Решение по гр. дело №40025/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2025 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20251110140025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18755
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110140025 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЙБ” ЕАД, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление: **********************, представлявано от ЯК МС и
ДК, срещу М. С. У., с ЕГН: ********** и адрес: ****************** с която се моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите:
- 49,07 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.01.2023г. – 14.04.2023г.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************.
- 62,14 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************, начислена на основание т. 9, б. „а)“ от договора, вследствие неизпълнение
по същия;
- 315,62 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
15.01.2023г. – 14.04.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****************;
- 179,55 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****************, начислена на основание раздел IV, чл.2, б. „а)“ от
споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
- 1146,39 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за устройство MOTOROLA ************** за период от 15.01.2023г. до
края на срока на договора – 29.09.2024г.;
- 192,35 лв. – вземане, представляващо разликата между цената на устройството
1
MOTOROLA ************** с предпочетен номер +**************** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
- 545,79 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за устройство ACCESSORIES ************** за период от 15.01.2023г.
до края на срока на договора – 29.09.2024г.;
- 118,65 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за базови аксесоари за период от 15.01.2023г. до края на срока на
договора – 29.09.2024г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
**********г. на СРС, 46 състав.
В исковата молба са изложени подробни съображения за наличните облигационни
отношения между страните по отделните договори за мобилни услуги и договорите за
лизинг, въз основа на които се претендира сума в общ размер на 2609,56 лв., както следва:
За предпочетен номер +************:
На 29.10.2022г. между М. С. У. и „ЙБ“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с абонаментен план „Джуниър с
неограничени минути е мобилната мрежа на ********* с месечен абонамент в размер на
13,99 лв. У. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 49,07 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.01.2023г. - 14.04.2023г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 62,14 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни
такси и е начислена във фактура № **************
За предпочетен номер +****************:
На 29,10.2022г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +**************** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс “ с месечен абонамент в размер на 44,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 54,99 лв. У. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 315,62 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2023г. -
14.04.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл.2 от споразумението,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 179,55 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/15.05.2023г.
На същата дата - 29.10.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +****************, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с М. С. У. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка MOTOROLA ************** за обща лизингова цена,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 54,59 лв.
2
По договора за лизинг У. дължи заплащане на сума в общ размер на 1146,39 лв., формирана
от лизинговите вноски за период от 15.01,2023г. до края на срока на договора - 29.09.2024г.
Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен
номер +****************, У. дължи сума в размер на 192,35 лв., представляваща разликата
между цената на устройството MOTOROLA ************** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена
във фактура № **********/15.05.2023г.
Отново на 29.10.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
+****************, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с М. С. У. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка ACCESSORIES ****************** за обща
лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 25,99 лв. По договора за лизинг У. дължи заплащане на сума в общ размер на
545,79 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 15.01,2023г. до края на срока на
договора - 29.09.2024г. 
Отново на 29.10.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
+****************, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с М. С. У. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне
на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,65 лв. По договора за лизинг
У. дължи заплащане на сума в общ размер на 118,65 лв., формирана от лизинговите вноски
за период от 15,01.2023г. до края на срока на договора - 29.09.2024г.
Посочено е подробно как са индивидуализирани задълженията във издадени от
ищцовото дружество фактури/ Фактура № ***********г.; Фактура №
**********/15.03.2023г.; Фактура № **********/ 15.04.2023г.; Фактура № **********/
15.05.2023г.; Фактура № **************;./
Прилагат се писмени доказателства.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и настоящото производство.
Посочена е Банкова сметка: IBAN; ***************, BIC: ************ при
„*********“ АД.

С депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил срещу дължимостта
на сумите.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор по исковата молба.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
3
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
92 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
като в тежест на ищеца е да установи наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните в процесния период, по което е изпълнил задълженията си точно /

предоставил е услуги, респ. устроиства на лизинг/, наличието на възникнали в полза на
ищеца изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми
на сочените основания - цена на предоставените далекосъобщителни услуги, цена на

устроиства по договор за лизинг и договорна неустоика. Ищецът следва да установи как и
кога са прекратени между страните договорите за мобилни услуги, както и да установи как е
формирана претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги, цената на

