№ 19739
гр. С.., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110148767 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр: С/адрес/ чрез адвокат Т. спрямо Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.С/адрес/, М. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С.., кв. Г/адрес/ и С. Д.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/.
Ищецът твърди, че страните са собственици на недвижим имот,
находящ се в гр.С/адрес/, а именно: сграда с идентификатор
68134.4086.1025.5 по КККР за гр. С.., одобрени със заповед РД-18-
35/09.06.2011 г. на ИД на АГКК и с адрес на сградата: гр.С/адрес/, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 68134.4086.1025 със застроена
площ по кадастрална скица 107 кв.м., етажи 2, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, стар идентификатор: 68134.4086.1025.4,
68134.4086.1025.3, 68134.4086.1025.2.
Излага се, че жилищната сграда се състои от приземен етаж, в който се
помещават двоен гараж, склад, котелно и входно антре, първи жилищен етаж
и тавански етаж като съсобствеността между страните е възникнала на
основание наследяване и завещание.
Излага се, че имотът е построен по време на брака на родителите на
ищеца и ответника Д. - С. Стойков С., с ЕГН: ********** и В. Методиева С., с
ЕГН: ********** като след смъртта на С. съпругата му е придобила ½ ид.част
от къщата на лично основание и още 1/6 ид.част от частта на нейния съпруг
като останалите по 1/6 ид.част от имота са преминали в наследството на
ищеца В. и ответника Д. С. С.. Сочи се, че със саморъчно завещание от
22.11.2016г. преживявалата съпруга В. е прехвърлила правата си върху имота
1
за след смъртта си в полза на нейната внучка и втори ответник по иска - М., а
именно 4/6 ид. ч. от първия жилищен етаж на къщата заедно със 4/6 ид. ч. от
левия гараж и 4/6 ид.части от котелното помещение, а на внука си С., третият
ответник по иска, е завещала 4/6 ид. ч. от таванския етаж на къщата заедно с
4/6 ид. ч. от десния гараж като така след нейната смърт внуците й са станали
собственици на гореописаните идеални части от къщата. Твърди се, че
доброволна делба не може да бъде извършена и се желае съдебна такава.
При горното и като се ангажират доказателства се претендира решение
в този смисъл, а именно за допускане и извършване на делба между страните
по делото на сграда с идентификатор 68134.4086.1025.5 по КККР за гр.С.. при
квоти, както следва: за М. - 4/6 от ляв гараж и първи жилищен етаж и котелно
помещение, за Д. - 1/6 от ляв гараж, първи жилищен етаж, котелно
помещение, десен гараж, тавански етаж, както и от склад, за В. - 1/6 от ляв
гараж, първи жилищен етаж, котелно помещение, десен гараж, тавански етаж,
както и от склад и за С. - 4/6 от десен гараж и тавански етаж.
В срока по чл.131 от ГПК такъв е постъпил от Д. и С., с който искът за
делба се оспорва като се сочи, че С. е единствен собственик на имота като
придобит по давност, установена от Нотариус с НА с № 36, том 2, рег. №
3764 дело 158/ 2022г. Ангажират се доказателства и се желае решение в този
смисъл.
В първото по делото открито съдебно заседание от 07.03.2023 г.
ответникът М. В. С. изразява становище за основателност на исковата молба,
като оспорва С. С. да е изключителен собственик на имота.
В открито съдебно заседание от 16.05.2023 г. докладът по делото е
допълнен, като са приети за разглеждане възраженията на ищеца и ответника
М. С. относно оспорване твърдението на ответника С. С., че е изключителен
собственик на процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС.
В тежест на ищеца е да се установи съсобственост на соченото в
исковата молба основание – саморъчно завещание и наследство досежно
исковия имот, като съдът е указал, че не се сочат доказателства досежно
датата на настъпилата смърт на В., както и такива, които да установяват
съществуването на посочените в завещанието два гаража, котелно помещение
и таванския етаж – приложените строителни книжа и скица на сграда са
нечетливи.
В тежест на ответниците С. и Д. С.и е да установят изключителна
собственост спрямо имота в полза на С..
От удостоверение за семейно положение и деца на В. Методиева С. от
31.05.2019 г. се установява, че В. била е вдовица към датата на
удостоверяване и е имала двама сина, страните по делото – В. С. С. и Д. С. С..
2
От удостоверение за наследници от 02.11.2016 г. е видно, че С. Стойков
С. е починал на 27.04.1996 г., като е оставил за свои законни наследници
съпругата си В. и дв. си сина ищеца В. и ответника Д..
Представено е саморъчно завещание от 22.11.2016 г., от което се
установява, че В. е завещала на М. – втория ответник по иска следния
недвижим имот: собствените на завещателката идеални части от първи етаж,
намиращ се над гаражите, находящ се в кв.„Горубляне“, ул.„И/адрес/, заедно
с ляв гараж и котелното помещение в същата сграда. Със същото завещателно
разпореждане, В. е завещала на С. собствените си идеални части от таванския
етаж, намиращ се над етажа, в който е живеела завещателката в същата
сграда, заедно с десния гараж. Представен е приемателен протокол от
22.11.2016 г., с който саморъчното завещание на В. е оставено за съхранение
при нотариус Габриела Даскалова.
От скица за сграда с идентификатор 68134.4086.1025.5 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на ИД на АГКК, се
установява, че имотът е с адрес: гр. С.., ул. „И/адрес/, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4086.1025, със
застроена площ от 107 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна.
Представен е още констативен НА за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност от 09.08.2022 г. № 36, том 2, рег. № 3764, дело №
158 от 2022 г., с който е признато правото на собственост в полза на С. Д. С.
по отношение на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
68134.4086.1025.5, находяща се в гр. С.., ул. „И/адрес/, със застоена площ от
107 кв.м., при граници: от две страни – поземлен имот 68134.4086.1025,
поземлен имот 68134.4086.159, поземлен имот 68134.4086.1036, сграда
68134.4086.1036.2, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
От разпита на свидетеля Р.И.З. се установява, че познава страните по
делото, както и В. С., доколкото живее на адрес ул. „И. № 25 и е съсед на
същите. Посочва, че в имота на страните имало две къщи, едната двуетажна,
от която семейството на В. ползвало единия етаж, а семейството на Д. –
другия. Другата къща била спорната по делото, построена от родителите на В.
и него самия, като от построяването й до смъртта си в нея е живяла баба Вила
и никой друг. Сочи, че Д. и С. не помагали на баба Вила, като същата се
обръщала към съседи за помощ. Сочи, че С. последните години е живял в
Англия. Излага още, че живее срещу процесния имот и познава
разположението в него, дворът бил ограден, като вътре имало две постройки,
а отзад имало една стопанска сграда. Къщата, в която живеела баба Вила,
била с два гаража, като на първия етаж отгоре имало още 2 етажа – на първия
етаж живеела баба Вила. Процесната къща имала изход откъм ул. „И/адрес/,
като входът до нея бил през портата на ул. „И/адрес/. Имотът граничел с две
улици - ул. „Ш/адрес/, като входът на В. бил откъм ул. „Ш.“, докато Д. влизал
от ул. „И..
От разпита на свидетеля Т.М.Т. се установява, че познава страните,
3
както и В. С., доколкото живее на адрес ул. „Ш.“ № 2 и е съсед на същите.
Посочва, че в двора на страните имало две къщи, една голяма и спорната, като
С. с майка му и баща му живеели в голямата къща, а спорната къща била с два
гаража и работилница, а отгоре имало етаж и тавански стаи, които не се
обитавали. Входът за нея бил откъм ул. „И.. Сочи, че дворът между двете
къщи отскоро бил разделен с мрежа и имало ограда между тях, поставена на
ъгъла откъм ул. „Ш.“, перпендикулярно към малката къща. Свидетелства, че
входът за голямата къща бил откъм ул. „И., а за долната къща - откъм ул.
„Ш.“. Посочва, че В. е живеела сама, като свидетелят често е ходел да й
помага, а С. от 7-8 години живял в Англия. Твърди още, че във въпросната
къща се влизало откъм ул. „И., страните си влизали откъм „И. в къщата на
двата етажа, но на първия етаж С. затворил вратата преди 4-5 години, за да не
му влизат в имота и сега входът бил откъм ул. „Ш.“. Заявява, че познава М.,
като тя живеела на първия етаж от голямата къща на ул. „Ш.“. Заявява, че в
процесната къща никой не влизал, защото е била заключена от С. или баща
му, като М. живеела в другата къща. Заключената къща била на баба Вила,
като откакто я е нямало баба Вила къщата била заключена.
От разпита на свидетеля Е.Д.К. се установява, че познава страните по
делото, запознат е с процесния имот – лявата къща в двора на имота - ул. „И.
26, която била на С. и в която живеели баща му, майка му, баба му В.. Според
свидетеля С. и баща му винаги са живели там, като имотът се поддържал от
дв.. Дворът бил откъм ул.„И., като през този двор се влизало в двете къщи –
лявата къща и другата, основната, като семейството на С. имало достъп до
двора и до двете къщи. Свидетелства, че за последните 20 години не е виждал
никой друг да влиза в двора и в тази къща, освен С. и баща му. Пояснява, че
със С. са трети братовчеди и че живеел на улицата по-долу - ул. „Висока ела“
№ 5, която била пряка на ул. „И.. Според свидетеля процесната къща била
построена впоследствие от дядо С. и бащата на С., но не може да каже баба В.
в коя къща е живеела. Заявява, че докато С. бил ученик, живял в насрещната
къща заедно с баща си и майка си, след което се преместил в лявата къща при
баба си – след бала си. Заявява още, че последните няколко години С. живеел
в чужбина и че баба му, която приживе пребивавала в лявата къща, починала
преди 2-3 години.
