Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 406
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „С.И Т.- МО” ЕООД, ЕИК ********,
срещу У.С. ЕООД, ЕИК ********, осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща част от уговорената
неустойка в максималния уговорен размер от 1062400,36 лв. за забавено
изпълнение на задължението на ответника да заплати цената на стоките по договор
ДПП № 37/09/2018 г.
Предявен е от У.С. ЕООД насрещен иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 50000 лв., представляваща част от
вземане в общ размер на 589900 лв., заплатена при начална липса на основание,
евентуално поради отпаднало основание във връзка с договор ДПП № 37/09/2018 г.
Ищецът по първоначалния иск твърди, е
сключил с ответника договор за покупко-продажба ДПП № 37/09/2018 г., съгласно
който ответното дружество се задължило да заплати авансово цената от 7082670,24 лв. в срок от
10 дни от датата на сключване на договора. По т.2.6 от договора е предвидено
заплащане на неустойка за забава при плащането в размер на 0,5 % върху
стойността на непреведената част за всеки просрочен ден, но не повече от 15 %.
Ответникът не изпълнил задължението си заплащане на цената и след 21.09.2018 г.
, като не платил и уговорената неустойка за забава, въпреки че бил поканен.
В отговора си ответникът оспорва
основателността на иска. Не оспорва сключването на договора с ищеца с
твърдяното съдържание, както и твърдението, че не е платил авансово цената на
стоките, съобразно уговорката за авансово плащане в 10 –дневен срок. Счита,
че уговорката по т.2.6 относно неустойката
за забава е нищожна поради противоречие с добрите нрави,тъй като има единствено
санкционен характер, тъй като не обезпечава нито изпълнението на договора,
който при забава повече от месец се прекратява, нито обезщетява вреди на ищеца,
тъй като собствеността върху стоките се запазва. На следващо място неустойката не обезпечава пълно неизпълнение,
а само забавено, като е предвидено в договора при прекратяването му поради
забава на купувача за плащане на цената с повече от един месец, продавачът да
задържи и платения депозит от 589 900 лв., като кумулирането на повече от
една санкции за едно и също неизпълнение също противоречи на добрите нрави.
Евентуално се поддържа, че неустойката за забава се дължи само при запазване на
договорната връзка, но не и при отпадането й в резултат на забава продължила
повече от месец, в който случаи е предвидено автоматично прекратяване на
договора, което по същество представлява развалянето му без предупреждение от
страна на продавача по уговорка в договора.
С отговора ответникът предявява и
насрещен иск за връщане на платената като депозит сума от 589000 лв., тъй като
счита, че същата е платена при начална липса на основание, тъй като не подлежи на приспадане от цената, не покрива
характеристиките нито на задатък, нито на отметнина и представлява непредвидено
от закона обезпечение, като счита, че обезпечителните средства за изчерпателно
изброени от закона и всяка уговорка, с която се учредяват непредвидени от
закона обезпечения е нищожна поради противоречие със закона. При условията на
евентуалност счита, че с развалянето на договора поради неплащане на цената в
срок по-дълъг от един месец от сключването му, отпада основанието за задържане
на сумата, която е платена като депозит и гаранция за добро изпълнение, тъй
като договорът не е за периодично изпълнение, поради което и с развалянето му
последиците му отпадат с обратна сила.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва възраженията на ответника и насрещния иск. Поддържа, че страните имат
свобода при договарянето, сключеният договор е типов, като ответникът не веднъж
е влизал в други правоотношения с ищеца по същия типов договор, поради което и
се е съгласил с уговорките в него. Счита, че уговорката за автоматично
прекратяване на договора поради неплащане на цената за срок по-дълъг от месец
не представлява разваляне на договора и не поражда последици на разваляне, а
представлява отпадане на облигационната връзка занапред по съгласие на страните
при настъпване на уговорените условия. Счита, че клаузата за неустойка за забава
не е нищожна, тъй като обезщетява вредите от забавата, противно на доводите на
другата страна за липсата на обезщетителна функция. Оспорва правото на
ответника да възразява за прекомерност, тъй като и двете страни са търговци. По
отношение на насрещния иск счита, че е налице основание както за заплащане,
така и за задържане на платената като
гаранция за добро изпълнение сума. До сключването на договора тя обезпечава
задължението за сключването му, а след това по уговорка между страните
обезпечава качественото и срочно изпълнение на договора, като страните са
уговорили, че се задържа от продавача в случаите на прекратяване на договора по
вина на купувача.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца по първоначалния иск е
да докаже сключването на договор с ответника с твърдяното съдържание, които
обстоятелства не се оспорват, включително валидна клауза за неустойка при
забавено изпълнение на задължението от страна на купувача да плати цената,
изпълнение на собствените си задължения по договора.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да
докаже плащането на сумата от 589900 лв., което не се оспорва от ответника по
този иск.
В тежест на ответника по насрещния иск е
да докаже фактите, обуславящи възникване на право да получи и задължи платената
сума.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за покупко -
продажба на техническо оборудване, че е платена сумата от 589900 лв. преди
сключване на договора, че не е платена цената по договора, както и че
договорната връзка е преустановена с изтичането на едномесечен срок от
сключването на договора.