устроиствата за изплащане и неустоиката.
Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае
ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.
По делото са представени описаните от ищеца по-горе договори за мобилни услуги,
чиито условия са изменени със съответните допълнителни споразумения към част от
договорите. Те установяват наличието на облигационни правоотношения между страните,
цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се
претендира. След като са налице валидно сключени между „ЙБ“ ЕАД /променено фирмено
наименование от „ТБ“ ЕАД/ и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни
услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които
са издадени и фактурите, представени по делото, то У. дължи уговореното между страните в
тях възнаграждение.
Претендираните абонаментни такси са с изначално определен месечен размер и не са
за конкретно предоставени допълнителни услуги, съответно са месечно дължими по
облигационното отношение в периода на неговото действие, съответно ирелеавантно е
включването им или не в данъчни фактури. Независимо от това по делото са приложени и
фактури и справки за общо потребление към тях за периода 15.01.2023г. – 14.04.2023г

При изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не
съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по
договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за стойност на
предоставени мобилни услуги /мобилен интернет, кратки текстови съобщения и разговори/.
Такива са претендираните суми над сумата от 13.99 лева- месечна абонаментна такса за
периода 15.01.2023г. – 14.04.2023г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ или сумата над размера на три месечни такси 41.97 лева до пълния
претендиран размер от 49.07 лева.
Такива са претендираните суми над сумата от 44.99 лева- месечна абонаментна такса за
периода 15.01.2023г. – 14.04.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**************** или сумата над размера на три месечни
такси 134.97 лева до пълния претендиран размер от 315.62 лева.
В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на
договорите. За разлика от месечната абонаментна такса, дължимостта за която възниква по
силата на сключения между страните договор, това не важи за предоставените мобилни
4
услуги/ мобилен интернет, кратки текстови съобщения и разговори/, обусловени от
свързаността на потребителя с мрежата и потреблението му. Изходящите от ищцовата страна
фактури и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха
могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена
доставка на посочената в тях услуга.
Предвид изложеното, дължима от ответника е единствено стойността на месечните
такси по съответните абонаментни планове на основание сключените между страните
договори и издадените от мобилния оператор фактури.
С посочените в исковата молба договори за лизинг, страните са се уговорили на

