ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, … 10.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана
Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3033 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от въззивника – ответник „Л.И.“ ЕООД за изменение на постановеното решение по
делото от 08.07.2021г., чрез допълването му с присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на молителя в
размер на сумата 3 340 лв. с ДДС,
дължими за защита по въззивната жалба на Е.С.П..
Ответникът по молбата Е.С.П. оспорва молбата в депозиран
писмен отговор.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
С постановеното въззивно решение на СГС, ІІ А състав са
оставени без уважение подадените от двете страни - ищцата Е.С.П. и ответника „Л.И.“ ЕООД , въззивни
жалби, като материалният интерес,
предмет на цялото въззивно производство, е в размер на сумата 74 200 лв.,
а материалният интерес, предмет на отхвърлената жалба на ищцата Е.П., е в
размер на сумата 47 700 лв.
С решението въззивният съд не е присъдил разноски на нито
една от страните. Дружеството – молител претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3340 лв. с ДДС, които са доказани по делото като
уговорени за цялото въззивно производство и заплатени по банков път чрез
представените по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане.
В срока по чл. 78, ал. 5 ГПК е било направено своевременно
възражение от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което е основателно и
следва да бъде намалено до минималния размер от 3307. 20 лв., на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При така изложеното, изчисленото по съразмерност за отхвърлената жалба на Е.П. съобразно общия
материален интерес, предмет на въззивното производство, адвокатско
възнаграждение, възлиза на сумата 2126 лв. и този размер следва да бъде
присъден в полза на молителя – въззиваем.
Неоснователни са доводите на ответницата по молбата, че при
отхвърляне на двете жалби , разноски не следва да бъдат присъдени, както и относно
начина на изчисляване на претендираното възнаграждане относно определени
процесуални действия. В тази връзка е налице практика на ВКС, съгласно която
правилото за пропорционално определяне на отговорността за разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение се прилага и в случаите, когато и двете
страни са подали въззивни жалби, при положение, че възнаграждението е уговорено
общо по размер за цялото производство – така определение № 45/10.02.2021г. по
ч.гр.д. № 2779/20202г. на ВКС, ІV ГО; определение І 405/15.10.2020г. по ч.т.д.
№ 1810/2020г. на ВКС, ІІ ТО.
Предвид изложеното, претендираните и доказани разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата 2126 лв. следва
да бъдат присъдени на „Л.И.“ ЕООД за
защита по жалбата на Е.П..
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, решение от 08.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 3033/2020г. на СГС, ІІ А състав, в частта за разноските,
в следния смисъл:
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН ********** да заплати на „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата
2126 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1
–седмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.