№ 463
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100512174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д. П. с вх. № 305076 от 04.10.2022 г., чрез адв.
В.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление от
19.09.2022 г. на ЧСИ Н. П., рег. № 847 в КЧСИ, с което е отказано прекратяването на
изпълнително дело № 20188470400083. Моли съдът да отмени обжалваното постановление.
Взискателят „Т.Б. Д“ АД, ЕИК: *******, чрез адв. Д. Б., е подал отговор на жалбата,
в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице основание
за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като от момента на образуване на
изпълнителното дело не е минавал период, по-дълъг от две години, през който от името на
„Т.Б. Д“ АД да не са искани и съответно – да не са осъществявани изпълнителни действия
по делото. Моли съдът да остави жалбата без уважение.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен
изпълнител Н. П. излага становище за неоснователност на жалбата. Описва подробно
предприеманите по делото изпълнителни действия и твърди да не е изтекъл период, по-
дълъг от две години по делото, през който взискателят да не е искал, респективно – да не са
извършвани изпълнителни действия. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК не визира хипотезите, в които длъжникът няма секвестируемо имущество, а се
отнася до процесуалната активност на кредитора.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на
страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от приложените по делото документи, изпълнително дело № 220188470400083
е образувано на 16.02.2018г. по молба на „Т.Б. Д“ АД за събиране на парични вземания въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2018 г. по т.д. № 6371/2011 г. на СГС, 19-ти
състав (л. 2 от изп. дело). Видно от молбата за образуване, на 16.02.2018 г. взискателят е
поискал да бъде насочено изпълнението към банковите сметки и сейфове, чрез запорирането
им. Установява се също, че взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ правата си на ЧСИ П..
С разпореждане от 01.03.2018 г. по изпълнителното дело са приети за събиране други
вземания на взискателя срещу длъжника, обективирани в изпълнителен лист от 16.07.2010
г., по гр. д. № 13609/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.
Със запорно съобщение, изх. № 1549/06.03.2018 г., ЧСИ П. е наложил запор върху
банкови сметки на длъжника, открити в „Ю.Б.“ АД (л. 34). Запорното съобщение е получено
от банката на 08.03.2018 г.
Със запорно съобщение, изх. № 6651/05.12.2019 г. (л. 63) съдебният изпълнител е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател
„Б.“ ЕООД, с адрес: гр. София, ж.к. *******. Видно от разписката на гърба на съобщението,
същото е получено от работодателя на 10.12.2019 г.
На 18.11.2021 г. в деловодството на ЧСИ П. е входирано искане от страна на
взискателя „Т.Б. Д“ АД за налагане на запор върху притежаваните от длъжника моторни
превозни средства (л. 64).
На 16.09.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба на длъжника Д. П., чрез
адв. В., с която иска от ЧСИ да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното постановление (л. 74) съдебният изпълнител е отказал да прекрати
делото с доводи, че не е налице основание за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, тъй като не е налице период, по-дълъг от две години, в който изпълнителни действия
по делото да не са извършвани. Постановлението е връчено на длъжника на 20.09.2022 г.,
видно от разписка на л. 75 от делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
2
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, респективно
срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
обобщение на горното, в т. 10 от въпросното тълкувателно решение е прието, че, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е предвидена като санкция за дезинтересиралия се
кредитор, който бездейства да събере вземането си в рамките на образувано срещу
длъжника изпълнително дело, и с това му причинява допълнително вреди.
В случая обаче не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното
производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – непоискване на изпълнителни действия
от взискателя в продължение на 2 години, тъй като са налице своевременно и системно
инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението от категорията да прекъснат
давността / запорно съобщение, изх. № 1549/06.03.2018 г., запорно съобщение, изх. №
6651/05.12.2019 г./, и такива извършвани служебно от съдебния изпълнител, съгласно
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Установява се, че взискателят, е проявил активно процесуално
поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително
изпълнение притезание, поради което не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваният отказ на съдебния изпълнител се
явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.09.2022 г. на ЧСИ Н. П., рег. № 847 в КЧСИ,
с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20188470400083, по молба на
длъжника Д. Д. П..
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4