№ 691
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430101681 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Н. М. ЯЧ. от *** против К. ХР. Д. от гр.
П.. В молбата се твърди, че на 07. 01. 2021 год. ищецът е подал пред
Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата К. ХР. Д. за
сумата от 2 300 лв. въз основа на това, че ответницата не е изпълнила
задължение за заплащане на наем от 21. 01. 2020 год. до 07. 01. 2021 год. на
основание чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността след получаване на същата
дата на нотариална покана рег. № ***, ***, акт *** от *** год. на *** ***- №
***, с район на действие Плевенския районен съд, за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е лишен, за
единадесет месеца и половина- от 21. 01. 2020 год. до 07. 01. 2021 год.,- по
двеста лева на месец, или общо дължима сума от 2 300 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението- 07. 01. 2021 год. до
окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски
за държавна такса в размер на 46, 00 лв. и разноски за адвокатски хонорар в
1
размер на 390, 00 лв. Твърди се, че ищецът е съсобственик с ответницата в
равни части на ***, находящ се в гр. П., *** ***, ***, ***, на *** етаж,
състоящ се от две спални, хол, кухня, трапезария, баня с 2 бр. тоалетни,
мокро помещение и три тераси, останал в съсобственост след прекратяване на
брака им. Твърди се, че с нотариална покана рег. № ***, ***, акт ***, от ***
год. на *** ***- № ***, с район на действие Плевенския районен съд, ищецът
е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на
съсобствения имот, от което е лишен, и в 5 (пет) дневен срок от получаване на
нотариалната покана да заяви желанието си доброволно да заплаща наемна
цена в размер на 200 лева за ползване на неговата 1/ 2 ид. част от посочения
по- горе недвижим имот. Твърди се, че за последните единадесет месеца и
половина- от 21. 01. 2020 год. до 07. 01. 2021 год.- ответницата дължи по 200
лв./месец, или общо дължима сума от 2 300 лв., което задължение не е
изпълнила. Твърди се, че естеството на имота не позволява същият да се
ползва от две семейства, нито да се подели на две самостоятелни жилища.
Твърди се, че имотът се ползва от ответника и сина на ищеца и ответницата-
П. Я., със съпругата му и детето им. Твърди се, че са отправени многократни
покани до ответницата за доброволно изпълнение лично и по телефон и не са
създавани пречки по изпълнение на задълженията на длъжника. Твърди се, че
възможност за доброволно изпълнение е била предоставена още с
получаването на нотариалната покана. Твърди се, че ищецът многократно и от
много години е възпрепятстван при опитите си да влезе и ползва лично част
от жилището като за някои случаи същият е подавал жалби в полицията.
Твърди се, че ищецът не е бил допуснат до жилището и през м. май 2019 год.,
когато е отишъл заедно е дъщеря си В. да вземе нейни вещи, останали в
апартамента като по този начин е бил лишен от ответника да ползва изцяло
своята част от съсобствения имот. Твърди се, че през 2018 год. ищецът е
подал сигнал до *** гр. П. за неправомерни действия от страна на П. Я. по
отношение на него. Твърди се, че по заведената преписка № ***/ 2018 год. на
*** гр. П. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, но
се съдържат безспорни данни за трайното възпрепятстване на ищеца да
ползва имота от страна на ответника. Твърди се, че пред Плевенския районен
съд е било образувано ч. гр. дело ***/ 2021 год. и е била издадена заповед за
изпълнение против ответницата за сумата от 2 300 лв. като срещу така
издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение от
2
ответницата, за което ищецът е бил уведомен на 04. 02. 2021 год. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че същата му дължи сумата от 2 300 лв., представляваща
обезщетение за ползване на 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот за
периода от 21. 01. 2020 год. до 07. 01. 2021 год., ведно със законната лихва,
считано от 07. 01. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на ищеца Н. М.
ЯЧ. произтича от разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от СК. Съгласно константната
съдебна практика /срв. решение № 71- 2018- II г. о., решение № 199- 2018- I г.
о., определение № 501- 2020- I г. о., определение № 176- 2021- I г. о. и много
други/ съотношението между чл. 57 ал. 2 от СК и чл. 31 ал. 2 от ЗС е на
специална към обща разпоредба, като елементите на фактическия състав на
претендираното обезщетение са същите, но в него не се включва отправянето
на покана. В конкретния случай е безспорно, а това се установява и от
приложения договор от 07. 04. 1983 год. за покупкопродажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, че страните са съсобственици на
процесния недвижим имот- ***, находящ се в гр. П., ***, ***, ***, на ***
етаж. Не се спори между страните, че през процесния период- от 21. 01. 2020
3
год. до 07. 01. 2021 год.- гореописаният жилищен имот е бил ползван само от
ответницата съобразно постановеното решение № ***/ *** год. по гр. дело №
***/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Доколкото в това
бракоразводно решение бившите съпрузи не са предвидили изрично
безвъзмездност на ползването на семейното жилище /като при заем за
послужване/, то между тях по силата на закона е възникнало наемно
правоотношение и оттам за ползващия съпруг следва задължението за
заплащане на обезщетение за ползване. Последното се определя на базата на
средната пазарна наемна цена на имота. Съгласно заключението на вещото
лице С.С., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно
и компетентно, дължимото се обезщетение за ползуването на съсобствения
недвижим имот е в размер на сумата от 420 лв. месечно, т. е. 210 лв. месечно
за 1/ 2 идеална част от имота или общо 2 431, 94 лв. за целия процесен
период. Доколкото съдът не е допуснал исканото увеличение на иска при
условията на чл. 214 от ГПК, исковата претенция следва да се уважи в
първоначално предявения й размер.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че положителният
установителен иск на Н. М. ЯЧ. против К. ХР. Д. се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло. При този изход на делото и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в заповедното производство размер на 436
лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на
226 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К. ХР.
Д. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца Н. М. ЯЧ. от ***,
ЕГН **********, сумата от 2 300, 00 лв., представляваща обезщетение за
ползване на 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: ***, находящ се в
гр. П., ***, ***, ***, на *** етаж, за периода от 21. 01. 2020 год. до 07. 01.
2021 год., ведно със законната лихва, считано от 07. 01. 2021 год. до
окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА К. ХР. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на Н. М. ЯЧ.
от ***, ЕГН **********, сумата от 436, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. ХР. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на Н. М. ЯЧ.
от ***, ЕГН **********, сумата от 226, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5