От разпита на свидетеля Л.Ц.Ц. се установява, че е приятел на С. от над
20 години и че живеят в един квартал. С. живеел в кв. „Го/адрес/, което било
дворно място с две къщи - едната била в частта откъм ул. „Ш.“, а в къщата с
гаражите, която имала излаз откъм ул. „И., живеел С.. Гаражите били два, в
къщата се влизало през двора, а за другата къща предполага, че се влизало
откъм ул. „Ш.“. Имало ограда от 2007-2008 г. Другият етаж на къщата на
бащата на С. вероятно се ползвал, но не се влизало откъм техния двор и
свидетелят не е влизал там. Там от малък живеел С., като не може да каже в
коя къща е живяла В.. Сочи, че от 4-5 години С. живее в Англия и България.
Ходил е в къщата, в която живеел С. – откъм ул. „И., като къщата се падала
наляво и там е бил входа. По неговите показания се качваш по стълби и
надясно имало малка стая, наляво имало две стаи над гаражите, които сочели
към ул. „И., а като продължиш по коридора имало баня и тоалетна. Отдолу
4
имало два гаража и отзад работилница, а горе било таван, но свидетелят не се
е качвал. Като свидетелят е влизал в къщата, не е виждал бабата вътре, не
знае С. да е правил ремонти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за делба за неоснователен. Това е така доколкото по делото
не се ангажираха доказателства от страна на ищеца нито относно смъртта на
В. С., нито за настъпилото наследствено правоприемство, нито е представен
титул за собственост на имотите, предмет на делбеното производство.
Наведеното основание за възникване на собствеността на основание
наследяване от В. и от Д., както и на основание завещателно разпореждане в
полза на М. и С. остана недоказано – досежо наследяването с горните мотиви,
а досежно завещателните разпореждания при следните мотиви на съда:
завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице се разпорежда
изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице за след смъртта
си. По смисъла на чл.44 ЗЗД правилата за договорите са приложими и за
едностранните волеизявления, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. С оглед на това в съдебната
практика няма колебание, че правилото на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването
на договорите намира приложение и към тълкуване волята на завещателя,
когато тя е неясна или е предмет на правен спор – в този смисъл са Решение
№ 855 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2009 г., I г. о., ГК; Решение №
380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2010 г., I г. о., ГК). Безспорно
съществен елемент от съдържанието на завещателното разпореждане е
посочването на имуществото, предмет на разпореждането като няма
изискване в случаите, в които се завеща определен недвижим имот, той да
бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези като
местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е да бъде индивидуализиран по
такъв начин, който прави вещта, предмет на завещателното разпореждане,
обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При
непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на
тълкуване и на доказване в хода на процеса. Ищецът и М. се позоват на права,
възникнали въз основа на саморъчното завещание на В. от 22.11.2016г., но
въпреки, че волята й е ясна досежно разпореждане с някакво нейно
имущество за след смъртта й в полза на М. и С., то тя е непълна и
недостатъчна относно индивидуализирането на това имущество – обективно
неясни са от кой имот са идеалните части от етажа, гаражите и котелното
помещение. И въпреки че с доклада по делото съдът изрично е разпределил
доказателствената тежест за тези факти, като е указал на ищеца и че не сочи
доказателства нито за датата на настъпване смъртта на В., нито за
съществуването на посочените от нея в завещанието два гаража, котелно
помещение и тавански етаж, в хода на събиране на доказателства такива не
бяха ангажирани, което дава основание на съда да приема недоказаните факти
за неосъществили се, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат единствено
ответниците. Ответниците С. и Д. С.и претендират такива в размер на 6 400
5
лв. за адвокатско възнаграждение, като представят доказателство за
извършването на разноски единствено в размер на 6000 лв., като съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е определено под минимума съгласно чл.
7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл.7, ал.3 от НМРАВ.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр:
С/адрес/ чрез адвокат Т. спрямо Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.С/адрес/, М. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С/адрес/ и С. Д. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/, иск с правно основание чл. 34 ЗС за
допускане до делба между страните на следния имот: недвижим имот,
находящ се в гр.С/адрес/, а именно: сграда с идентификатор
68134.4086.1025.5 по КККР за гр. С.., одобрени със заповед РД-18-
35/09.06.2011 г. на ИД на АГКК и с адрес на сградата: гр.С/адрес/, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 68134.4086.1025 със застроена
площ по кадастрална скица 107 кв.м., етажи 2, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, стар идентификатор: 68134.4086.1025.4,
68134.4086.1025.3, 68134.4086.1025.2., при квоти, както следва: за М. - 4/6 от
ляв гараж и първи жилищен етаж и котелно помещение, за Д. - 1/6 от ляв
гараж, първи жилищен етаж, котелно помещение, десен гараж, тавански етаж,
както и от склад, за В. - 1/6 от ляв гараж, първи жилищен етаж, котелно
помещение, десен гараж, тавански етаж, както и от склад и за С. - 4/6 от десен
гараж и тавански етаж и
ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр: С/адрес/ чрез
адвокат Т., да заплати на Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С/адрес/ и
С. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/, сумата в размер на 6000 лв.
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6