№ 405
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210200764 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. А., с ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: ..., подадена чрез адв. А. С. против Наказателно
постановление № 25-7852-000257 от 08.05.2025г. на Началник РУ в ОДМВР –
Благоевград, 02 РУ - Благоевград, с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева; за административно нарушение
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева и за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки за нарушението по чл.137а ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление, включително
и за това, че няма произнасяне по чл.57 ал.1 т.8 от ЗДвП – отегчаващите и
1
смекчаващите обстоятелства, както и за това, че неправилно и без мотиви е
прието, че не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Развиват се съображения, че жалбоподателят е проверен и санкциониран
тенденциозно, по инициатива на свидетеля при констатиране на акта и
установяване на нарушенията Г. И. И., въпреки, че в автомобила е бил
установен фабрично вграден пожарогасител (макар без стикер за заверка, така
както закона го изисква), аптечка и жилетка, които са показани на
полицейските служители, както и са представени на проверяващите
свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.
оспорва се и констатацията отразена в АУАН, че жалбоподателят е управлявал
МПС към момента на проверката без поставен обезопасителен колан. Иска се
от съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат А. С., който подържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на защитната теза и взема становище по
същество, като развива съображения, че жалбоподателят е санкциониран само
и единствено под диктовката и инициативата на полицай Г. И. И., без да са
доказани осъществяването на процесните нарушения, поради което и
наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя,
направените в хода на съдебното производство разноски.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира представители по делото, не ангажират и допълнителни
доказателства, както и не взема становище по същество.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 29.04.2024г. след обяд, преди 15.30 часа в гр.Благоевград, по
бул.“Димитър Солунски“ с посока на движение от СБА посока КАТ -
Благоевград жалбоподателят В. Б. А. управлявал лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“ с регистрационен номер 714М726, черен на цвят и със затъмнение
задни стъкла, който криволичел при движението от дясно в ляво и от лява в
дясно на лентата си за движение, когато бил застигнат и изпреварен от
полицейски автомобил, в който пътували полицейските служители -
свидетелите Г. И. И. и Д. Е. Б.. При извършване на маневра изпреварвана от
полицейския автомобил, на автомобила управляван от жалбоподателя,
свидетелите Г. И. И. и Д. Е. Б. визуално установили през незатъмнените
стъкла на автомобил „Фолксваген Тигуан“, че същият се управлява от
жалбоподателят В. Б. А., който познавали по служба, без да е поставил
2
обезопасителен колан. Това обстоятелство, накарало свидетелите Г. И. И. и Д.
Е. Б. със звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил да спрат
движещият се вече зад тях автомобил управляван от жалбоподателя. След
спирането на двата автомобила, свидетелят Д. Е. Б. отишъл при
жалбоподателя В. Б. А. и отново констатирал, че същият е без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобила разполагал, като му потърсил да
представи документи за самоличност, СУМПС и СРМПС, при което В. Б. А.
казал, че не носи СУМПС и СРМПС и представил единствено лична карта.
Свидетелят Д. Е. Б. с личната карта на жалбоподателя отишъл до свидетеля Г.
И. И., който все още бил в служебният им автомобил и му казал, че ще вземе
отношение по случая. Двамата полицейски служители отново отишли до
автомобила на жалбоподателя и отново му поискали да представи СУМПС и
СРМПС, като последният казал, че не носи тези документи, а единствено
лична карта която бил представил. Тъй като полицаите Г. И. И. и Д. Е. Б. не
били включени в няряд за този ден, се обадили на дежурния полицай, чрез
който поискали съдействието на полицейски автопартурул, който да състави
на място акт за установяване на административно нарушение. Докато се
изчаквал да пристигне полицейския автопатрул, жалбоподателя В. Б. А.
излязъл от автомобила си и по мобилния си телефон набрал национален номер
112, като на оператора започнал да обяснява, че е спрян за проверка от
униформени служител на МВР, който се казва Ж. И., с който има проблеми,
както и с неговата дъщеря, която също работи в МВР също има проблеми,
като съобщава, че при извършената проверка не е представил талона на
автомобила и този полицай го тормози и сега ще му състави акт. На мястото
се отзовал полицейски автопатрул в състав Р. Й. Е. и М. С. С., които
пристигнал около 15.30 часа и отново в присъствието на свидетелите Г. И. И. и
Д. Е. Б. се извършила проверка на жалбоподателя В. Б. А., който не представил
СУМПС и СРМПС, а при проверка на техническото оборудване на
автомобила му, не представил и пожарогасител. След изявленията на
свидетелите Г. И. И. и Д. Е. Б., че са констатирали, че жалбоподателя В. Б. А.
