№ 1356
гр. Перник, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104692 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от В. Д. М., с ЕГН:********** и адрес:
гр.******, срещу "Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, ул."Средец" №11, с които се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца както следва:
-на основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 925,95 лв.
/деветстотин двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда - 16.08.2022г., до
окончателното й изплащане, която сума е недължимо получена от ответното дружество на
отпаднало правно основание /прекратено производство по гр.д. № 822 от 2020год. по описа
на ПРС и обезсилена Заповед № 4210 от 04.08.2017год., постановена по ч.гр.д. № 05008 от
2017год. по описа на ПРС/ по изп.дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 05008 от 2017год. по описа на ПРС.
-на основание чл.59, вр. чл.86 ЗЗД сумата в размер на 89,55 лв. /осемдесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда - 16.08.2022г., до окончателното й изплащане, която
сума представлява заплатени разноски от ищцата - В. Д. М. по образуваното срещу нея
изпълнително дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник, и с която сума ответното
дружество - "Водоснабдяване и канализация" ООД се е обогатило за сметка на ищцата - В.
Д. М..
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище,
че исковете са недопустими и неоснователни. Ответникът възразява, че не е пасивно
1
процесуално легитимиран да отговаря по процесните искове, тъй като ответното дружество
не е извършвало действия по удържане на процесните суми. Ответникът твърди, че не е
налице фактическия състав на чл.55 ЗЗД, тъй като процесните суми са изплатени от ищеца
на годно правно основание.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е
служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В
настоящия случай съдът намира, че правното основание на исковете е както следва:
-иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесните суми се
претендират на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането и е имало
валидно правно основание. В този смисъл е и Решение №112/11.02.2010г., постановено по
гр.д.№179/2009г. на ВКС.
-иск с правно основание чл.59, вр. чл.86 ЗЗД, като процесните разноски се
претендират като спестени разходи на ответника за образуване на незаконосъобразно
изпълнително производство.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане
на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.
Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно
плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото.
Процесният изпълнителен лист от 24.10.2017г. е издаден на основание Заповед №
4210 от 04.08.2017год., постановена по ч.гр.д. № 05008 от 2017год. по описа на ПРС, като с
него В. Д. М. е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД сума в размер
на 578.50 лв. - представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 01.11.2011г. до 04.01.2016 г., сумата от 109.40
лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 18.07.2013г. до 13.01.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 578.50 лв., считано от датата на подаване
на заявлението - 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
25.00 лв. - държавна такса и сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
2
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп.дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П.,
неоспорено от страните, по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца, в резултат на което по банков път по сметка на ДСИ -
гр. Перник е преведена сума в общ размер на 1050,00 лв. От тази сума в полза на взискателя
„ВиК“ООД е преведена сума в размер на 925,95 лв., в полза на ТД на НАП е преведена
сумата 34,50 лв. и такси по изпълнителното дело в ДСИ - гр. Перник в размер на 89,55 лв.
С Определение №1125/19.12.2019г. по ч-г-д-№627/2019г. на ПОС е прието
възражение по реда на чл.423 ГПК, подадено от ищеца, като е дадено указание за
продължаване на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК по отношение на процесната заповед.
С протоколно определение от о.с.з. на ПРС от 03.09.2020г., постановено по гр.д.
№822/2020г. на ПРС, е обезсилена Заповед № 4210 от 04.08.2017год., постановена по ч.гр.д.
№ 05008 от 2017год. по описа на ПРС. Същото определение е влязло в сила на 11.09.2020г.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са налице и трите
елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 925,95лв., платена на отпаднало правно основание
/прекратено производство по гр.д. № 822 от 2020год. по описа на ПРС и обезсилена Заповед
№ 4210 от 04.08.2017год., постановена по ч.гр.д. № 05008 от 2017год. по описа на ПРС/ по
изп.дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009
3
г. на ВКС, ГО, ІV ГО/. В настоящия случай е безспорно установено, че ответникът е
образувал изпълнително производство за принудително събиране на процесните вземания,
като си е спестил дължимите от него разходи за такси. Поради това и сумата от 89,55 лв.
неправомерно е излязла от патримониума на длъжника – ищец. В този случай ответникът
следва да върне на длъжника всички суми, събраните от съдебния изпълнител, но невнесени
от взискателя като такси и разноски по делото.
По гореизложените съображения съдът намира, че са налице всички елементи на
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което и
този иск също следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД върху главниците следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от депозирането на исковата молба в съда - 16.08.2022г., до окончателното
им изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 500лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е
приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани всички доказателства. Поради
това и съдът намира, че настоящето производство не се характеризира с фактическа и
правна сложност.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 500лв., на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, като същото следва да бъде намалено до 300,00лв., които и следва да бъдат
присъдени.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер
на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните
размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика
приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния
закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е
релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 600,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата
от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 250,00лв. за експертиза и сумата от 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, ул."Средец" №11, да заплати на В. Д. М., с
ЕГН:********** и адрес: гр.******, както следва:
-на основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 925,95 лв.
/деветстотин двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда - 16.08.2022г., до
окончателното й изплащане, която сума е недължимо получена от ответното дружество на
отпаднало правно основание /прекратено производство по гр.д. № 822 от 2020год. по описа
на ПРС и обезсилена Заповед № 4210 от 04.08.2017год., постановена по ч.гр.д. № 05008 от
2017год. по описа на ПРС/ по изп.дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 05008 от 2017год. по описа на ПРС.
-на основание чл.59, вр. чл.86 ЗЗД сумата в размер на 89,55 лв. /осемдесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда - 16.08.2022г., до окончателното й изплащане, която
сума представлява заплатени разноски от ищцата - В. Д. М. по образуваното срещу нея
изпълнително дело № 20191720400578 при ДСИ гр.Перник, и с която сума ответното
дружество - "Водоснабдяване и канализация" ООД се е обогатило за сметка на ищцата - В.
Д. М..
-сумата от 600,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата
от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 250,00лв. за експертиза и сумата от 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5