РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500905 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Б. Б.
чрез адв. И. Н. против Решение № 110/15.04.2024 г., постановено по гр.д.
№1387/2021 г. по описа на РС – гр. Р., в частта, с която е отхвърлен,
предявения от К. Б. Б. против М. Г. Б. и „К.“, ЕООД, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът К. Б. Б. е
собственик на Първи жилищен етаж, югоизточен гараж и източно мазе,
находящи се в масивна двуетажна сграда, построена в УПИ XII, пл. № 366, кв.
35 по плана на гр. Я., с площ от 344 кв.м., с адрес: гр. Я..
Жалбоподателят счита решението на РС за неправилно и моли да се
отмени като се уважи предявения иск за признаването му за собственик по
давност. Според него неправилно е прието от РС, че ищецът не е упражнявал
фактическа власт върху имота.
Твърди, че съдът е смесил двата вида владение – фактическо
състояние и правомощие на собственика, поради което са погрешни и
изводите му за липса на владение от ищеца.
1
По делото нямало данни, друг да е владял имота от 2010 г. до 2021 г.
освен него, поради което необосновано е прието, че след 2010 г. владението е
изгубено, какъвто факт не е установен, както не е установено друго лице да е
упражнявало фактическа власт върху имота. Съдът не е обяснил защо е счел,
че имотът до 11.8.2022 г. – датата на въвеждане във владение на ответното
дружество – „К.“, ЕООД имотът не е владян от ищеца. Представят се писмени
бележки.
Въззиваемият оспорва жалбата. Сочи, че доводът в жалбата за
смесване от РС на двата вида владение – фактическо състояние и правомощие
на собственика е немотивиран, като цитираната практика на ВКС, в подкета на
тезата му касаят различни от процесния казус случаи. Сочи, че според
свидетелските показания процесния имот в периода 2010 г. -2021 г. не е
обитаван от ищеца, както и че едно лице може да държи вещта продъжителен
период от време, но да няма намерение да придобие собствеността върху нея,
поради което няма основание за приемане придобИ.е на собствеността врху
процесния имот на основание давностно владение, предполагащо наличие,
както на субективния елемент – намерение за своене, така и на обективния -
владение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес,
в срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
Атакуваното решение е валидно, тъй като е постановено при спазване
на писмената форма, от надлежен състав на съд, който го е подписал.
Решението е допустимо.
С решението в атакуваната част е отхвърлен, предявения от К. Б. Б.
против М. Г. Б. и „К.“, ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът е собственик на Първи жилищен етаж,
югоизточен гараж и източно мазе, находящи се в масивна двуетажна сграда,
построена в УПИ XII, пл. № 366, кв. 35 по плана на гр. Я., с площ от 344 кв.м.,
с адрес: гр. Я..
За да се произнесе по доводите в жалбата съгл. чл. 269, изр. 2 ГПК,
БлОС, предвид тезите на страните, закона и събраните доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Б.Г. Б. и М. Б. са съпрузи, като съпругът е починал на 21.02.2008 г.
2
Починалият е наследен от съпругата си и двамата им сина – ищецът
К. Б. Б. и Г. Б. Б., последния починал на 09.02.2017 г.
Искът е предявен от К. Б. Б. за признаване за установено, че е
собственик на основание давностно владение на Първи жилищен етаж,
югоизточен гараж и източно мазе, находящи се в масивна двуетажна сграда,
построена в УПИ XII, пл. № 366, кв. 35 по плана на гр. Я., с площ от 344 кв.м.,
с адрес: гр. Я..
Ответници по иска са майката му - М. Б. и дружество „К.“, ЕООД, на
което дружество процесният имот е възложен с постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.04.2022 г., влязло в сила на 09.06.2022 г. като с протокол
за въвод във владение на недвижим имот от 11.08.2022 г. дружеството е
въведено от ЧСИ във владение на имота.
Постановлението за възлагане е издадено по изп.д. № 383/2018 г. по
описа на ЧСИ Г. Ц., по което М. Б. е конституирана като длъжник, а „К.“,
ЕООД като взискател и кредитор.