управлява автомобила си без да е поставен обезопасителен колан, не е
представил СУМПС и СРМПС при извършената му проверка, както и поради
констатираната липса на пожарогасител, на място на проверката
актосъставителят М. С. С., в присъствието на свидетелите Г. И. И. и Д. Е. Б. и
жалбоподателят В. Б. А., съставил на последния Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 3699711 от 29.04.2024г. за това, че в
гр.Благоевград, по бул.“Димитър Солунски“ с посока на движение от СБА
посока КАТ - Благоевград жалбоподателят В. Б. А. управлява собствения си
лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с регистрационен номер 714М726, без да
използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобила фабрично; при проверката водача не представя СУМПС и
СРМПС, както и непълно техническо оборудване – не представя
пожарогасител, като водача е сам в автомобила, като квалифицирал
установените нарушения съответно: по чл.137а ал.1 от ЗДвП – водач на МПС
3
от категория М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано; по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП -
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория; чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява и по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП - три- и четириколесно МПС се движи
без пожарогасител. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, връчен му
срещу разписка и подписан лично от него, като същият направил възражения в
акта, а именно7 „Възраженията са ми, че това са измислици на Г. И..“. В
законоустановеният за това срок постъпили и писмени възражения с вх. №
УРИ 785200-1220 от 30.04.2025г. срещу така съставеният АУАН, в които
жалбоподателя В. Б. А. оспорва изцяло изложената фактическа обстановка и
съставеният акт, като сочи, че не е извършвал нарушенията; бил е спрян от
лицето Г. И. с който има пререкания от години и който редовно упражнява
репресии спрямо него, използвайки служебното си положение и за когото е
входирал множество сигнали до компетентни органи, като моли започнатото
административно производство да бъде прекратено. Въз основа на така
съставения акт, на 08.05.2025 година Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, 02
РУ - Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 25-7852-
000257 от 08.05.2025г., с което на жалбоподателя В. Б. А. за административно
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева;
за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 (десет) лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева и за административно
нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, както и на
основание на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР му отнел
10 /десет/ контролни точки за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя В. Б. А. с
разписка и срещу подпис на 15.05.2025г., като на 19.05.2025г. пред
административнонаказващия орган била депозирана разглежданата в
настоящото производство жалба с вх. № УРИ 785200-1376 от 19.05.2025г.
С показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителят
М. С. С. и свидетелите по установяване на нарушенията Г. И. И. и Д. Е. Б. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения в гр.Благоевград, по бул.“Димитър Солунски“ с посока на
движение от СБА посока КАТ – Благоевград, жалбоподателят В. Б. А.
управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с
регистрационен номер 714М726, който спрели за проверка. При проверката
установили процесните четири нарушения, че водача не използва по време на
движения обезопасителен колан, с който автомобила фабрично е оборудва, не
представя СУМПС и СРМПС и не представя пожарогасител, с който следва да
4
бъде оборудван автомобила. За установете нарушения, на жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на място на
проверката, който му бил връчен срещу подпис и били направени съответни
възражения. Двамата свидетели установили първоначално част от
нарушенията сочат, че на мястото на което бил спрян автомобила на
жалбоподателя по тяхно искане, дежурният полицай е изпратил втори
автопатрул, който бил в наряд и който да съдейства при съставянето и
издаването на акта. Свидетелите и актосъставителя изцяло поддържат така
съставеният АУАН, както и потвърждават, че поставените в акта подписи са
техни.
В хода на делото е разпитан и свидетеля Р. Й. Е., който потвърждава, че
към процесния случай е бил в наряд, като автопатрул съвместно със свидетеля
М. С. С., като двамата били изпратени от дежурния полицай на мястото на
проверка, където последния съставил АУАН. Свидетелят изцяло потвърждава
установените нарушения на място на проверката, като сочи, че нарушението,
че жалбоподателя е управлявал автомобила си без да използва
обезопасителния колан на автомобила, било установено от полицаите Г. И. И.
и Д. Е. Б., като в тази част, колегата му съставил акта по техните сведения.