Със сключения между страните договор ДПП
№37/09/2018 от 10.09.2018 г. ищецът, в
качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника, в качеството му
на продавач, описаните в приложение № 1 към договора стоки срещу цена от
5902225,20 лв. без ДДС, която цена купувачът следва да заплати авансово в срок
от 10 дни от сключването на договора. В т.2.4 е посочено, че направеният
депозит от 589000 лв. не се възстановява, а се трансформира в гаранция за добро
изпълнение на договора и подлежи на възстановяване в срок от 1 месец след
подписване на „приключвателния протокол“, че договорът е изпълнен и страните по
него нямат претенции.
В т.2.6 е предвидено, че в случай че
цената не бъде заплатена в уговорения 10-дневен срок, купувачът дължи неустойка
в размер на 0,5 % върху стойността на неплатената част за всеки просрочен ден,
но не повече от 15 %. Ако в срок от 1 месец от датата на сключване на договора
не се извърши плащане, договорът се счита прекратен, като гаранцията за добро
изпълнение се задържа от продавача, а купувачът няма да има претенции а
връщането й.
Съдът намира, че с оглед съдържанието си,
систематичното си място и връзката си с останалите клаузи, уговорките по т.2.6
предвиждат две хипотези на неустойка за различни случаи на неизпълнение на купувача
по договора, тъй като и двете хипотези касаят отнапред уговорен размер на
обезщетението при определен вид неизпълнение на задължението на длъжника да
заплати уговорената цена по договора за покупко-продажба.
Уговорката по т.2.6, изр.1-во предвижда заплащането на
неустойка за забавено изпълнение на задължението на заплащане на уговорената
покупна цена след падежа, но преди изтичане на уговорения фиксиран краен срок
и при запазване на договорната връзка
между страните, докато уговорката във второто изречение предвижда заплащането
на неустойка при прекратяване на договора поради неизпълнение на същото това
задължение в уговорения фиксиран краен срок.
Не се касае за уговорени два вида неустойка, които се дължат
едновременно, каквато теза поддържа ищеца, нито за неустойка за едно и също
неизпълнение, каквато е тезата на ответника, поради което и съдът счита, че и
двете клаузи са действителни, тъй като, нито начина на определяне на размера им, нито вида на неизпълнението, за
което са уговорени, нито съотношението помежду им, могат да обосноват извод, че
която и да е от двата вида неустойка излиза извън предвидените от закона и
характерни обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Следователно при прекратяване на договора
между страните поради неизпълнение на купувача да плати цената в уговорения
фиксиран краен срок, последиците му отпадат, включително задължението на
продавача да прехвърли собствеността и предаде стоките и насрещното задължение
на купувача да плати цената, поради което и никоя от страните няма как да
отговаря за неизпълнение на задължения, които са престанали да съществуват,
освен ако е уговорено да се носи отговорност за самото отпадане на договорната
връзка поради неизпълнение, каквато именно е уговорката по т.2.6, изр.2-ро.
По тези съображения първоначалният иск е
неоснователен изцяло, тъй като ищецът няма право на неустойка за забавено
изпълнение поради „прекратяване“ на договора между страните, което независимо
от използваната формулировка, има характеристиките на разваляне на договора
поради неизпълнение. В този случай ищецът, в качеството му на продавач, има
право единствено на уговорената неустойка по т.2.6, изр.2-ро от договора, която
е в размера на платения депозит от 589900 лв.
Неоснователен е и насрещния иск за връщане на платения
депозит от 589900 лв.
С оглед волята на страните същият е
платен във връзка с договора, макар и да не се установява кога и каква точно е
била уговорката между страните при плащането му. С договора обаче страните са
се съгласили депозита да служи като гаранция за изпълнение на задълженията на
купувача по договора. С развалянето му тази функция отпада, тъй като отпадат и
същинските задължения по договора, но с оглед постигнатата уговорка при
прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението на купувача да
плати цената в едномесечен срок от сключването му, продавачът да задържи
депозита, която уговорка съдът приема да има характеристиките на такава за
неустойка, независимо от обстоятелството, че депозитът е бил платен
предварително, тъй като по същество представлява уговорка за предварително
определяне на размера на обезщетението при съответното неизпълнение само на
едната страна по договора, която има и
санкционен и обезпечителен характер, то платената като депозит, респективно
задържана като гаранция за изпълнение сума, не подлежи на връщане, тъй като
продавачът има право да я задържи като обезщетение по изричната уговорка между
страните и следователно е налице основание за задържането й.
При този изход от спора никоя от
страните няма право на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.И Т.– МО ЕООД, ЕИК ********, гр.София, ул.********срещу
У.С. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща част от неустойка в общ размер на 1062400,36 лв. за
забавено изпълнение на задължението на ответника да заплати цената на стоките
по договор ДПП № 37/09/2018 г. в уговорения максимален размер.
ОТХВЪРЛЯ предявения от У.С.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу С.И Т.– МО
ЕООД, ЕИК ********, гр.София, ул.********насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 50000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 589900 лв., заплатена при
начална липса на основание, евентуално поради отпаднало основание във връзка с
договор ДПП № 37/09/2018 г..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: