Решение по дело №489/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №192/31.03.2025г., постановено по НАХД№20254430200242 по описа за 2025г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №Р-005957/14.06.2024г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева /три хиляди лева/, за извършено нарушение по чл.11 ал.1 т.12 и т.21 вр. чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит. Със същото решение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София е осъдено да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с подадена молба от Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, в производство по реда на чл.175 от АПК с Решение №219/11.04.2025г. Районен съд-Плевен е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение №192/31.03.2025г., на стр.9, като вместо: „Спазени са всички, уредени в ЗАНН срокове – нарушението е извършено на 02.03.2021г., на 30.06.2021г. е извършена проверката и е изискан въпросния договор, след получаването му на 06.07.2021г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 18.08.2021г., а НП е издадено на 15.10.2021г.“, да се чете: „Спазени са всички, уредени в ЗАНН срокове – нарушението е извършено на 21.07.2023г., на 19.04.2024г. е извършена проверката и е изискан въпросния договор, след получаването му на 02.04.2024г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 21.05.2024г., а НП е издадено на 14.06.2024г.“

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, чрез адв.С. К. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован, издаден в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил свидетелските показания на св.В. Р., която е изпълнявала длъжността „кредитен посредник“, и чийто показания са изяснили редици обстоятелства от значение за делото, но последните не са обсъдени в мотивите на решението. На следващо място се твърди, че районният съд не е обсъдил в пълнота изложените в жалбата основания за допуснати множество съществени процесуални нарушения при издаване на НП – в последното не е включено цялото съдържание на чл.11 т.12 и т.21 от ЗПК; цитирани са неотносими дати на съставяне на акта, извършване на проверката и издаване на наказателното постановление, което е довело и до неправилни изводи за приложението на чл.34 от ЗАНН; допуснато е нарушение при съставяне на акта, довело до неправилен извод на съда, че не е необходимо АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, при наличие на официални документи. Посочва се още, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон и е достигнал до грешен извод за извършено нарушение. Счита се, че на потребителя е изяснено правото му да поиска по всяко време информация за погасяване на кредита под формата на погасителен план, но съдържанието на този план не е право на потребителите и не може да бъде такова. Счита се още, че неправилно съдът е преценил, че макар информацията предмет на производството да е налична в общите условия към договора, същото е без значение, тъй като законът изисквал процесните реквизити изрично да се съдържат в самия договор, което не е сторено. Прави се извод, че липсата на посочената от наказващия орган информация в чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК не представлява нарушение, тъй като това не е задължително съдържание, което да води до ограничаване правото на потребителя да получи информация за остатъчната стойност по потребителския кредит под формата на погасителен план. За невярно се счита и заключението на съда, че в договора за потребителски кредит не се съдържа цялата информация относно правата на потребителите по чл.11 ал.1 т.21 от ЗПК вр. чл.27 ал.4 от ЗПК. Твърди се още, че е налице изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението и приложимост на чл.28 от ЗАНН относно маловажен случай. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

От ответника, чрез процесуален представител, е изразено становище по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Г., който поддържа касационната жалба и отново излага подробни съображения за отмяна на решението на районния съд. Претендира разноски съобразно представен списък. В указания срок представя писмени бележки.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице твърдяните в нея пороци за отмяна на решението на районния съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София за това, че при извършена проверка на 19.04.2024г. в офис на КЗП в гр.Плевен е установено, че кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в гр.Плевен, офис в магазин „Баумакс“, е сключил Договор за стоков кредит №5695182 от 21.07.2023г. с Общи условия към него и приложен Стандартен европейски формуляр от същата дата, който договор и Общите условия не съдържат задължителна информация, а именно:

-пълната информация по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК – планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи;

-пълната информация по чл.11 ал.1 т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК „Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стока или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата“.

Нарушението е квалифицирано по чл.11 ал.1 т.12 и т.21 вр. чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит, като изрично е посочено за дата на извършване на нарушението 21.07.2023г. и място на извършване гр.Плевен, офис на магазин „Баумакс“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил фактическата обстановка, която съответства на описаната такава в акта и наказателното постановление. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, предвид тяхната логическа изложеност и съответствие с писмените доказателства. Не е кредитирал показанията на св.Р., като изрично е обосновал този извод с факта, че последната не си спомня конкретния договор. След анализ на всички доказателства и на законовите разпоредби съдът е направил извод, че се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си да предостави на потребител договор и Общи условия, които да съдържат в пълен размер задължителната информация по чл.11 ал.1 т.12 и т.21 от ЗПК. Счел е, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на кредитора и правилно го е санкционирал по чл.45 ал.1 от ЗПК. Посочил е, че очевидно в типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата на потребителите, произтичащи от чл.27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за тяхното упражняване, като независимо, че част от информацията се съдържа в Общите условия към договора, то е без значение, тъй като законът изисква процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в договора, което в случая не е налице. Посочил е още, че нарушението е правилно квалифицирано и правилно санкционирано с минималния по закона размер на имуществената санкция. Предвид особеният вид обществени отношения, които ЗПК регулира, както и целта да се опазят интересите на потребителите и същите да не бъдат въвеждани в заблуждение, съдът е счел, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Районният съд е счел също, че не са констатирани съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, като ясно в тях са отразени дата, място и обстоятелства при извършване на нарушението. Посочил е, че са спазени всички, уредени в ЗАНН срокове, като нарушението е извършено на 02.03.2021г., на 30.06.2021г. е извършена проверката и е изискан въпросния договор, след получаването му на 06.07.2021г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 18.08.2021г., а НП е издадено на 15.10.2021г. В тази връзка е приел за неоснователно възражението в жалбата относно допуснати нарушение в хода на процедурата. С тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното Наказателно постановление №Р-005957/14.06.2024г.

По молба на ответника с правно основание чл.175 от АПК, с последващо решение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на стр.9 от мотивите на първоначалното решение, като вместо: „Спазени са всички, уредени в ЗАНН срокове – нарушението е извършено на 02.03.2021г., на 30.06.2021г. е извършена проверката и е изискан въпросния договор, след получаването му на 06.07.2021г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 18.08.2021г., а НП е издадено на 15.10.2021г.“, да се чете: „Спазени са всички, уредени в ЗАНН срокове – нарушението е извършено на 21.07.2023г., на 19.04.2024г. е извършена проверката и е изискан въпросния договор, след получаването му на 02.04.2024г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 21.05.2024г., а НП е издадено на 14.06.2024г.“

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно.

Производството по обжалване на наказателните постановления пред районния съд се развива по реда на ЗАНН, а по аргумент от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Както в административнонаказателния процес, така и в наказателния процес, не е регламентиран институтът на явна фактическа грешка и/или очевидна фактическа грешка. При липса на регламентация в съответния процесуален закон, липсва и предвиден ред за поправка/оспорване на постановен по този ред съдебен акт, независимо дали е позитивен или не за искателя. Аргументите, изложени от въззивния съд за приложимост на разпоредбите на чл. 175, касаят първоинстанционно съдебно производство по обжалване на административни актове и касационното производство, т. е. допустимо по реда на чл. 175 от АПК е изправяне на писмени грешки и други очевидни неточности, допуснати в акта на първата инстанция при обжалване на административни актове и на касационната съдебна инстанция. По същия начин разпоредбата на чл.247 от ГПК е приложима в производствата, подсъдни на общите граждански съдилища. В случая не е налице празнота, която да се налага да се запълни по аналогия с норми от друг процесуален закон. В случая, за допуснати неточности от този вид според касационната инстанция е приложим реда за касационно оспорване на постановеното съдебно решение. Ето защо, при наличие на дефекти от същия вид в първоинстанционния съдебен акт, постановен по обжалване на акт, издаден по реда на ЗАНН, същите могат да бъдат отстранени по реда на общия касационен контрол. Т. е., в случай на допусната от районен съд очевидна фактическа грешка в постановено от него съдебно решение, същата може да бъде отстранена само по пътя на касационния контрол чрез обжалване и отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение.

В мотивите на атакуваното съдебно решение на районния съд неправилно са посочени датата на проверката, датата на извършване на нарушението, датата на съставяне на АУАН и датата на издаване на НП, които се различават с повече от две години от действителните, съобразно приложените по делото писмени доказателства. Въпреки грешното посочване на тези дати е направен извод за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като това е едно от основните възражения в жалбата. Такъв довод е изложен и в касационната жалба – за посочване на неотносими дати в мотивите на съдебния акт, което е довело до неправилни изводи за спазване на предвидените в закона срокове.

Ето защо оспореното Решение №192/31.03.2025г., постановено по НАХД№20254430200242 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен, поправено с Решение №219/11.04.2025г. по същото дело следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при съобразяване със събраните писмени доказателства и събиране на гласни такива, да постанови съдебен акт, с който да се произнесе по правилността и законосъобразността на оспореното с жалбата на дружеството наказателно постановление, като следва да се отговори на всички повдигнати с жалбата въпроси, включително за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. При новото разглеждане на делото, районният съд следва да се произнесе и по направените разноски.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №192/31.03.2025г., постановено по НАХД№20254430200242 по описа за 2025г. на Районен съд Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление №Р-005957/14.06.2024г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на оспорване.