Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 13.06.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. №700 по описа на съда
за 2017г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 от ГПК.
Депозирана
е искова
молба от „Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк. В.В., против Д.Г.Н.,
с ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер 647.18 лв., от които 546.40 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 100.78 лв – лихва за забава
за периода от 04.01.2014г. до
18.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8826/2016г. по описа на ПлРС – 29.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумите, както и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.
№8826/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение. ПлРС е
указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че
ответницата е собственик на имота и ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена за нейния топлоснабден имот, намиращ се на адрес ***. Твърди, че
са публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на ЗЕ. В съдебно заседание ищецът твърди, че е сключил с
ответницата договор за разсрочено плащане на стари задължения, но по него не е
постъпило плащане за периода, който съвпада по споразумението и по исковата
молба за главница.
Ответницата оспорва изцяло
исковата претенция като неоснователна и недоказана и моли тя да не бъде
уважена. Твърди, че не е представен договор, сключен между „Топлофикация –
Плевен” и нея като доказателство за
развили се договорни отношения между страните, не е видно какви са условията на
договора – срок, цена и други елементи, както и задълженията на ответника.
Ответницата твърди, че не е ползвала за посочения период топлинна енергия.
Твърди също, че от 10.09.2014г. никой не живее в посочения апартамент. Сочи, че
радиаторите са и демонтирани. Твърди, че ищеца не е представил доказателства,
че е използвана съответната топлинна енергия. Ответницата заявява, че не е
получавала никаква информация за използваната енергия, както не е получавала
покани за плащане от ищеца.
Третото лице –
помагач „Т.с.” ЕООД твърди, че е изготвило дяловото разпределение на имота и за
сградата – етажна собственост, в която се намира същия в съответствие с всички
действащи нормативни уредби.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 8826/2016г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 29.11.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата Д.Г.Н. за следните суми: 546.40 лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.; 100.78 лв. – лихва върху главницата за периода от 04.01.2014г. до
18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 180.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение с № №5539/30.11.2016г.,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя
на 04.01.2017г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение
от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 24.01.2017г.,
поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответницата е собственик на жилището на адрес: ***, за това обстоятелство
самата ответница е представила доказателство –
нотариален акт на покупко продажба на недвижим имот №137, том II, рег.
№1388, дело №74/2001г. на нот. К.М.. Жилището е с абонатен № при ищеца 20731. Представена
е същевременно молба-декларация за откриване на партида при ищеца от
20.02.2008г. от лицето Ф.Б.М., в която молба е налице задраскване на искането
да бъде открита партида, както и задраскване на името на лицето, от което е
закупено жилището и дописване на името на ответницата. Отчетът за консумация на
отдадената в жилището и в сградата топлоенергия е изготвен от третото лице –
помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което е представило по делото подробни месечни
справки за разпределението на ТЕ в жилището на ответницата – л. 39 – 42 от
делото, за процесния период. Съгласно тези справки, съгласно представеното от
ищеца извлечение от сметката на ответницата – л. 6 от делото, а и съгласно
заключението на СЧЕ по делото, за процесния период – 01.11.2013г. до
30.04.2016г., са начислявани: сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
сума за отопление от щранг-лира и сума за услугата дялово разпределение, като
тези суми са незаплатени за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.вкл. По делото са изготвени две експертизи –
съдебно-икономическа и съдебно-техничека. В заключението на съдебно-икономическата
експертиза вещото лице – икономист е посочило, че сумите за топлинна енергия за
процесния период на имота, собственик а ответника, са начислявани от
Топлофикация Плевен – ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база отчет на уредите за дялово
разпределение и при ползване на топла вода – на база на показания на
водомерите. Вещото лице сочи, че
ответният имот не е ползвал топла вода, не са монтирани уреди и няма позлвано
отопление, единственото отопление, което е начислявано е щранг-лирата в банята.
Другото начисение е за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
услуга дялово разпределение. За процесния период няма извършени плащания от
страна на ответницата, а сумите по претенциите и по заключението на в.л. –
икономист изцяло съвпадат. Същевременно по делото е налице представен договор
между страните за разсрочено плащане на стари задължения, включващ суми от
исковия период, но ответницата сама е посочила, че не е изплатила изцяло
задълженията си по този договор, а вещото лице –икономист, при проверката си в
счетоводството, заявява, че няма плащания по претендираните по делото главници.
