Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр.Плевен, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в публично
заседание, проведено в корпуса на затвора Плевен на двадесет и седми февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело
№254 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по искова молба
от л.св.Е.Ц.И., към момента на подаването й изтърпяващ наказание в затвора
Плевен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение
в размер на 20000лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи
се в сериозно засягане на личността и достойнството, изживян страх, претърпени
болки и страдания от нараняванията при побой, психически стрес и негативни
емоционални преживявания от преместването на 1-ви етаж и причинения побой,
надвишаващи неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието „лишаване от
свобода“, за периода от 28.09.2017г. до 15.10.2017г., заедно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Първоначално исковата молба е подадена в Районен съд
Плевен, който във връзка с направено възражение за неподсъдност на делото, с
определение от 02.02.2018г. е прекратил производството по гр.дело №8150/2017г.
по описа на РС-Плевен и делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен, където е
образувано настоящето дело.
В исковата молба и уточнението към
нея се твърди, че на 22.06.2017г. е влязла в сила присъдата, която търпи в
затвора Плевен, където има конфликт с останалите лишени от свобода. Сочи се, че
на 28.09.2017г. по заповед на началника на затвора е бил настанен за
изтърпяване на наказанието в килия на първи етаж, ІІ-ра група. Твърди се, че на
01.10.2017г. в килията са влезли двама мъже с маски на главите и са му нанесли
удари по главата и цялото тяло. Твърди се още, че след намесата на служители на
затвора, са били установени нападателите. Сочи се, че след побоя е бил откаран
в Спешна помощ, където му е оказана медицинска помощ, зашиване на раните на две
места, залепване на вежда и др. Твърди се, че за нанесения побой има издадено
удостоверение от съдебна медицина. Счита се, че началникът на затвора Плевен го
е настанил на първи етаж, за да бъде нападнат и пребит. Счита се, че с тези
незаконосъобразни действия на началника на затвора е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното наказание по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо в уронване на човешкото
достойнство, основателно пораждане на страх и незащитеност, при което му е
нанесен побой от други лишени от свобода с причинени телесни повреди, довели до
разстройство на здравето. Счита се още, че е налице и незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, неупражняване на контрол по
спазване на дисциплината в затвора чрез допускане на физически и психически
тормоз и противоправно поведение от други лишени от свобода, което е довело до
вреди. В заключение се сочи, че са причинени неимуществени вреди в размер на
20000лева, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството,
изживян страх, претърпени болки и страдания от нараняванията при побой,
психически стрес и негативни емоционални преживявания от преместването на 1-ви
етаж и причинения побой, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, присъщо на
наказанието „лишаване от свобода“, за периода от 28.09.2017г. до 15.10.2017г.,
заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
От ответника, чрез процесуален
представител, е депозирано становище по исковата молба, в което по подробни
доводи се счита за неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендира се
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
В първото по делото съдебно
заседание е допуснато изменение на исковата претенция по отношение
претендираното обезщетение, като вместо 20000лева исковата молба се счита
предявена за неимуществени вреди в размер на 150000лева.
В последното съдебно заседание
ищецът се явява лично и със служебен защитник адв.Д. ***, който счита исковата
претенция за основателна. Сочи, че е осъществен побой върху лицето и съответно
претендираните от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
са доказани. Моли исковата претенция да бъде уважена. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от ответника.
Ищецът л.св.Е.Ц.И. поддържа
заявеното от адв.Д..
Ответникът, чрез юрисконсулт П. с
надлежно пълномощно, счита исковата молба за недопустима, алтернативно за
неоснователна и недоказана. Сочи, че Административен съд Враца се е произнесъл
с решение, което не е влязло в законна сила, но е между същите страни и на
същите основания, като исковият период е
по-дълъг. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, се
установява по безспорен начин, че не са налице незаконосъобразни действия,
респ. бездействия на затворническата администрация. Сочи, че претърпеният побой
не е извършен от служител на затвора, а от други лица лишени от свобода, като
са предприети всички мерки по установяване на извършителите и тяхното
наказание, и съответно по указване на незабавна и адекватна медицинска помощ на
л.св.Е.Ц.И.. В заключение се моли исковата претенция да бъде отхвърлена и се
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Сочи, че не е доказано, че твърдяните вреди са причинени от
незаконосъобразно действие или бездействие на специализираната администрация по
изпълнение на наказанията, съгласно чл.284 от ЗИНЗС.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От данните по делото се установява, че ищецът Е.Ц.И. е
постъпил в Ареста при затвора Плевен на 05.12.2016г. с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, постановена с определение от 05.12.2016г. като обвиняем
по ДП №Д-220/2016г. на ОП-Плевен за престъпление по чл.354 от НК. От ареста е
приведен в затвора Плевен на 19.06.2017г. с определение по споразумение от
14.06.2017г. по НОХД №590/2017г. по описа на ОС-Плевен, с което е осъден на
2години и 6месеца лишаване от свобода и определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието.
