Решение по дело №182/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 05.07.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд – Кърджали в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 182 по описа на КАС за 2022 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Делото е образувано по жалба от Д.П.Г. от ***, против Заповед №402/06.04.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Счита, че не са налице, сочените в заповедта  основания за прекратяване на сключения договор за наем на общинско жилище.  Иска отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Кмет на община Кърджали, чрез пълномощника си по делото, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган и при наличие на предпоставките на материалния закон. Сочи, че домакинството на жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.36, ал.1, т.3, във вр. с чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали /НУРПУРОЖ/, поради това, че член на домакинството-М. З. В. е получил идеални части от наследствен апартамент, както и извършил покупко-продажба на недвижим имот. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

          Със Заповед №60/18.01.2019 г. издадена от кмета на община Кърджали, жалбоподателката Д.П.Г. и *** – М. З. В., са настанени за срок от пет години, в общински недвижим имот- частна общинска собственост от фонд „настаняване под наем“, представляващ апартамент №**, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в ***, при ежемесечна наемна цена в размер на *** лв.

Въз основа на горната заповед, с договор №***/*** г., сключен между кмета на община Кърджали - наемодател и Д.П.Г. – наемател, на жалбоподателката е предоставено под наем общинско жилище, находящо се в ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с полезна площ 50,45 кв.м. 

В приложената по делото ежегодна декларация по чл.8, ал.2 от НУРПУРОЖ, подписана от жалбоподателката, е отразено получено дарение на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, както и прехвърляне на недвижим имот в ***. В тази връзка е приложено и удостоверение Изх.№***/***г., издадено от Служба по вписванията – Кърджали, видно от което, на 25.10.2021 г. М. В. З. е получила дарение на недвижим имот - 4/6 ид.ч. от жилище, находящо се в ***, ведно с избено помещение №*.  От последното удостоверение се установява също, че на 14.05.2013 г. М. В. е извършила и продажба на поземлен имот, кад. №***, находящ се в ***. Видно от представеното удостоверение Изх.№**/*** г., издадено от орган по приходите, полученото дарение е декларирано от М. В. с декларация обр.14, с вх. №***/*** г.

По делото е приложено и уведомление изх.№94-00-516/24.02.2022 г., подписано от кмета на община Кърджали и адресирано до Д.Г.,  за прекратяване на наемните правоотношения, поради това, че наемателката не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ. Горното уведомление е връчено на М. В., на 20.04.2022 г.

Със Заповед №402/06.04.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали, предмет на настоящия спор, на основание чл.46, ал.1, т.6, вр. с ал.2 от ЗОС и чл.36, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3, във вр. с чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ, е прекратен сключения договор №***/*** г.  за наем на общинското жилище, като е наредено и заплащането на месечен наем в размер на *** лв. за периода от 01.01.2022 г. до момента на освобождаване на общинското жилище.  В мотивите към заповедта е посочено, че домакинството на наемателката не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ, тъй като М. З. В. – *** на Д.Г. е получила идеални части от наследствен апартамент, както и извършила продажба на недвижим имот. Заповедта е връчена на М. В., на 20.04.2022 г. 

При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата   до  административния съд е подадена  в срока по чл. 149, ал.1  от АПК, изхожда от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

          При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същия е издаден от компетентен орган, съобразно чл.46, ал.2 от ЗОС, и в указаната от закона писмена форма.

 Съгласно чл.36, ал.1, т.3 от НУРПУРОЖ, посочен като правно основание в процесната заповед, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. От своя страна, в чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ е предвидено, че право да кандидатстват за картотекиране и настаняване в общинско жилище под наем имат нуждаещи се от жилище граждани и техните семейства, когато всички отговарят едновременно на следните условия: т.2  - да не притежават идеални части от незастроен поземлен имот, жилищен или вилен имот на територията на страната, освен когато същите са освидетелствани със заповед по реда на чл.195 от ЗУТ; т.6 - да не са прехвърляли имоти по т.2, т.3 и т.4 на други лица през последните 10 /десет години/, към датата на картотекиране, с изключение на прекратяване на съсобственост придобита по наследство или дарение в полза на държавата или на общината.

От събраните по делото доказателства се установи, че срокът на договора за наем на общинското жилище изтича на 31.12.2023 г., т.е., към датата на издаване на оспорения акт - 06.04.2022 г., този срок не е изтекъл и не е била налице хипотезата на чл.46, ал.1, т.6 ЗОС.

Налице е обаче хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във вр. с чл.36, ал.1, т.3, във вр. с чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ. Установено е по делото /настанителна заповед №60/18.01.2019 г./, че освен жалбоподателката, в общинското жилище е била настанена и *** - М. З. В.. Установи се също от подадената декларация по чл.8, ал.2 от общинската наредба, както и удостоверение Изх.№***/*** г., издадено от Служба по вписванията –Кърджали и удостоверение за декларирани данни, издадено от орган по приходите, че на 25.10.2021 г. М. В. З. е получила дарение на недвижим имот - 4/6 ид.ч. от жилище, находящо се в ***, както и че на 14.05.2013 г. /в рамките на десетгодишния период по чл.8, ал.1, т.6 от общинската наредба/,  М. В. е извършила продажба на поземлен имот, находящ се в ***. 

 При тези данни, съдът намира че е налице основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл.36, ал.1, т.3 от общинската наредба, поради отпадане на условията по чл.8, ал.1, т.2 и т.6 от НУРПУРОЖ,  за настаняване на наемателя в общинско жилище, тъй като член от семейството на наемателя притежава идеални части от жилищен имот на територията на страната, и в рамките на десетгодишния период по т.6 е прехвърлил недвижим имот.

Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Тъй като липсват пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                           Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Г. против Заповед №402/06.04.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на Община Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението, на основание чл.46, ал.5 от ЗОС, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

С Ъ Д И Я :