Свидетелят сочи, че е очевидец при констатиране на част от нарушения,
описани в акта, но няма отношение към неговото съставяне и подписване, тъй
като присъствал на мястото в служебно качество, като полицейски
автопартрул, съвместно с полицай Г. И. И. и Д. Е. Б.
Жалбоподателя В. Б. А. дава обяснения по случая, като твърди, че със
свидетеля Г. И. се познават повече от 15 години, като първоначално били в
близки отношения, но от няколко години отношенията им се влошили и той
започнал да се държи агресивно и грубо. И. имал инцидент преди няколко
години с жена си в двора на 01 РУ – Благоевград и от тогава, жалбоподател
напълно се отдръпнал от него да контактувам. Преди три-четири години бил
на една автомивка, като И. дошъл там с патрул и с униформата и започнал да
го заплашва пред хората, като му казвал „Сега ще видиш какво е да те захапе
държавната машина“, за който случай подал жалба срещу него в полицията,
като собственикът на автомивката също бил силно възмутен от това. Сочи
също, че от общи познати разбрал, че И. го наричал криминално проявен, че се
представял на дансаджия. жалбоподателя сочи, че дъщеря му също служител
във 02 РУ – Благоевград започнала да го преследва, да му прави проверки за
алкохол и наркотици. По повод случая, когато пътувал в посока КАТ, И. го е
изпревари със служебния си автомобил. Неговия колега дошъл и казал „Ж. И.
иска да разговаря с тебе“. Слязъл Г. И. от автомобила, държал се агресивно, не
му се представил и започнала ситуацията, която се чувала и на диска от
тел.112. Установява, че е звъннал на тел. 112 за да обясни, че има отдавна
отношения с този господин. След това му казали „Сега Ж. И. ще ти състави
акт че си без колан, без оборудване и документи не представяш на
автомобила“, като твърди, че е бил с обезопасителен колан, имал и
оборудване. Твърди, че И. решил, че няма оборудване без да отваря
5
багажника, без да го проверява. Багажникът му бил отворен, след като дошли
полицаите от патрулния автомобил, извършили проверка и установили, че си
има оборудване, имам си документи, като в акта му е написан номера на
СУМПС, номера на автомобила, всичко е описано. Жалбоподателя твърди, че
акта му е бил съставен за това, че е без колан, а е бих с колан. Твърди също, че
актът е бил написан под диктовката на Ж. И..
По делото е представена Докладна записка с № УРИ 7852р-6823 от
19.05.2025г. и Писмо № УРИ 785200-1220/25/ от 19.05.2025г., от които е
видно, че по повод постъпилите писмени възражения на В. Б. А. е извършена
проверка по случая и съставения АУАН, като Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 3699711 от 29.04.2024г. е приет за
съставомерен и законосъобразен, и за допуснатите нарушения следва да бъде
издадено наказателно постановление.
Представена е Докладна записка с № УРИ 785200-6081 от 30.04.2025г.
от ПИ Г. И. до Началник 02 РУ – Благоевград, с която е описан случаят с
извършената на В. Б. А. проверка на 29.04.2025г.
Представено е изготвено Сведение с № УРИ 7852р-6559 от 12.05.2025г.
от свидетеля Д. Е. Б. в което е описан случаят с извършената на В. Б. А.
проверка на 29.04.2025г.
Представени са и Сведения с № УРИ 7852р-6560 от 12.05.2025г. и №
УРИ 7852р-6616 от 13.05.2025г., съответно от М. С. С. и Р. Й. Е., в които
същите описват случаят с извършената на В. Б. А. проверка на 29.04.2025г.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят
В. Б. А. е правоспособен водач на МПС с категории В, М и АМ, както и
същият е наказван и за други нарушения по ЗДвП.
От писмо рег. № 24400-30169 от 01.07.2025г. на ОДМВР – Благоевград
се установява, че по отношение на жалбоподателя В. Б. А. с ЕГН **********
е установена криминалистическа регистрация с рег. № 17156 от 19.10.2025г.,
извършена в 02 РУ – Благоевград, с основание – чл.326 ал.1 от НК.
Установява се от представените Сигнал с рег. № 785502-45 от
28.03.2023г. от В. Б. А. до отдел „Вътрешна сигурност“ към МВР, против
полицай Г. И. И. и Писмо рег. № 244000-30442 от 02.07.2025г. на ОДМВР –
Благоевград, че в периода от 01.01.2020г. до 19.06.2025г. в ОДМВР –
Благоевград е постъпил един сигнал от В. Б. А. против полицейски инспектор
Г. И. , адресиран до отдел „Вътрешна сигурност“ – МВР –София, но е
препратен за отношение по компетентност до ОДМВР – Благоевград, като В.
А. се оплаква от физическо и психически тормоз от страна на Г. И., и че
многократно е получавал закани за саморазправа, закани за отнемане на
СУМПС или налагане на административни наказания. По сигнала е
извършена проверка във Второ РУ – Благоевград, при която не се събрани
данни за допуснати дисциплинарни нарушения от страна на инспекстор Г. И.,
за които резултати от проверката е уведомен с нарочно писмо и В. А..
По делото е приобщено към доказателствения материал по съответния
6
ред веществено доказателство CD с отбелязана на него дата 29.04.2025г. и
материализиращо запис на подаден сигнал на тел. 112 от телефонен номер
********** на 29.04.2025г. в 15.14 часа и в 15.25 часа, от който при
предявяването му на страните чрез изслушване се установява, че на записа се
чува глас на лице, представящо се с имената В. А., който съобщава на
оператор от тел.112 за това, че е спрян за проверка от униформен служител на
МВР, който се казва Ж. И. и е квартален на кв. „Струмско“. Обяснява на
оператора, че има проблеми с този полицай и с неговата дъщеря, която също
работи в МВР. Лицето сочи, че при извършената проверка не представя талона
на автомобила и за това ще му бъде съставен акт. Съобщава, че униформеният
полицай продължава да го тормози. Операторът съобщава, че ще се свърже с
дежурния в гр.Благоевград. Следва пауза, след която операторът съобщава, че
дежурният от МВР – Благоевград е казал, че съставеният акт може да се
обжалва. Лицето с имена В. А. настоява въпросният служител Ж. И. да му
напише акт, при което операторът разяснява, че ако нарушението е по ЗДвП
следва да бъдат извикани служители на Сектор „Пътна полиция“. Разговорът
между лицето и операторът приключва.
Видно от свидетелство за съдимост на жалбоподателя В. Б. А. е, че
същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени и
веществени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено при спазване на установената
за това от закона процедура и от компетентен за това орган. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че АУАН е
съставен в 3-месечният срок от установяване на процесния извършител, който
е установен непосредствено при осъществяване на нарушението и след
подписа от самият жалбоподател на 29.04.2025г. на предявеният му акт. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
7
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. В тази връзка липсват и
допуснати процесуални нарушения свързани с несъобразяването с
разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
както и относно недоказаност на нарушението. Видно от акта за установяване
на административно нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да
се приеме наличието на процесуални нарушения от категорията на
съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на
разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено
въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на
кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление
точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения
по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при
издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя, който е била наясно в какво именно нарушение е
обвинен и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е направил
конкретни възражения по акта непосредствено след връчването му, като е
посочил, че описаното в акта е измислица на свидетеля Г. И., като е
преповторил същите и представените писмени такива в законоустановеният
срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното наказателно
постановление обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в
пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато
насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград
категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание,
като процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо
отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От
внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият
изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а
именно жалбоподателя В. Б. А. и свидетелите Г. И. И. и Д. Е. Б., присъствали
при извършване и установяване на нарушението и съставянето на акта.
Не се установи и тенденциозно и пристрастно негативно лично
отношение на свидетеля Г. И. И. към жалбоподателя Г. И. И. и Д. Е. Б., което
да е послужило за единствено и абсолютно основание за съставяне на АУАН.
Напротив, установи се, че именно въз основа на обективна и пълна
констатация и на свидетеля Д. Е. Б., която напълно съвпада с тази на Г. И. са
възприети обективните факти и обстоятелства, осъществяващи
8
квалифицирането им като четири отделни административни нарушения по
ЗДвП. Именно в подкрепа на тези изводи са и показанията на Р. Й. Е. и М. С.
С., като същите изцяло подкрепят възприетата фактическа обстановка и
доказват осъществяване на процесните нарушения от обективна страна.
Допълнителни аргументи за отхвърляне на тези възражения на защитата съдът
възприе и от предявеният запис на подаденият сигнал на жалбоподателя В. А.
по телефон 112, в който същия сам съобщава, че е спрян за проверка от
униформени полицаи, както и че при извършената му проверка не е
представил СУМПС и СРМПС. Именно в тази насока са и останалите събрани
в хода на делото писмени доказателства – докладни записки и сведения,
свързани с извършената проверка на възраженията на жалбоподателя, която не
е установила нарушения в администравнонаказателната процедура, в
използването на служебните си правомощия от страна на Г. И. и останалите
полицейски служители или други злоупотреби с права или с власт отстрана на
проверяващите, поради което и е предложено в казуса да бъде издадено
наказателно постановление. Ето защо и предвид изложеното, съдът отхвърли
възраженията на защитата, включително и тези за липса на произнасяне по
обстоятелството по чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като необосновани, недоказани и
неоснователни.
По отношение административното нарушение по чл.137а ал.1 от
ЗДвП.
Деянието осъществено от жалбоподателя В. Б. А. представлява от
обективна страна административно нарушение и правилно е квалифицирано
от административно наказващия орган, като нарушения по чл.137а ал.1 от
ЗДвП. Предвид тази разпоредба „водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по делото, че В. Б. А.
е проверен от контролните органи именно на 29.04.2025г. около 15.33 часа,
като повод за което е било, че същият е управлявал автомобила си на
посоченото в акта място в гр.Благоевград без да ползва обезопасителен колан
при управление на автомобила си, с каквито последният е бил оборудван. С
това си поведение на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137а
ал.1 от ЗДвП същият е осъществил от обективна страна състава на вмененото
му административно нарушение и правилно за това на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП е санкциониран. В тази връзка неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че същият е бил с поставен обезопасителен
колан, което поради тенденциозно и негативно отношение от страна на
свидетеля Г. И. не е било забелязано от проверяващите, тъй като липсват по
делото събрани надлежни доказателства подкрепящи подобни фактически
изводи. Дори напротив, разпитаният по делото свидетел Д. Б. е категоричен,
че именно поради това, че жалбоподателя управлявал автомобила си без
поставен обезопасителен колан, с какъвто този автомобил е оборудван, което
възприел визуално при движението на автомобила са спрели същия и
9
проверили водача му, в случая жалбоподателя, като именно за тава му
нарушение съставили и процесния акт за установяване на административно
нарушение.
Нарушението е извършено от жалбоподателя В. А. виновно от
субективна страна, тъй като същият, като правоспособен водач на МПС, към
момента на проверката е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и
при преценката си с оглед налагане на административното наказание
правилно на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя наказания „Глоба” в императивно установен размер от 50
(петдесет) лева. Това обстоятелство обуславя извода, че така определеното
наказание е правилно определено по вид и размер, и като такова съответства
на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно е приложена
и обнародвана в ДВ бр.1 от 2013г., Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, като за процесното нарушение на В.
Б. А. и на основание чл.6 т.18 от същата, са му отнети 10 (десет) контролни
точки. По изложените съображения неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че без никакво правно основание са му отнети десет
контролни точки.
Предвид изложеното съдът намира разглежданото административно
нарушение за осъществено от жалбоподателя В. Б. А., както от обективна, така
и от субективна страна, което предвид липсата на каквито и да било
процесуални и други нарушение обуславя потвърждаване на санкционния
акта в тази му част, като законосъобразен.
По отношение административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП.
По отношение на жалбоподателя В. Б. А. в обжалваното НП е
ангажирана отговорността му за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
съответно непредставяне на СУМПС. Съдът намира разглежданото
нарушение за осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства,
формиращи изводи в обратна насока не се ангажираха по делото. Съгласно
цитираната законова разпоредба, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС
от съответната категория. В случая от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят В. Б. А. е управлявал към момента на проверката МПС, за
10
което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС, което
при поискване от контролните органи не е носил и съответно не е представил.