Със Заповед №501/22.06.2017г. на Началника на затвора
Плевен л.св.Е.Ц.И. е бил настанен в отделно помещение като лице с висока степен
на опасност за другите лишени от свобода (л.57).
Предвид продължителния престой в условията на
изолация, със Заповед №731/28.09.2017г. на Началника на затвора Плевен л.св.И.
е върнат във ІІ-ра затворническа група (л.59).
Видно от приложените на л.60-75 доказателства е, че на
01.10.2017г. около 16.30часа в килия 122 на л.св.И. е било упражнено физическо
насилие от други двама лишени от свобода. Установява се от дадените обяснения,
че лицата осъществили побоя са л.св.Я.Р.М.и л.св.Т.Ж.С., като последните
твърдят, че са били псувани на роми, поради което са предприели тези действия.
Видно от приложените на л.76 и л.77 доказателства е,
че във връзка с упражненото насилие върху л.св.И., със Заповед
№784/12.10.2017г. и Заповед №785/12.10.2017г. на Началника на затвора Плевен на
л.св.С. и М. са наложени дисциплинарни наказания „Изолиране в наказателна килия
за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“.
Упражненото физическо насилие върху л.св.И. от други
лица лишени от свобода се установява и от приложеното по делото на РС-Плевен
Медицинско удостоверение №639/10.10.2017г. (с допусната техническа грешка по
отношение името на лицето, на което е извършен преглед). В последното са
отразени наранявания по главата, дясно бедро, дясно коляно, ляв гръден мускул,
като уврежданията са резултат на тъпи травми и отговарят да са причинени по
начин и време както се съобщава – удари с дърво по главата и тялото.
Видно от приложената на л.80 от делото медицинска
справка от 11.10.2017г. е, че на 01.10.2017г. на л.св.И. е оказана медицинска
помощ, както и са му направени Ро-графи на двете предмишници, лицева торакография,
фасова и профилна краниография, а раните на главата са обработени хирургично с
шевове. Доказателство за същите обстоятелства са и приложените на л.136-137
медицински документи. Направено е предложение за наблюдение в болничен
стационар на затвора Плевен, който л.св. е отказал, видно от приложен на л.125
медицински картон на л.св. Във връзка с последното е издадена и Заповед
№767/10.10.2017г. за настаняване на л.св.И. в отделно помещение до отпадане на
основанието, като лицето е с висока степен на обществена опасност за другите
лишени от свобода (л.79).
Установява се още, че с Постановление от 16.01.2018г.
за отказ да се образува наказателно производство на прокурор в РП-Плевен е
отказано да се образува наказателно производство, тъй като се касае за изграден
на междуличностна основа конфликт между лицата, участвали в него, което
изключва елемента от субективна страна от състава на престъплението по чл.131
ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 от НК.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение съдът кредитира с доверие, като обективно и безпристрастно
изготвено. Видно от последното, на л.св.И. е било причинено три
разкъсно-контузни рани на главата, кръвонасядане на клепачите на дясно око,
сравнително масивен хематом на дясно бедро, неголеми охлузвания по главата и
крайниците, като уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да се получат
от удари с дървени прътове, както се сочи в исковата молба. Вещото лице посочва
още, че на л.св. е оказана бърза и адекватна медицинска помощ, като е бил
откаран в спешно отделение на МБАЛ-Плевен, където е прегледан от хирург и са
направени рентгенови снимки на главата, гръден кош и крайници. Вещото лице
сочи, че не са установени счупвания на кости, а едната рана на главата е била
защита с хирургични конци, а другите обработени с тъканно лепило. Според вещото
лице, медико-биологичната квалификация на травматичните увреждания е
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като оздравителният
период при такива увреждания продължава около 3 седмици и няма данни да
усложнения.
Като свидетел по делото е допуснат и разпитан л.св.Ю.Х.М.,
който е бил с л.св.И. заедно в болничния стационар при затвора Плевен.
Свидетелят заявява, че Е.Ц. е имал рани по главата, не се е чувствал добре,
боляло го главата и му ставало лошо. Сочи, че за него се е грижил болногледача,
като лекарите са идвали във вторник и сряда, а сестрата и болногледача са
постоянно на разположение. Свидетелят твърди, че л.св.И. е викал на сън два-три
пъти за целият престой.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Плевен, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Е.Ц.И..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди
произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
затвора Плевен за периода от 28.09.2017г. до 15.10.2017г., изразяващи се в
сериозно засягане на личността и достойнството, изживян страх, претърпени болки
и страдания от нараняванията при побой, психически стрес и негативни
емоционални преживявания от преместването на 1-ви етаж и причинения побой. В
тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекратяване на делото с оглед наличие на произнасяне на
Административен съд Враца по адм.дело 455/2018г. по описа на съда. Видно от
представеното по делото решение от 20.02.2019г. по адм.дело №455/2018г. на
Административен съд Враца е, че същото касае период по-дълъг от процесния и се
претендират неимуществени вреди от бездействието на затворническата
администрация за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.204 ал.4 от АПК исковата
молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необосновата употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това
му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно преместване на 1-ви
етаж, което му е причинило психически стрес и негативни емоционални
преживявания. От доказателствата по делото се установява, че администрацията на
затвора Плевен е предприемала мерки с оглед удовлетворяване изискванията на
лицето. Съгласно чл.60 от ЗИНЗС, със заповед на началника на затвора могат да
се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на
обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически
разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, както и
безопасността на другите лишени от свобода и на служителите. Именно на
основание тази разпоредба и предвид личностните му особености, със Заповед
№501/22.06.2017г. и Заповед №767/10.10.2017г. л.св.И. е настаняван в
самостоятелно помещение. След изтичане на определен период от време, предвид продължителният
престой в изолация и предотвратяване на екзистенциални кризи със Заповед
№731/28.09.2017г. ищецът е върнат във втора затворническа група. При тези факти
и законова регламентация, не се установява незаконосъобразно действие на
длъжностно лице от администрацията на затвора Плевен.
Ищецът твърди и незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника, изразяващи се в сериозно засягане на
личността и достойнството, изживян страх, претърпени болки и страдания от
нараняванията при нанесеният му побой. На първо място следва да се посочи, че
по безспорен начин е доказано по делото, че физическото насилие върху л.св.И. е
упражнено от други лица лишени от свобода, като спрямо последните
затворническата администрация е предприела всички законови мерки да понесат
отговорността за стореното. Лицата са наказани и са изтърпели съответните
дисциплинарни наказания, предвидени в ЗИНЗС. Ето защо не е налице нарушение на разпоредбата
на чл.15 т.4 от ЗИНЗС, изискваща началника на затвора да отговаря за спазване
на законността в затвора. Т.е. не се доказва твърдяното незаконосъобразно
бездействие.
На следващо място, на л.св.И. е указана адекватна
медицинска помощ. Съгласно чл.139 ал.2 от ЗИНЗС, при получаване на данни или
установяване на следи от насилие лицето се освидетелства и се предприемат мерки
за оказване на медицинска помощ, като случаят се докладва незабавно на
съответния началник, който уведомява прокурора, упражняващ надзора за
законност. А според чл.145 ал.1 от ЗИНЗС, след употреба на физическа сила,
лекарят е длъжен да окаже незабавна медицинска помощ на пострадалото лице и
подробно да регистрира причинените увреждания, ако има такива. Всичките тези
законови задължения са изпълнени от затворническата администрация и не е налице
твърдяното незаконосъобразно бездействие. На л.св.И. е оказана медицинска
помощ, както и са му направени Ро-графи на двете предмишници, лицева
торакография, фасова и профилна краниография, а раните на главата са обработени
хирургично с шевове. Лицето е освидетелствано. Предложено му е да бъде
продължено наблюдението в болничен стационар, което той е отказал срещу подпис.
При престоя си в болничния стационар лицето е посещавано от лекар в определени
дни, видно от свидетелските показания, като постоянни грижи е полагал за него и
болногледачът (друго лице лишено от свобода). Видно и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, медико-биологичната квалификация на
травматичните увреждания е разстройство на здравето временно и неопасно за
живота, като оздравителният период при такива увреждания продължава около 3
седмици. Вещото лице посочва, че няма данни да усложнения в конкретния случай.
Т.е. упражненото физическо насилие върху л.св.И. от други лица лишени от
свобода е причинило временно разстройство на здравето, което не е било опасно
за живота на ищеца, но видно от доказателствата по делото това разстройство не
е в причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от затворническата администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не са
налице незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Т.е. не е налице
първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност.
Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, доколкото причиненото временно
разстройство на здравето на л.св.И. е следствие на упражнено физическо насилие
от други лица лишени от свобода, а не от длъжностни лица при затворническата
администрация.
Ето защо исковата претенция е неоснователна и
недоказана, поради което е неоснователна и претенцията за лихви.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски. Съгласно чл. 286,
ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от
чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица,
т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала
да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този
смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№
6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Тъй като ищецът е освободен от такси и разноски по
производството по реда на чл. 83, ал. 2
от ГПК (определение от 29.11.2017г. на РС-Плевен), същите следва да
бъдат поети от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК,
независимо от разпоредбата на чл. 286 ал. 2
от ЗИНЗС.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св.Е.Ц.И.,
към момента на подаването й изтърпяващ наказание в затвора Плевен, понастоящем
в затвора Враца, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София с
правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на
обезщетение в размер на 150000лева за претърпени неимуществени вреди,
вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника,
изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството, изживян страх,
претърпени болки и страдания от нараняванията при побой, психически стрес и
негативни емоционални преживявания от преместването на 1-ви етаж и причинения
побой, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието
„лишаване от свобода“, за периода от 28.09.2017г. до 15.10.2017г., заедно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/