ответника да бъде предоставено за временно и възмездно ползване мобилни устроиства и
аксесоари, със срок на договора 23 месеца, считано от датата на подписването му, по силата
на който лизингополучателят от своя страна се е задължил да заплати лизингова цена а 23
броя лизингови вноски. С договорите за лизинг е налице признание от страна на ответника,
че е получил държането на лизингованите вещи и може да ги ползва в срока на договора.
Няма данни по делото У. да е върнал мобилните устройства и аксеосоари на лизингодателя.
Следователно и дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени,
като същите са отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода до
изтичане на срока на всеки от договорите за лизинг. Същите са с настъпил към датата на
подаване на исковата молба падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е платил
сумата. Ето защо и искът в тази част се явява основателен.
В Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ е предвидено, че в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в настоящия
раздел по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му
по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най- ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
В Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**************** е предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на
срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
5
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, различни от Интернет за дома, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора; (в)
ПОТРЕБИТЕЛЯТ се задължава да върне оборудването, предоставено му за ползване при
активиране на услугата Интернет за дома, с прекратяване на отношенията по настоящия
договор. Потребителя може да върне предоставеното оборудване във всеки търговски обект
на ОПЕРАТОРА. В случаите в които ПОТРЕБИТЕЛЯТ не върне оборудването или в които
оборудването е повредено, съответно не е в търговски вид и/или вече не може да бъде
използвано по предназначение към момента на прекратяване на настоящия договор или към
който и да е друг момент, в следствие на причини, които не са по вина на ОПЕРАТОРА, то
ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи неустойка в размер на: 96 лв. с ДДС при предоставен за ползване
модел оборудване *********************; или 749 лв. с ДДС при предоставен за ползване
5G рутер ****************(1) за вътрешен монтаж; или 999 лв. с ДДС при предоставен за
ползване 5G комплект за външен монтаж *********************(D) и ************* или
************* и ****************.
При преценка на неустеочните клаузи настоящият съдебен състав е отчел
новоностъпилите обстоятелства, засилената потребителска защита, недобросъвестното
поведение на мобилния оператор и е променил практиката си, че същите не са
неравноправни.
Клаузите относно претендираните неустойки, представляващи стойността на
тримесечни абонаментни такси и отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, са
договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС . В случая в противоречие на добрите нрави с клаузите за неустойка е
регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на абоната. С договора не са уредени насрещни права за абоната,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно
облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният
оператор. Без правно значение е, че вземанията за неустойка са до размера на три
стандартни месечни абонаментни вноски. Независимо от размера, до който се претендира
неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
6
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора.
Следва да се посочи още, че клаузата, предвиждаща неустойка при разваляне на
договора в размер на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове за
съответните телефонни номера противоречи на закона и добрите нрави и поради факта, че е
неясна и объркваща и води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Съдът
счита, че при така уговорената неустойка липсва яснота относно вида на тези отстъпки,
които се имат предвид в неустоечните клаузи, и начина на определяне на тази дължимата
„част“ от тях от абоната, в случай че договорът бъде развален по негова вина. В
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза,
както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в съюзното
потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното
законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби,
съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право,
доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият
остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на
неизпълнение. С оглед данните по делото настоящият състав на съда намира, че в
конкретния случай съществува обоснована вероятност обсъжданите вземания за неустойка
да се основават на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. По делото не
става ясно каква част от стойността на отстъпките по абонаментни планове потребителят би
дължал към момента на разваляне на договора. Следователно, така уговорената неустойка се
явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е
индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе
върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за
неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е
необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендираните суми за неустойки са недължими на още едно самостоятелно
основание: С решение №4598 по адм.д. №02.05.2025 г. по адм.д. №11989/2024 г. на ВАС е
потвърдено Решение № 17802 от 24.09.2024 г по адм.д. № 3921/2024 г. по описа на
7
Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед №
931/10.10.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на
дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а
именно – да възпрепятства правото на потребителите да прекратят договорите си, като
не отразява в своята система подадените от тях заявления за отказ от услуги и заплатени
парични задължения. Налице е установена нелоялна търговска практика от страна на
заявителя да отказва да приема заявления за прекратяване на договор, поради което
единствената възможност на потребителя да се освободи от облигационната връзка е
да изчака това да бъде извършено при наплащане на три месечни вноски по договора.
Начисляването на допълнителна неустойка за потребителя противоречи на
добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ЙБ” ЕАД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 467.08 лв. /от общ размер 613.19 лв. – 52.19 лв. държавна такса и 561 лева - адвокатско
възнаграждение /.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за тях както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно уважената част от установителните искове по вземанията по
заповедта за изпълнение, дължимата сума за тях възлиза на 433.25 лв. /от общ размер 568.77
лв. – 52.19 лв. държавна такса и 516.58 лева - адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. У., с ЕГН: ********** и
адрес: ****************, че той дължи на ищеца „ЙБ” ЕАД, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: **********************, представлявано от ЯХ МС и ДК,
по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл.
422 ГПК,
- 41,97 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.01.2023г. – 14.04.2023г.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************.
- 134.97 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
15.01.2023г. – 14.04.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****************;
- 1146,39 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за устройство MOTOROLA ************** за период от 15.01.2023г. до
8
края на срока на договора – 29.09.2024г.;
- 545,79 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за устройство ACCESSORIES ************** за период от 15.01.2023г.
до края на срока на договора – 29.09.2024г.;
- 118,65 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер
+**************** за базови аксесоари за период от 15.01.2023г. до края на срока на
договора – 29.09.2024г.,
ведно със законна лихва върху всяка една сума, от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК/ 14.05.2025 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **********г. на СРС, 46 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
- разликата от 41,97 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.01.2023г. –
14.04.2023г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ до пълния
предявен размер от 49.07 лева;
- 62,14 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************, начислена на основание т. 9, б. „а)“ от договора, вследствие неизпълнение
по същия;
- разликата от 134.97 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.01.2023г. – 14.04.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**************** до пълния предявен размер от
315.62 лева;
- 179,55 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****************, начислена на основание раздел IV, чл.2, б. „а)“ от
споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
- 192,35 лв. – вземане, представляващо разликата между цената на устройството
MOTOROLA ************** с предпочетен номер +**************** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото,
ведно със законна лихва върху всяка една сума , от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК/ 14.05.2025 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **********г. на СРС, 46 състав.

ОСЪЖДА М. С. У., с ЕГН: ********** и адрес: ****************, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЙБ” ЕАД, ЕИК *************, съдебно-деловодни
разноски в размер на 467.08. за исковото производство и 433.25 лв. по ч.гр.д. №
********** г. на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

10