По този факт се спори от жалбоподателя, но липсват каквито и да било
доказателства, които го подкрепят, като същевременно нарушението се
потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението –
актосъставителят и свидетелите по акта за установяване на административно
нарушение, така и свидетелят Р. Е., който е очевидец на извършване на
проверката, а от друга страна се потвърждава и от изложеното от
жалбоподателя пред оператора на телефон 112, който бе предявен на страните
и приобщен към доказателствения материал чрез изслушване. С това си
бездействие, жалбоподателят В. Б. А. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
за виновно осъществено, тъй като В. Б. А. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата, че жалбоподателя
В. Б. А. не е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, тъй като се установи по безспорен и
категоричен начин, че същият с бездействието си, не е представил на
контролните полицейски органи свидетелството си за управление на МПС и е
управлявал. В случая административната отговорност на Илиан Г.ев Величков
е ангажирана за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това че не носи
контролен талон или заместващ го документ, а не за това дали въобще
притежава валиден контролен талон или заместващ го документ. По
изложените съображения съдът прие изложените възражения на защита за
неоснователни и като такива ги отхвърли.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя В. Б. А. със
законоустановени по вид и размер наказание за това нарушение, като му е
наложил наказания „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, което съдът намира
за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е
императивно установени по вид и размер от законодателя.
По отношение административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП.
По отношение на жалбоподателя В. Б. А. в обжалваното НП е
ангажирана отговорността му и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,
съответно непредставяне на СРМПС. Съдът намира разглежданото нарушение
за осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи
11
изводи в обратна насока не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната
законова разпоредба, водачът на МПС е длъжен да носи СРМПС за МПС,
което управлява. В случая от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят В. Б. А. е управлявал към момента на проверката МПС, като
при поискване от контролните органи на свидетелството му за регистрация, не
е носил и съответно не е представил такова. По този факт се спори от
жалбоподателя, като се твърди, че не отговаря на действителността и той е
представил СРМПС-то, но липсват каквито и да било доказателства, които да
го подкрепят, като същевременно нарушението се потвърждава, както от
разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителят и
свидетелите по акта за установяване на административно нарушение, така и
свидетелят Р. Е., който е очевидец на извършване на проверката, а от друга
страна се потвърждава и от изложеното от жалбоподателя пред оператора на
телефон 112, който бе предявен на страните и приобщен към
доказателствения материал чрез изслушване. С това си бездействие,
жалбоподателят В. Б. А. е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
за виновно осъществено, тъй като В. Б. А. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.183 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя В. Б. А. със
законоустановени по вид и размер наказание за това нарушение, като му е
наложил наказания „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, което съдът намира
за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е
императивно установени по вид и размер от законодателя.
По отношение административното нарушение по чл.139 ал.2 т.3
от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. Б. А.
е ангажирана и за нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни
средства се оборудват и с обезопасителен триъгълник (т.1); аптечка (т.2);
пожарогасител (т.3) и светлоотразителна жилетка (т.4). От събраният
доказателствен материал по делото по категоричен и безспорен начин се
установи, че към момента на проверката на 29.04.2025г., жалбоподателя В. Б.
А. е управлявал процесното МПС, което не е било оборудвано с изискващият
се по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП пожарогасител, с което е осъществил от
обективна страна и чрез бездействие вмененото му административно
нарушение. Съдът приема нарушението за доказано по безспорен и
12
категоричен начин от събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства, включително и дадените от жалбоподателя обяснения, за които
съобрази, че освен средство за защита, са и годни доказателствени средства,
както и предвид отразеното в АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. В случая
жалбоподателят оспорва тези констатации на контролните органи, като
липсват доказателства, формиращи изводи в обратна насока. Дори да се
приеме, че формално в автомобила на жалбоподателя е имало физически
пожарогасител, който не е бил прегледан и маркиран като годен по съответния
ред, то това обстоятелство не може да бъде прието и приравнено на такова,
обуславящо несъставомерност на разглежданото нарушение.
Административното нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП е виновно
осъществено от субективна страна, тъй като В. Б. А. е правоспособен водач на
МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е
общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното административно нарушение, като такова по чл.139
ал.2 т.3 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административното
наказание правилно на основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
В. Б. А. административно наказание „Глоба” в законоустановения размер от 20
(двадесет) лева. Същото е в императивно установен размер от законодателя за
такова административно нарушение, съобразено е с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като именно това наказания законодателя е приел, че ще осъществи
целите и задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
което като правна последица води до неговото потвърждаване. Този изход на
делото обуславя неоснователност на претенцията на жалбоподателя В. Б. А. за
присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 във
връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-7852-000257 от
08.05.2025г. на Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, 02 РУ - Благоевград, с
което на В. Б. А., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ..., за
административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
13
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева; за административно нарушение
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева и за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки за нарушението по чл.137а ал.1
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14