Р Е Ш Е Н И Е
№
10.01.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№6202/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Ф.И.” ЕАД ***, чрез юрк. Г. Г., против Г.Г.Г., с
която се твърди, че между „Провидент Файненшъл България” ООД-като заемодател, и ответника- като заемател, е сключен договор за заем №*********/24.04.2015г,
за сумата от 500лв. Уговорена е фиксирана лихва от 98,62лв. и такси в общ
размер от 416,49лв.- вкл. такса оценка досие -25лв. и такса домашно посещение-
391,49лв. Посочва се, че услугата „домашно посещение”, се предоставя по избор
на клиента, и представлява домашна доставка на заетата сума, в брой, и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. Твърди се, че вноските по кредита са
60 седмични плащания, които не са заплатени
в уговорения срок. твърди се, че кредита е в просрочие
от дата 07.06.2015г. Твърди се, че крайният срок на договора е настъпил на
19.06.2016г, с което е станал изискуем целият остатък по кредита. Твърди се, че
между кредитора Провидент Файненшъл
България” ООД и ищеца Ф.И.” ЕАД ***, е сключен договор за цесия /прехвърляне на
вземането/, на дата 28.07.2016г., неразделна част от което е Приложение №1, в
което е включено и вземането към ответника Г.. Твърди се, че цесионера- ищец, е изпратил уведомление до длъжника за
станала цесия, но пратката се е върнала в цялост. Твърди се, че въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№4535/2017г на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, против
която е депозирано възражение от длъжника. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
464,95лв.-главница, сумата от 82,32лв.-договорна лихва, за периода
08.06.2015-19.06.2016г и сумата от 93,25лв.- лихва за забава, за периода
08.06.2015-30.05.2017г. и сумата от 83,49лв.- такси, за периода
08.06.2015-19.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Г.Г.Г., ред. ув., в срока
на чл.131 от ГПК, не изразява становище. В с.з.на 19.12.2017г, ответникът, представя доказателства
за плащане на сумата от общо 500лв., с 6 вносни бележки, внесени след
образуване на заповедното производство.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение № 2965/23.06.2017г. по ч. гр.д.№ 4535/2017г
по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, след
възражение от длъжника, ищецът предявил настоящия иск, поради което същият е
допустим.
Безспорно
по делото се установява, че между „Провидент Файненшъл
България” ООД-като заемодател, и ответника Г.- като заемател,
е сключен договор за заем №*********/24.04.2015г, за сумата от 500лв. От
съдържанието на договора се установява, че ответникът- заемател,
се е възползвал от услугата „кредит у дома”, на стойност 391,49лв., при което
общият размер на сумата по кредита, вкл. главница, такса оценка на досие
/25лв./, размер на фиксирана лихва /98,62лв./ и услуга „кредит у дома”, е в
размер на 1015,11лв. От съдържанието на договора се установява също, че страните
са уговорили, че срокът на договора е 60 седмици, със седмично плащане от
16,92лв. и последно плащане от 16,83лв; първото плащане се дължи на
01.05.2015г. до 19.06.2016г
По
делото се установява също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 28.07.2016г,
сключен между Провидент Файненшъл България” ООД – като
цедент и ищеца Ф.И.” ЕАД ***- като цесионер, са прехвърлени всички вземания, произтичащи от
договори за кредити, по списък- Приложение №1, неразделна част от договора. В
договора за цесия, изрично е посочено, че цесионера е
упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за
станалата цесия, по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Видно от представеното извлечение
от Приложение №1, се установява, че задължението на отв. Г., е част от предмета на договора за цесия. Съдът приема,
че отв. Г. е надлежно уведомен за станалата цесия,
най – късно с получаването на ИМ и приложенията към нея.