По съдебно-техническата
експертиза вещото лице заключава, че фирмата за дялово разпределение е
начислявала само два компонента – за щранг-лира в банята и за дял на
апартамента в сградната инсталация. в
апартамента на ответницата отоплителните тела са демонтирани, за отопление в
баните на всички апартаменти се използват щранг-лири, изработени от два броя
гладки тръби. Установява се, че топла вода не се използва в апартамента. В заключението си вещото лице сочи, че през
отоплителните сезони на процесния период, абонатната станция работила и до
имота на ответника е достигала топлинна енергия. Дяловото разпределение е
извършено въз основа на Наредбата за топлоснабдяване и Методика за дялово
разпределение в сгради – етажна собственост. Вещото лице твърди, че в
апартамента е направено преустройство на отоплението в банята – направено е
изменение на щранг-лирата не по проект, по проект е трябвало отоплението на
баните да се осъществява от щранг-лири, всяка с диаметър 1 1/2” и височина 2 х
2,5м., а в апартамента на ответницата щранг-лирата е изрязана и е монтирано
алуминиево тяло с две ребра Н=1800мм. Мощността на отоплителното дяло е 970 W, а начислените дялове за отопление са направени за
стандартната щранг-лира с мощност 575 W. На ответницата са начислявани сумите,
съобразно нормативната уредба в областта на енергетиката. Вещото лице сочи, че е начислявана много
по-малка сума, отколкото действителност е била ползвана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От събраните
доказателства по делото следва извод, че ответницата Д.Г.Н. през процесния
период е била клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***,
абонатен № 20731, в качеството ѝ на собственик на имота. Приетата по
делото молба-декларация до ищеца от Ф.Б.М., с оглед зачеркванията в нея и
липсата на смисъл след тези зачерквания, не следва да се има предвид като годно
доказателство, на осн. чл. 178 ал. 2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба,
документ с такива зачерквания, следва да
се цени с оглед всички други доказателства по делото, а в случая той е в
противоречие с приетия нотариален акт, сочещ именно ответницата, а не друго
лице, като собственик на жилището след 09.04.2001г. Разпоредбата на чл. 153 ал.
1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на
същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството, че
ответницата не ползва ТЕ за отопление в
имота, т.к. тя е бил клиент на ищеца за други задължения – за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, от щранг-лирата и от отоплителните
тела в общите части на сградата. По делото се установи от представените
доказателства и експертизата, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесният имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответницата, като физическо лице, собственик на топлоснабден
имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството
на клиент на ТЕ. Ответницата оспорва, че е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и сочи, че към нея, като потребител следва да се приложи ЗЗП. Съдът
обаче намира възражението за противоречие с разпоредбите на ЗЗП за неоснователно,
по следните причини: За да е налице непоискана услуга или доставка по см. на
чл. 62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество потребител, каквото етажните
собственици, прекратили топлоподаването към имотите си /факт, който ответницата
сочи, в отговора на исковата си молба/ по същество нямат. Параграф 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП дава легално определение на понятието "потребител " – „физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, непредназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и такава, което като страна по
договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност". С прекратяване на топлоподаването към индивидуалния имот,
физическото лице спира да бъде потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и спрямо
него няма как да се приложи ЗЗП. След отказ от услугата лицата престават да
имат качеството на потребители, а заплащането на топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, се
явява задължение, но не на потребител на услуга, а в качеството на етажен
собственик. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която
не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.
Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен
отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената
хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на
вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и
декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на
етажната собственост в този смисъл, не и твърдян такъв факт. Отделно от това в
мотивите на КС в решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г.,
с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, както от писмените доказателства, така и от заключенията на
двете експертизи, които изцяло се кредитират, че за ответницата, в качеството ѝ
на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия.
Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира
съда да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължи процесните суми,
както за главница, така и за лихва.
Предвид изложеното, съдът
счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от 546.40 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г. и 100.78 лв – лихва за забава за периода от 04.01.2014г.
до 18.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8826/2016г. по описа на ПлРС – 29.11.2016г до
окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответницата, /съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед
изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете
производства, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва
да се намали на 50.00 лв. за заповедното производство и 100.00 лв. за исковото.
В тежест на ответницата следва се присъждат
следните разноски: 75.00 лв.
разноски за заповедното производство,
415.00 лв. - разноски в исковото
производство, от които: 75.00 лв. – държавна такса; 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 120.00 лв. – съдебно-икономическа експертиза и 120.00 лв.
- съдебно-техническата експертиза.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Д.Г.Н., с
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 546.40 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 100.78 лв – лихва за забава за
периода от 04.01.2014г. до 18.11.2016г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8826/2016г.
по описа на
ПлРС – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите, представляващи вземане, за което е издадена Заповед №5539/30.11.2016г.
по ч.гр.д.№ 8826/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в
размер на 415.00 лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д. № 8826/2016г. на ПлРС в размер на 75.00 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: