№ 1047
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262698 от 23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 6685/2013
г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Д. Л. М., ЕГН
********** против С. К. М., ЕГН ********** и М. А. П., ЕГН **********
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ
от ГПК във вр. с чл. 13 от ЗН и чл. 92 от ЗС, имащ за предмет да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът Д. Л. М. е собственик по
силата на саморъчно завещание, обявено на 28.12.1994 г. и по приращение на
½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент /мезонет/ № 19, находящ се в гр. ***, бул. „***“,
№ **, със застроена площ от 127.97 кв.м., състоящ се от дневна с балкон,
вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с
тоалетна и дневна на второ ниво, при съседи: от изток – стълбище и
апартамент № 16, от запад – калкан, от север – бул. „Тотлебен“, от юг –
апартамент № 18 и заден двор, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, построена в парцел ХIV – 151, кв.10 по плана на гр.
1
София, м. „***“.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Д. Л.
М., ЕГН ********** да заплати на С. К. М., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1835 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца с доводи
за неправилност, поради необоснованост, допусната нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че учредителният договор да се построи
сграда в съсобствения му недвижим имот е бил развален, поради
неизпълнение и тъй като сградата не е била изградена на груб строеж по
приращение е придобил ½ от правото на собственост върху недовършената
сграда.
Ответниците са сключили със строителя договор за покупко-продажба,
имащ за предмет процесния апартамент № 19, но доколкото той не е бил
юридически обособен не е настъпил вещния ефект на облигационното
правоотношение.
Ответниците са недобросъвестни и не са доказали да е изтекла в тяхна
полза 10 годишната придобивна давност за ½ ид.ч. от правото на собственост
върху апартамента.
Моли въззивният съд да отмени решението и вместо това да признае за
установено по отношение на ответниците, че притежава ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния апартамент № 19.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Ответникът С. К. М., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се
потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят направените
деловодни разноски.
2
Ответникът - М. А. П., ЕГН ********** не е изразила становище по
основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - Д. Л. М., ЕГН ********** е предявил против С. К. М., ЕГН
********** и М. А. П., ЕГН ********** първоначално иск по чл. 108 от ЗС,
който с определение от 30.04.2019 г. е изменен в положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ от ГПК във вр. с чл. 13 от ЗН
и чл. 92 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът Д. Л. М. е собственик по силата на саморъчно
завещание, обявено на 28.12.1994 г. и по приращение на ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
/мезонет/ № 19, находящ се в гр. ***, бул. „***“, № **, със застроена площ от
127.97 кв.м., състоящ се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс
и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с тоалетна и дневна на второ ниво,
при съседи: от изток – стълбище и апартамент № 16, от запад – калкан, от
север – бул. „Тотлебен“, от юг – апартамент № 18 и заден двор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, построена в парцел
ХIV – 151, кв.10 по плана на гр. София, м. „***“.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по
силата на завещателно разпореждане е придобил 1/ ид.ч.от правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“.
Другата ½ ид.ч. от правото на собственост принадлежи на неговия
3
родител В. С. М..
Ищецът твърди още, че:
- двамата съсобственици са учредили на „Тролекс“ ООД право да
построи сграда в недвижимия имот, като ги обезщети с конкретни обекти в
сградата;
- дружеството не построило в срок сградата и с влязло в сила решение
учредителния договор е бил развален;
- ответниците са сключили със строителя договор за покупка на
конкретен обект в сградата – апартамент 19, който няма вещно действие,
поради отсъствие на юридически обособен обект на правото на собственост;
- по силата на приращението учредителите са придобили в равна степен,
по ½ ид.ч. от недовършената сграда, която впоследствие е изградена и приета
с констативен протокол на груб строеж на 06.02.2003 г.
- ответниците считано от 22.12.2004 г. са се настанили в апартамента;
Поискал от съда да признае за установено, че е собственик на ½ идеална
част от апартамент № 19 .
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът С. К. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба,
с който оспорил основателността на предявения иск и поискал да се отхвърли
с доводи, че:
- на основание договор за покупко-продажба от 14.02.1997 г., извършен
с нотариален акт е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент и считано от тази дата го владее;
- договорът за продажба от 14.02.1997 г. е вписан преди исковата молба,
с която е бил предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и впоследствие с влязло в
сила решение е развален учредителния договор, страна по който е бил техния
продавач;
- правото му на собственост е противопоставимо на правото на ищеца,
което той претендира с оглед на разваления договор;
- направил възражение за изтекла придобивна давност за периода,
4
считано от 14.02.1997 г. и това е допълнително основание, легитимиращо го
като собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 19.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът по силата
на завещателно разпореждане е придобил ½ ид.ч.от правото на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“, № **.
Другата ½ ид.ч. от правото на собственост принадлежи на неговия
родител В. С. М..
Двамата съсобственици с нотариален акт са учредили на „Тролекс“
ООД право да построи сграда в недвижимия имот, като ги обезщети с обекти
в сградата.
С договор за покупко –продажба от 14.02.1997 г., извършен с
нотариален акт № 113, том ХІV, дело 2657/1997 г. по описа на нотариус при
Софийски районен съд, вписан на същата дата в Службата по вписвания,
„Тролекс“ ООД е прехвърлил на С. К. М. и на нейния съпруг Д. А. М. правото
на собственост върху апартамент № 19 /мезонет в сградата, построена на бул.
„***“, № **.
5
В нотариалния изрично е посочено, че сградата е построена на груб
строеж, а в описаните документи, които са представени на нотариуса е
посочено удостоверение № АБ-9200-25 от 23.01.1997 г., издадено от
Столична община, Район „Красно село“.
Учредителите са предявили против „Тролекс“ ООД иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с който са поискали разваляне на
учредителния договор.
Искова молба е вписана на 10.03.1997 г., по която е образувано гр.д. №
9171/1997 г. по описа на СРС и постановено решение, с което уредителния
договор е развален.
Решението в частта, в която договорът е развален е влязло в сила на
29.12.2001 г.
Ищецът на 14.12.2013 г. е предявил против „Тролекс“ ООД и
ответниците по настоящото дело, като купувачи по сключения между тях
договор за продажба от 14.02.1997 г. иск, с който е поискал да се признае за
установено, че договорът е нищожен, поради невъзможен предмет.
Исковата молба е вписана на 10.02.2014 г. и по нея е образувано гр.д. №
17141/2013 г., по което е постановено решение, с което искът е отхвърлен.
Решението е било обжалвано и потвърдено с решение № 1199 от
29.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 6006/2016 г. от Софийски апелативен
съд.
Въззивното решение е било обжалвано и ВКС с определение не е
допуснал касационно обжалване.
Ищецът с исковата молба е представил и е прието като доказателство по
делото Разрешение № СТ – 12-353 от 02.09.2004 г. за ползване на строеж –
6
жилищна сграда и помещение с абонатна станция, електрическо захранване и
В и К с административен адрес гр. ***, бул. „***“, № ** – л. 37.
В посоченото разрешение първият ответник е вписан като възложител
наред с ищеца.
В приложеното гр.д. № 17141/2017 г. по описа на Софийски градски съд
има доказателства за направена на 23.09.1997 г. аерофотоснимка от Военно-
географската служба на Министерство на отбраната на района, в който е
построена сградата, в която се намира процесния апартамент.
Била е извършена експертиза, която е потвърдила, че сградата с
административен адрес гр. ***, бул. „***“ № 33 е била на посочената дата
23.09.1997 г. с изграден покрив, т.е. сградата е била изградена на „груб
строеж“ и може да бъде обект на разпоредителни сделки съгласно чл. 181, ал.
1 /Правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на
сградата в груб строеж/ от ЗУТ, в сила от 2001 г.
Вторият съсобственик и учредител - В. С. М., ЕГН ********** също е
предявил против „Тролекс“ ООД, С. К. М., ЕГН ********** и М. А. П., ЕГН
********** иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с който е поискал да се
прогласи нищожността на договора за продажба от 14.02.1997 г., поради
накърняване на добрите нрави и невъзможен предмет.
По този иск е било образувано гр.д. № 3396/2006 г. по описа на
Софийски градски съд, който с решение от 10.01.2011 г., постановено по
посоченото дело е прогласил тази нищожност.
Решението от 10.01.2011 г., постановено по гр.д. № 3396/2006 г. от
Софийски градски съд е било обжалвано пред Софийски апелативен съд.
С решение № 2071/28.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1711/2011 г.
7
от Софийски апелативен съд е обезсилил решението от 10.01.2011 г. в частта,
в която е прогласена нищожността на продажбата, поради накърняване на
добрите нрави, но е оставено в сила в частта, в която е прогласена
нищожността, поради невъзможен предмет.
Вторият съсобственик и учредител В. С. М., ЕГН ********** е
предявил против С. К. М., ЕГН ********** и М. А. П., ЕГН **********, че е
собственик на ½ ид.ч.от правото на собственост на процесния апартамент №
19 и за тази част има влязло в сила решение на 28.07.2015 г., постановено по
гр.д. № 15815/2006 г. от Софийски районен съд, влязло в сила на 14.07.2017 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба.
Предмет на делото е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. второ от ГПК във вр. с чл. 13 от ЗН и чл. 92 от
ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът Д. Л. М. е собственик по силата на саморъчно
завещание, обявено на 28.12.1994 г. и по приращение на ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
/мезонет/ № 19, находящ се в гр. ***, бул. „***“, № **, със застроена площ от
127.97 кв.м., състоящ се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс
и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с тоалетна и дневна на второ ниво,
при съседи: от изток – стълбище и апартамент № 16, от запад – калкан, от
север – бул. „Тотлебен“, от юг – апартамент № 18 и заден двор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, построена в парцел
ХIV – 151, кв.10 по плана на гр. София, м. „***“.
Първият от ответниците противопоставя на тази искова претенция:
- вещното действие на договора за покупко-продажба, с който
„Тролекс“ ООД, на който е било учредено правото на строеж е построил в
8
имота на ищеца сграда с множество самостоятелни обекти на правото на
собственост му е прехвърлил правото на собственост;
- направеното възражение за изтекла продобивна давност.
От значение разрешаване на правния спор са следните доказани факти:
- договорът за продажба на процесния апартамент № 19 е действителен;
- продажбата е извършена преди вписването на исковата молба, с която
е предявен иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по който има влязло в сила решение за
разваляне на учредителния договор;
- първият ответник и неговият съпруг са започнали добросъвестно да
владеят имота, считано от 02.09.1997 г. на правно основание, годно да ги
направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик;
- продажбата е извършена в предписаната форма по чл. 18 от ЗЗД;
- владението като добросъвестно е започнало, считано от 02.09.1997 г. и
е било непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на пет и дори на
десет години;
- осъществен е фактическия статичен състав на придобивната давност,
като първичен способ за придобиване на вещни права, обосноваващ
основателността на направеното възражение за придобиването от
ответниците на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент;
Предявеният от ищеца положителен установителен иск е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
9
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски, в размер на сумата от 1 380 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 262698 от 23.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 6685/2013 г. от Софийски градски съд, с което е
отхвърлил предявения от Д. Л. М., ЕГН ********** против С. К. М., ЕГН
********** и М. А. П., ЕГН ********** положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ от ГПК във вр. с чл. 13 от ЗН и чл.
92 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът Д. Л. М. е собственик по силата на саморъчно
завещание, обявено на 28.12.1994 г. и по приращение на ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
/мезонет/ № 19, находящ се в гр. ***, бул. „***“, № **, със застроена площ от
127.97 кв.м., състоящ се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс
и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с тоалетна и дневна на второ ниво,
при съседи: от изток – стълбище и апартамент № 16, от запад – калкан, от
север – бул. „Тотлебен“, от юг – апартамент № 18 и заден двор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, построена в парцел
ХIV – 151, кв.10 по плана на гр. София, м. „***“.
ОСЪЖДА ищеца - Д. Л. М., ЕГН ********** да заплати на С. К. М.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 1 380 лева.
10
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11