По
делото е изслушано и прието заключение по ССЕ, от което се установява следното:
общият размер на сумата по кредита е 1015,11лв., като общият размер на
запратените от ответника погасителни вноски е сумата от 293лв., като последната
заплатена сума от на 21.06.2016г, в размер на 200лв. ВЛ е установило, че по
данни на ищеца и заемодателя Провидент Файненшъл България” ООД,
към 30.05.2015г, ответникът Г. има следните задължения: 464,95лв.- главница,
82,32лв.- договорна лихва, за периода 08.06.2015-17.06.2016г. /падежа на
последната вноска/, 83,49лв—такси за периода 08.06.2015-17.06.2016 и 93,25лв-
лихва за забава за периода 08.06.2015-30.05.2017г.
В с.з. на 19.12.217г, при
изслушване на ВЛ И., същата заявява, че при проверката в счетоводството, не са
й били предоставени данни за сумата от общо 500лв.- по представените от
ответника вносни бележки, като единствено е дадена сумата от 293лв, отразена в
заключението. След запознаване с представените вносни бележки, ВЛ констатира,
че сумите са внесени по сметка на ищеца, по процесния договор за кредит, като след
приспадане на същите, задължението на ответника възлиза на 224,01лв.- главница,
като всички останали претендирани суми- договорна и мораторна лихва и такси, следва да се считат за погасени.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира, че предявеният установителен иск, е основателен до размера на сумата от
224,01лв.- главница, като за разликата до пълният предявен размер на иска от 464,95лв.-главница, както и за
претендираните суми: 82,32лв.-договорна лихва, за периода 08.06.2015-19.06.2016г.,
93,25лв.- лихва за забава, за периода 08.06.2015-30.05.2017г., и сумата от 83,49лв.-
такси, за периода 08.06.2015-19.06.2016г., искът следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане в хода на процеса. Безспорно по делото се установи,
качеството на кредитор на ищеца, въз основа на валиден договор за цесия, спрямо
ответника, по договор за заем от 24.04.2015г.
Съдът намира за установен и факта, че срокът на договора е изтекъл на
19.06.2016г., с което цялото вземане е станало изискуемо, в размерите, установени
от ВЛ, посочени по- горе 464,95лв.- главница, 82,32лв.- договорна лихва, за
периода 08.06.2015-17.06.2016г. /падежа на последната вноска/, 83,49лв—такси за
периода 08.06.2015-17.06.2016 и 93,25лв- лихва за забава за периода
08.06.2015-30.05.2017г. Тъй като обаче, по делото се установи, че от страна на
ответника има извършено плащане на част от претендираната сума- в размер на
500лв., в хода на процеса, то на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, този факт
следва да се вземе предвид от съда, при постановяване на съдебното решение. Погасяването
на задължението на ответника, следва да се извърши по правилата на чл.76 от ЗЗД.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето
производство разноски в размер на 375лв. , вкл. сумата от 100лв.-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8
от ГПК,внесена държавна такса и разноски за ВЛ. Следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№4535/2017г., на ПлРС, в размер на 75лв. Както бе посочено по-горе, ответникът е станал причина за
завеждането на делото, доколкото плащането на сумата от 500лв., е станало след образуване на заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240,ал.1, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Г.Г.Г., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Г, чрез юрк. Г. Г., сумата от 224,01лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.юни.2017г., до окончателното
й изплащане, съставляваща неизплатено задължение по договор за кредит №*********/24.04.2015г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение №2965/23.06.2017г. по ч.гр.д.№4535/2017г.
по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълния предявен размер отобщо 724,01лв., от които 464,95лв.- главница, 82,32лв.-договорна
лихва, за периода 08.06.2015-19.06.2016г., 93,25лв.- лихва за забава, за
периода 08.06.2015-30.05.2017г., и 83,49лв.- такси, за периода
08.06.2015-19.06.2016г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Г.Г.Г.,
ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г, сумата от 375лв.- съставляващи
направени по делото разноски и сумата от
75лв. съставляващи направени разноски по ч.гр.д.№4535/2017г.
на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: