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, а именно - неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото
производство не бяха представени и не се събраха.
Жалбоподателят е управлявал МПС,
което е закупил и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни
табели, издадени за същото МПС.
За факта на
прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно, за да предприеме
действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се
въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният ***.
В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на
съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията, ако не е уведомен за това.
Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици.
За
разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се
губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на
всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне
от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15
от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния
срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно,
тъй като той не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това,
поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното !!!
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № ***от ***г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на А.В.Х., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: