№ 209
гр. Враца, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420103892 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
Производството е образувано по искова и уточнителна молба от К. И. П., ЕГН
**********, чрез адв. Е. Г., против Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/
- гр. София, Булстат *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
1 450 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г.
до окончателното й изплащане, и 29 лева – държавна такса, съставляващи вземания по
изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по
описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в
производството разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязла в законна сила Заповед №
1284/26.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца ищецът бил
осъден да заплати на Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София
процесните суми, за което на 28.08.2009 г. бил издаден изпълнителен лист. Сочи, че
въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 289/2009 г. по описа на
ЧСИ М. Н.. Сочи, че на 07.10.2009 г. ЧСИ Н. изпратил до ищеца покана за доброволно
изпълнение, която му била надлежно връчена и получена, и наложил запор върху три
броя МПС, собственост на ищеца. Заявява, че на 30.03.2010 г. ищецът внесъл 200 лева
и на 25.06.2010 г. и 07.07.2010 г. – още общо 200 лева за погасяване на сумите.
1
С молба от 06.01.2015 г. взискателят поискал извършване на опис и публична
продан на запорираните МПС, като опис бил насрочен на 17.02.2015 г.
С постановление от 05.08.2020 г. ЧСИ Н. прекратил изп. д. № 289/2009 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че след това въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., като му възложил и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Със съобщение от 01.06.2023 г. ЧСИ уведомил ищеца за размера на задълженията му и
наложил запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.
На 06.11.2023 г. взискателят поискал справка относно собственото на ищеца
МПС „*****“ с ДКН ******** и на 26.04.2024 г. ЧСИ наложил запор върху същото. С
молба от 09.08.2024 г. взискателят поискал да се извърши опис и публична продан на
автомобила, като опис бил насрочен за 10.10.2024 г., но не бил извършен, тъй като
автомобилът не бил намерен на адреса на длъжника.
Ищецът счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала
да тече на 17.02.2015 г. – датата на последното извършено от ЧСИ действие и е
изтекла на 17.02.2020 г. – преди образуване на изп. д. № 243/2023 г., поради което не
дължи сумите по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден
по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е
образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна
давност. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Дирекция за национален
строителен надзор /ДНСК/ - гр. София, чрез юрисконсулт Ц. Х., с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен.
Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист са образувани изп. д. №
289/2009 г. и след това изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н.. Сочи, че
давността за вземанията не е изтекла, като по делата са извършвани множество
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, а именно:
Изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. е образувано на 16.09.2009г. На
07.10.2009 г. е наложен запор на 3 броя МПС: „********“ с рег. № ****; „*********“ с
рег. № ******** и „*********“ с рег. № *******.
На 21.10.2009 г. доброволно плащане на сума от 200 лв.
На 29.03.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.
На 25.06.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.
На 07.07.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.
На 14.11.2014 г. е депозирана молба от взискателя за справки на
2
имущественото състояние на длъжника, които впоследствие са извършени от ЧСИ.
На 06.01.2015 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис и
публична продан на запорираните МПС.
На 29.01.2015 г. е насрочен опис на запорираните МПС за 17.02.2015 г.
На 17.02.2015 г. с протокол на ЧСИ е отсрочен описът.
На 05.08.2020 г. е прекратено производството по изп. д. № 289/2009 г. с
постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, влязло в сила на 24.08.2020 г. След
прекратяването му, изпълнителният лист е изтеглен и въз основа на него и молба от
взискателя на 27.03.2023 г. е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н.,
като са поискани действия за събиране на дълга.
На 01.06.2023 г. е наложен запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД.
На 06.11.2023 г. е депозирана молба от взискателя за справки в КАТ и запор
при установена собственост и на 26.04.2024 г. е наложен запор на 1 брой МПС:
„******“ с рег. № ********.
На 09.08.2024 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на
запорираното МПС за публична продан и справка недвижими имоти за налагане на
възбрана.
На 27.09.2024 г. е депозирана молба от взискателя за имуществено проучване и
налагане на възбрана.
На 10.10.2024 г. е насрочен опис на запорираното МПС: „******“ с рег. №
********, което не е открито в деня на описа.
На 17.10.2024 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на нов опис на
запорираното МПС: „***** е рег. № ******** и за публична продан.
Сочи, че изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. е образувано по време на
действието на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство, давност не тече и съгласно ТР № 3/ 28.03.2023 г., постановено по тълк.
д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. и
петгодишната давност е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците,
за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните
срокове спират да текат. Заявява, че при изчисляването следва да се приспадане срокът
на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т.е. 2 месеца и 7 дни.
3
Счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист не е изтекла, за
което излага подробни правни съображения. Иска се постановяване на решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Видно от Заповед № 1284/26.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издадени по ч. гр. д. №
2144/2009 г. по описа на РС – гр. Враца, III гр. състав, ищецът К. И. П. е осъден да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол следните суми: 1 450 лева –
главница, представляваща дължима сума по протокол за извършени разходи по
премахване на незаконен строеж от 19.05.2009 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 29
лева – държавна такса.
Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
било образувано изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. с взискател Дирекция за
национален строителен контрол и длъжник К. И. П.. Не се спори, че на 04.10.2009 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 289/2009 г., ведно с
приложената заповед за изпълнение.
Страните не спорят относно извършените по по изп. д. № 289/2009 г.
изпълнителни действия: наложен запор върху 3 броя МПС със запорно съобщение от
07.10.2009 г., доброволни плащания от длъжника на 30.03.2010 г., 07.07.2010 г. и
25.06.2010 г., молба от 06.01.2015 г. от взискателя за опис и публична продан на
запорираните 3 бр. МПС и насрочен опис на 17.02.2015 г.
С Постановление изх. № 4151/05.08.2020 г. ЧСИ Н. е прекратил
изпълнителното производство по изп. д. № 289/2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Въз основа на молба вх. № 2947/27.03.2023 г., депозирана от Дирекция за
национален строителен контрол, е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ
М. Н. въз основа на същия изпълнителен лист от 28.08.2009 г. С молбата са поискани
изпълнителни действия и са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение изх. № 4902/01.06.2023 г. е наложен запор върху
банковата сметка на ищеца, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
С молба вх. № 3497/14.03.2024 г. взискателят е поискал запор и публична
продан на МПС, собственост на длъжника и такъв наложен, за което длъжникът е
уведомен от ЧСИ Н. на 07.05.2024 г.
С молба вх. № 8807/09.08.2024 г. взискателят е поискал извършване на справки
4
за недвижими имоти и налагане на възбрана при наличие на такива, както и за
дружествени дялове и налагане на запор при наличие на такива.
С протокол изх. № 12250/10.10.2024 г. е удостверено, че насроченият на
10.10.2024 г. опис на движимо имущество – МПС е нестанал.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:
1 450 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г.
до окончателното й изплащане, и 29 лева – държавна такса, съставляващи вземания по
изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по
описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна давност.
С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за
допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на
дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение
представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от
28.08.2009 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните
състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на
принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с
правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са
те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на
предявения иск, а не за неговата допустимост.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми,
ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на
това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи
съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно
5
възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на
погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия,
прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв
период от време давността е била спряна.
Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV г.о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015
г., ВКС, II т.о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV
г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за
изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ Н. на 04.10.2009 г., от която дата
е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията.
Преценката за основателност на иска по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти – дали от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
респ. от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет
години, с изтичането на които вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
Между страните не е налице спор, че на 16.09.2009 г. е образувано изп. д. №
289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н..
На първо място, доколкото изп. д. № 289/2009 г. е било образувано преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС,
ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията не е текла до 26.06.2015 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023
г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3
от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК,
предпоставки – направено пред надлежен орган волеизявление за принудително
осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е било висящо.
С оглед изложеното, давността е започнала да тече от тази дата – 26.06.2015 г.,
поради което релевантни за давността са единствено изпълнителните действия,
извършени в периода от 26.06.2015 г. до датата на предявяването на иска – 10.12.2024
г. Депозираните от датата на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г.
молби и извършени изпълнителни действия са без правно значение за давността,
поради което тяхното обсъждане е безпредметно.
