№ 2838
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110161335 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. П. ЯШ с ЕГН **********, адрес:
*****************, срещу „ТС” ЕАД, ЕИК **********, с която се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че не съществува право на принудително
изпълнение спрямо ищцата за сумите:
сумата от 1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.
август 2012 г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до
04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода
м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и
327,90 лв. разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение
на юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа
за 2015 г. на Софийски районен съд и въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изп.д. №2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ
Твърди се, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.10.2015 г.,
издадена по гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд е
издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г., с който е осъден длъжника ОВК с ЕГН
********** и длъжника ПКЗ с ЕГН *********, да заплатят разделно по 1/2 ид. част на
кредитора „ТС“ ЕАД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление:
*************, сумата от 1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м. август 2012 г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015
г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012
г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за
периода м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до
04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв.
1
възнаграждение на юрисконсулт.
Твърди се, че по искане на кредитора „ТС“ ЕАД с вх. №22928/25.03.2024г. и с вх.
№29059/16.04.2024г. н на основание. чл. 429 от ГПК от ЧСИ ВМс район на действие СГС
ищцата е конституирана като длъжник но изпълнително дело №2023***0401471 в
качеството на наследник на ОБК и ПКЗ
Поддържа се, че от датата на издаване на изпълнителния лист 06.01.2016 г. до датата на
подаване на молбата до ЧСИ от кредитора „ТС“ ЕАД, а именно с вх. №22928/25.03.2024г. са
изминали 8 /осем години/, а до годината на образуване на делото срещу наследодателите на
ищцата 2023 г. - 7 /седем години/.
Твърди се, че повече от 5 /пет/ години, не е извършвано никакво принудително
действие относно събирането на дължимата сума в следствие на което предприетите
действия по събирането на сумата, извършени от частния съдебен изпълнител през 2024 г. са
направени след като това право е погасено по давност.
Приложени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Излагат се доводи за недопустимост на иска. Сочи се, че съдебният изпълнител е
конституирал наследника, но последният не е заявил изрично дали приема или се отказва от
наследството. Иска се съдът да определи срок, в рамките на който ищцата може да
представи доказателства дали приема наследството или се отказва от него и това изявление
на осн. чл. 51, ал.3 от ЗН да се впише в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Излагат се доводи, че в случая е приложима 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Сочи се, че давността е прекъсната на 29.03.2016 г. с молбата за образуване на
изпълнително дело № 2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ като същевременно е
извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Поддържа се, че давностният срок е прекъсван и с всяко едно извършено от страна на ЧСИ
изпълнително действие или с поисканите изпълнителни действия от взискателя. На
09.06.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; На 16.07.2018г. наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „И“ АД; На 24.02.2020г. е депозирана молба от
„ТС“ ЕАД за извършване на конкретни изпълнителни действия; Изпълнително дело №
2016***0400553 е прекратено през 2023г. и изпълнителният лист е изтеглен, видно от
кориците на изпълнително дело.
Сочи се, че предвид направена справка НБД „Население“ е установено, че длъжникът
ПКЗ е починал на 21.08.2019г. и е необходимо да се предприемат действия по конституиране
на наследниците му. Считам, че изпълнителното дело е „спряно“ през периода от
21.08.2019г. (датата на която е починал длъжника) до конституиране на наследниците му
като сроковете не текат през това време. Също така, на 26.10.2023г. ОВК е починала и
изпълнителното дело е „спряно“, считано от посочената дата до конституиране на
наследниците.
Поддържа се, че след прекратяване на делото по описа на ЧСИ СХ на осн. чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, е образувано ново изпълнително дело № 2023***0401471 по описа на ЧСИ
ВМна 13.09.2023г.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
ОВК с ЕГН ********** и ПКЗ с ЕГН ********* от една страна и ТС“ ЕАД, ЕИК
*************, от друга страна са били страни по ч.гр.д. №55186 /2009 г. на Софийския
районен съд, 67 състав, по което на 12.10.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.
2
410 ГПК за сумата от 1079,63 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м. август 2012г.- април 2014г., ведно със законна лихва за периода от 12.9.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49лв. за периода от 30.9.2012 г. до
4.9.2015 г., сумата в размер на 30,60лева дължима сума за дялово разпределение за периода
м. август 2012г.- април 2014г., ведно със законна лихва за периода от 12.9.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31лв. за периода от 30.9.2012 г. до
4.9.2015 г. и 327,92 лв. разноски по делото, а именно: 27,92 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на юрисконсулт. На 06.01.2016 г. въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист длъжникът ОВК и длъжникът ПКЗ да заплатят
разделно- по 1/2 част на кредитора „ТС“ ЕАД посочените в заповедта суми.
По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 29.03.2016 г. е образувано изп.дело
№2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение изх. №37667/05.04.2016 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ОВК в „УКБ“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №37729/05.04.2016 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „УКБ“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №37669/05.04.2016 г. е наложен запор върху получаваната
от длъжника ОВК пенсия от НОИ.
Със Запорно съобщение изх. №37730/05.04.2016 г. е наложен запор върху получаваната
от длъжника ПКЗ а пенсия от НОИ.
Със Запорно съобщение изх. №73215/09.06.2016 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „Б“ ЕАД.
С молба от 13.03.2018 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител
налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии,
насрочване на опис и налагане на възбрани на притежаваните от длъжниците имоти.
