РЕШЕНИЕ
№ 5686
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110163292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по подадена молба от Я. В. Д. с искане за предприемане на мерки за защита
срещу нейния съпруг Т. С. Д., за упражнен от страна на последния акт на домашно насилие
конкретно на 03.11.2021г. – отправяне на обиди и заплахи, нахлуване в дома на
молителката, и нанесен й побой с юмрук по устата и носа, като механизмът и начинът на
извършване подробно са описани в молбата.
Ответникът оспорва молбата. Не представя доказателства.
Страните са били към образуване на делото в процес на развод и са се карали многократно.
На процесната дата Я твърди, че получила обаждане от най-голямото дете – В /на 14 години/
като я обиждал и заплашвал, както и обвинявал в изневяра, и малко по-късно към 19,30 часа
ответникът Т дошъл заедно с Мн – средното дете на страните, тогава на 7 години в
жилището на Янка, където тя била с баба си и най-малкото дете, което спяло. Двамата
влезли въпреки противопоставянето на Я в жилището, а Т й нанесъл удар с юмрук по
лицето – устата и носа. След като извикала баба си да дойде да й помогне, ответникът и
детето напуснали жилището и след това молителката отишла до 08 РПУ да подаде жалба.
Към молбата е приложена подписана от молителя декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН
лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия
от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните и по специалните
разпоредби на ЗЗДН, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото документи се установява твърдяната връзка –
молителката и ответникът са били в брак. Молителката подробно излага обстоятелствата
около инцидента както в молбата, така и в нарочна Декларация по чл. 9 от ЗЗДН.
В хода на делото е изслушана като свидетел бабата на молителката, присъствала в
жилището по време на инцидента. Същата описва ситуацият по подобен начин като
изложения в молбата и Декларацията – Тн дошъл, обиждайки Я, влязъл в жилището и
ударил Янка. Тогава малкото дете изпищяло и Т си отишъл. Помни, че след удара Янка не е
могла да яде хляб три дни.
Видно от СМУ № 750 / 2021г., издадено след извършен преглед на молителката на
04.11.2021г. са установени следните увреждания: контузия на устните на устата – болезнени
отоци, кръвонасядания, охлузвания и повърхностни разкъсно – контузни рани на
лигавиците.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съдът намира, че крайният анализ на събраните по делото доказателства е в състояние да
мотивира извода, че ответникът е осъществил на процесната дата спрямо молителя
поведение, което покрива съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2
от ЗЗДН действия, изразяващи се в изричане на обиди и закани и нанесен физически побой.
Въпреки бланкетното оспорване от страна на ответника на молбата, няма никакво проведено
обратно доказване по твърденията му.
В тази връзка съдът приема изложените в молбата обстоятелства за упражнено насилие за
действително настъпили, както с оглед изявлението на молителя в нарочно изготвена под
страх от наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на
производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед
разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, така и предвид факта, че посочените в
същата обстоятелства досежно извършения акт на насилие кореспондират напълно със
събраните по делото писмени доказателства.
Молителката следва да получи съдебна защита от бъдещи посегателства срещу личността й.
Адекватна на извършеното от ответника мярка се явява визираната в чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, поради което следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката. Тази мярка е единствената безсрочна по закона и това я
прави най- подходяща за охраняване правата на страните от една страна и от друга –
гаранция, че те ще могат да общуват свободно помежду си при действието й с оглед
необходимостта да комуникират и занапред по повод отглеждането на общите им деца.
2
Същественото в случая е, че ответникът нагрубява майката на общите им деца пред самите
тях и така има дава пагубен пример за следване. Това поведение е с висока степен на
обществена укоримост и опасност поради непредвидимите последици за психиката на двете
момчета, станали свидетели на обидите.
Молителката трябва да има предвид е, че всяко последващо нарушение на забраната
за общо въздържане от насилие, която е безсрочна, постановена и с настоящия акт /в
случай че влезе в сила/, ще бъде престъпление и следва да сезира органите на
Прокуратурата, които ще са длъжни да упражнят принудителните мерки по НПК.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на същия следва да бъде наложена глоба в размер на общо
300 лева. Същевременно на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 лева.
По изхода на делото и заявената претенция молителката има право на разноски. Доказват се
такива сторени в размер на 480 лева, които се присъждат в цялост.
Така мотивиран
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ......., е
извършил на 03.11.2021г. домашно насилие спрямо Я. В. Д. с ЕГН **********, и адрес: гр.
София,......, като ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу него, като
го ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо Я. В. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ТР. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата
по сметка на СРС глоба в размер на 300 /триста/ лева и по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТР. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Я. В. Д. сумата 480
/четиристотин и осемдесет/ лева разноски.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на началника на съответното РУ на
СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването
му в препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4