6
По делото ответникът не твърди и не представя доказателства да са
извършвани изпълнителни действия в периода от 26.06.2015 г. до датата на образуване
на второто изпълнително производство – с молбата от 27.03.2023 г. В писмения
отговор на ответника са повторени посочените от ищеца в исковата молба извършени
изпълнителни действия, т.е по този въпрос няма спор между страните.
Следователно 5-годишната давност би изтекла на 26.06.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно §13 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020
г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително, и съответно е изтекъл на 04.09.2020 г.
От 26.06.2015 г. до 04.09.2020 г. е изтекъл периодът на погасителната давност, в
което време по делото липсват доказателства да са били реализирани изпълнителни
действия, водещи до прекъсване течението на давността. Изп. д. № 243/2023 г. по
описа на ЧСИ Н. е образувано след изтичането му, както и след неговото изтичане е
депозирана исковата молба – на 10.12.2024 г.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на
иска по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене
правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното
задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства,
обусловили прекъсването на погасителната давност за вземанията, предмет на
принудителното изпълнение.
В тази връзка от негова страна не са направени доказателствени искания, както
с отговора на исковата молба, така и в проведеното единствено открито съдебно
заседание по делото, като не са представени и доказателства. Следователно в
настоящия казус ответникът не доказа, че са били поискани и извършени по
изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването на погасителния давностен
7
срок.
Не бе уважено искането на ответника за служебно изискване на
изпълнителните дела, тъй като съдът няма задължение служебно да изисква
доказателства в полза на едната или другата страна. Ответникът е страна по
изпълнителните дела и следва да положи необходимите усилия за снабдяване с копие
от същите, в случай че желае да бъда приети като доказателство по делото, в т. ч. да
заплати необходимите за това разноски на съдебния изпълнител. В определението по
чл. 140 ГПК му е указано, че в противен случай съдът ще се произнесе само въз
основа на представените по делото от страните доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че служебното изискване на доказателства,
макар и по искане на страна, е в противоречие с принципите за състезателност и
равенство в процеса. Снабдяването с дадено доказателство, макар и намиращо се на
територията на друг град, и представянето му по делото е процесуално задължение на
всяка страна, съответстващо на разпределената й от съда доказателствена тежест.
Самата страна следва да положи нужните усилия, за да се снабди с нужните й за
доказване на претенцията, респ. възраженията й документи срещу заплащане на
съответните такси, преснимането им, заверяването им за вярност, след което да ги
представи на съда. Служебното начало не вменява задължение на съда да събира и
изисква доказателства в полза на едната или другата страна. Такова задължение би
имал съдът в случаите, в които страната е в невъзможност да се снабди със
съответното доказателство по независещи от нея причини. Гражданският исков процес
е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните
посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/,
в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест чл. 154, ал. 1 ГПК,
страните навеждат факти и ангажират доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да
ги подведе под приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск.
По делото не бяха представени копия от изпълнителните дела, нито каквито и
да било доказателства в подкрепа на изложените в отговора на исковата молба доводи
и възражения, поради което същите следва да се приемат за неоснователни.
Дори и да бяха представени, крайните изводи не биха се променили, тъй като
твърденията на страните за извършените изпълнителни действия изцяло съвпадат,
както и са представени доказателства за извършването им.
Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените
правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че на 04.09.2020 г. вземането е погасено поради изтичане на 5-годишна
давност. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, който
претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 56/, както следва: адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2024 г.,
упълномощеният от ищеца адвокат Е. Г. е предоставила безплатна адвокатска помощ
на основание чл. 38 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде заплатено на адв. Г. от ответното
дружество. Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата
сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати.
Предявеният иск е оценяем и за настоящата съдебна инстанция предвид
материалния интерес следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер
на 445 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ответното дружество е заявило възражение за прекомерност на платения от
ищеца адвокатски хонорар, което е неоснователно. Определеното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер и не е прекомерно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът
К. И. П., ЕГН **********, с адрес: ************, НЕ ДЪЛЖИ на Дирекция за
национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София, Булстат *********, поради
изтекла погасителна давност следните суми: 1 450 лева – главница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане,
и 29 лева – държавна такса, съставляващи вземания по изпълнителен лист от
28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Дирекция за
национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София, Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Е. Т. Г. – АК-Враца, сумата от 445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10