№ 13358
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110159254 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 2 946,58
лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 415,69 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2021г. до 14.07.2023г.; 27,60 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., и 5,95 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от
датата на предявяване на заявлението – 26.07.2023г. д окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41869/ 2023г. по
описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 12.06.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна П. И. С оспорва предявените искове видно от изявленията й в
1
представения на 29.12.2023г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Основните
доводи касаят липсата на надлежни доказателсттва за доставката на топлинна енергия в
процесния имот през процесния период и за нейното точно отчитане. Предявява се
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Посочва се , че ответницата е
съсобственик на имота при условията на съпружеска имуществена общност.
В хода на съдебното производство , включително и в откритото заседание на
12.06.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил предтавител на
ответницата.
Подпомагащата страна – ПМУИООД(конституирана с определението по чл.140 ГПК.
-б.с.) не е изразила становище по предявените искове , не е изпапртила представител по
делото и не е посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
41869/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
2
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2021г. и №
**********/ 31.07.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е 14.09.2021г.
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/
31.07.2022г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия
през останалата част от процесиня период – от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е 14.09.2022г.
според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с
чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната
давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2021г. е започнала да
тече от 14.09.2021г. , и ще изтече на 14.09.2024г. , а за втората фактура № **********/
31.07.2022г. е започнала да тече от 14.09.2022г. , и ще изтече на 14.09.2025г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 26.07.2023г.,
т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и двамата
съсобственици П. И. П. (ответницата) и Д.В.П. - нейн съпруг от 29.03.1992г. (видно от
3
представените по делото удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ, 91г. №
159145/29.03.1992г. на ТОА „Триадица” при СГО и удостоверение , от 28.02.2024г. от
Столична община, район „Възраждане” и – б.с.) като „клиенти на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения
на двамата имот ( което се установява от представения по делото Договор за покупко-
продажба на жилище , склйчен по реда на ЗОС от 25.07.2001г. -б.с.), намиращ се в сграда-
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е
била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на
ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр.
107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в
сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителя. Ответникът нито твърди , нито представя доказателства за предложени от
него специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба
на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение
за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за съсобствениците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни
2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). Страните не спорят , че
през процесния период т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна
собственост , в която се намира обитавания от ответника имот, е извършвана от ПМУИООД
въз основа на договор между това дружество и етажните собственици съгласно решение на
Общото събрание , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
съсобствениците на процесния имот да са предявявал рекламации пред Т”ЕАД и пред
ПМУИООД относно размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
12.06.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
4
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Вещто лице посочва , че през процесния
период е била начислявана топлинна енергия на база „служебен отчет” поради „неосигурен
достъп” до имота за отчитане показанията на двата броя топлинни разпределители , два броя
термостатни вентили и един брой водомер за БГВ. Възраженията на ответната страна са
неоснователни. Според приетото в заседанието на 12.06.2024г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно ,
извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника
за процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2020г. до месец април 2022г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 2 946,58 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 27,60 лв.
Като не са изпълнили главните задължения на съответния падеж, съсобствениците на
имота са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и
за тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници, които са в размер на 415,69 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 14.07.2023г. и 5,95 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. според приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Както бе посочено , по настоящото дело е доказано , че съсобствениците П. И. П.
(ответницата) и Д.В.П. са съпрузи от 29.03.1992г. Според чл.25,ал.2 СК/1985г.-отм./ и чл.
32,ал.2 СК/2009г./ във връзка с §4 ,ал.1 ПЗР на СК /2009г./, който е действал през
процесния период, съпрузите отговорят солидарно за задълженията за „задоволяване
нуждите на семейството”, а разходите за топлинна енергия са такива. Според чл.122,ал.1
ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
солидарните длъжници. В конкретния случай ищецът е избрал да предяви исковете против
ответницата П. И. П.. Тъй като не са представени доказателства начислените суми да са
платени от съсобствениците , и по-конкретно от ответницата по настоящото дело– П. И.
П. (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК),
следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на
доставената топлоенергия , за сумите за дялово разпределение и за мораторните лихви за
посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Исковете
по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (168,97 лв), депозити за съдебно-
техническа (350) и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв).
5
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(67,92 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50
лв).
На ответната страна (длъжницата в заповедното производство) не следва да бъдат
присъдени разноски по заповедното дело, тъй като претенциите срещу нея са уважени
изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че П. И. П. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес : град София, бул. „*** дължи
на Т” ЕАД, ЕИК:**** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** следните
суми: 2 946,58 лв (две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 415,69 лв
(четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до
14.07.2023г.; 27,60 лв (двадесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г., и 5,95 лв (пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.08.2020г. до 14.07.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на
6
предявяване на заявлението – 26.07.2023г. д окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41869/ 2023г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА П. И. П. , ЕГН: **********, с регистриран адрес : град София, бул. „***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:**** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *** следните суми: 768,97 лева ( седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и
седем стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавна такса, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-
счетовода експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 67,92 лева (шестдесет и седем лева и деветдесет и
две стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното
производство по гр.д. № 41869/2023г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна
такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 41869/2023г. по
описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна ПМУИООД, ЕИК:
*** гр.София, район „***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7