Със Запорно съобщение изх. №34826/16.07.2018 г. е наложен запор върху всички суми
по микросметка на длъжника ОВК в „И“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №34831/16.07.2018 г. е наложен запор върху всички суми
по микросметка на длъжника ПКЗ в „И“ АД.
С молба от 24.02.2020 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител
налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии,
насрочване на опис на притежаваните от длъжниците движими вещи.
С молба от 15.02.2023 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител
прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изп. лист в оригинал. С постановление
от 01.08.2023 г. изп.дело №2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ е прекратено.
По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 13.09.2023 г. е образувано изп.дело
№2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение изх. №97269/08.10.2023 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „Б“ ЕАД.
Със Запорно съобщение изх. №97262/08.10.2023 г. е наложен запор върху получаваната
от длъжника ОВК пенсия от НОИ.
С разпореждане от 08.10.2023 г. на ЧСИ М е спряно изп. производство по отношение
на длъжника ПКЗ тъй като същият е починал на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. чл.
3
229, ал. 1, т.2 ГПК.
С разпореждане от 05.03.2024 г. на ЧСИ М е спряно изп. производство по отношение
на длъжника ОВК тъй като същият е починал на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр.
чл. 229, ал. 1, т.2 ГПК.
С молба от 18.03.2024 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да
конституира като длъжници всички законни наследници на ОВК и да наложи запори върху
притежаваните от тях банкови сметки.
С молба от 11.04.2024 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да
конституира като длъжници всички законни наследници на ПКЗ и да наложи запори върху
притежаваните от тях банкови сметки.
От приложените по изп. дело удостоверения за наследници се установява, че ПКЗ е
починал на 21.08.2019 г., като е оставил за наследници ОВК- съпруга, ВПК, ЕГН:
********** – син и С. П. Я.- дъщеря. ОВК е починала на 26.10.2023 г., като е оставила за
наследници ВПК, ЕГН: ********** – син и С. П. Я.- дъщеря
С разпореждане от 30.06.2024 г. съдебният изпълнител е конституирал ВПК и С. П. Я.
като длъжници, в качеството им на наследници на починалите длъжници ПКЗ и ОВК.
Със Запорно съобщение изх. №146832/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ВПК в „УКБ“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №146831/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника ВПК в „И“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №14681/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника С. П. Я. в „Б“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №14682/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника С. П. Я. в „УКБ“ АД.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
На първо място съдът намира, че искът е недопустим за ½ от процесните суми и
производството следва да се прекрати. Изпълнителното основание/ изпълнителен лист от
16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по
гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд/ касае вземания на
„ТС“ ЕАД спрямо наследодателите на ищцата С. П. Я.. Установи се в производството, че
наследници на ПКЗ и ОВК са както ищцата, така и нейния брат ВПК, като всеки от тях
отговаря за ½ от наследствената маса, респективно само за своята ½ част ищцата има правен
интерес да установи недължимостта на сумите поради погасяването им по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
4
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
5
заповедта е влязла в сила е 16.01.2016 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето
защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 55187/2015г. по описа
на Софийски Районен Съд, 67 състав е влязла в сила на 16.01.2016 г.- Също така следва да се
съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 16.01.2021 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ - 29.03.2016 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното дело е образувно при действието на ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано ИЛИ е предприето последното валидно
изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Така простоти поискване за извършване на
изпълнително действие, без то да е извършено от съдебния изпълнител също прекъсва
давността.
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на някое от изпълнителните
производства.
В процесния случай по изпълнителните дела са извършвани изпълнителни действия и/
или е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на :
-29.03.2016 г.,
-05.04.2016 г.,
-09.06.2016 г.,
-13.03.2018 г.,
-16.07.2018 г.,
-24.02.2020 г
-13.09.2023 г.,
-08.10.2023 г.,
-18.03.2024 г.,
-11.04.2024 г. и
6
-09.07.2024 г.
На всяка от тези дати давността е прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като
новата давност не е изтекла до следващия път, в който същата е прекъсвана.
За последен път давността е прекъсната на 09.09.2024 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 09.07.2024 г. то същата би изтекла на 09.07.2029 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/17.10.2024 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело 2023***0401471 по описа на ЧСИ В М не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и чл. 4 от ГПК, на ответната
страна се присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. П. ЯШ с ЕГН **********,
адрес: *****************, срещу „ТС” ЕАД, ЕИК **********, иск с правно основание чл.
429 ГПК с искане да да бъде установено по отношение на ответника, че не съществува
право на принудително изпълнение спрямо ищцата за 1/2 част от сумите: сумата от
1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012 г. - м.
април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г.,
сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август
2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв.
разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на
юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа
за 2015 г. на Софийски районен съд и въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изп.д. №2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на С. П. ЯШ с ЕГН
**********, адрес: *****************, срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ********** за признаване
за установено по отношение на ответника, че не съществува право на принудително
изпълнение спрямо ищцата останалата 1/2 част от сумите: сумата от 1079,63 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012 г. - м. април 2014г.,
заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на
30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012 г. - април 2014 г.
заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по
делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на
Софийски районен съд и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.
7
№2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ
ОСЪЖДА С. П. ЯШ с ЕГН **********, адрес: *****************, да заплати на
„ТС” ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 100 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8