Ще следва да се посочи, че публичната продан по чл. 483-501 от ГПК
е уредена като деривативен придобивен способ, но транслативният й ефект не
може да се прояви срещу действителния собственик, т.е. стабилитета й не
важи за продажба на чужд недвижим имот, като няма пречки действителният
собственик да може да защити правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр.
2 от ГПК.
Установява се, че след смъртта на Б.Г. Б., наследниците му – съпругата
М. Б. и двамата им сина, ищецът К. и Г. Б., са сключили Договор за
доброволна делба на недвижим имот на 13.03.2008 г. с нотариална заверка на
подписите, според който в дял на майка им М. Г. Б. е възложен УПИ XII, пл. №
366 в кв. 35 по плана на гр. Я., с площ от 344 кв.м., ведно с построената на
това място двуетажна масивна къща. Видно от същият в общ дял на Г. Б. Б. и
К. Б. Б. е предоставена сумата от 9300 лв., напълно изплатени от М. Г. Б. в
брой преди подписване на договора за доброволна делба.
Не се оспорва и няма доводи, че в предмета на доброволната делба се
включва и процесния имот. От свидетелските показания също може да се
направи такъв извод предвид заявения факт от ищеца, че в същият процесен
парцел, в който се намира къщата, от която претендира 1-вия етаж, единия
гараж и мазето, има и друга къща, в която са живеели родителите му и според
3
показанията на свидетелите къщата на родителите му е била на един етаж и
таванска стая.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът не доказва да е придобил
правото на собственост върху имота на основание давност, тъй като не
доказва елементите от фактическия й състав, визиран в чл. 79, ал. 1 ЗСоб.
Според нормата придобивната давност предполага осъществявано владение в
период от 10 години.
Фактическият състав на владението съгл. чл. 68, ал. 1 ЗСоб. включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт върху вещта,
така и субективният елемент - тя да се държи като своя. Обективният елемент
на владението –упражняване на фактическа власт, съвпада с този при
държането, като от значение една фактическа власт да се определи като
владение е субективният елемент на своене на вещта.
За субективният елемент на владението – за намерението за своене - в
чл. 69 от ЗСоб. е закрепена презумпцията, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго.
Владението трябва да намери външна изява с предприемане на
конкретни действия, които преценени в съвкупност да представляват по
съдържание действия на изключителен собственик / В този см. т. 1 от ПП6/74
г/.
Насочеността на действията към сетивното им възприемане от други,
имат за цел да разкрие именно намерението.
Освен посочените признаци на владението – обективен и субективен,
които са съществените, други признаци на владението, които са логическо
следствие от тях, са владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. Последните без да са нормативно уредени са изведени от
съдебната практика по логически път и опитните правила.
От доказаните със свидетелските показания фактически действия на
ползване на имота и извършване на действия в него с цел ползване от К. Б. и
неговото семейство от 1996 г. до въвода в имота на дружеството не може да се
направи извод, че ищецът е осъществявал владение с последиците за
придобИ.е на собствеността.
4
С участието на Кр. Б. в сключване на договора за доброволна делба и
с подписването му от него на 13.8.2008 г. се опровергава презумпцията в чл.
69 от ЗСоб., според която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя. От подписване на договора за доброволната делба следва, че ищецът Кр.
Б. е държал имота от 1996 г. не за себе си, а за неговите родители т.е. за
другиго и следователно с това свое поведение се опровергава тезата му да е
осъществявал владение от 1996 г. Видно от договора изрично е отразено от
нотариуса, че посочените лица са заявили, че сключват договор за доброволна
делба на недвижим имот, с който прекратяват съсобствеността върху общия
им съсобствен недвижим имот, а имено УПИ 12, ведно с построената на това
място двуетажна масивна къща.
Следователно К. Б. не е владял имота за себе си.
След сключване на договора за доброволна делба, продължилото
ползване на имота, също не е основание да се счете, че го е владял с
намерение за своене.
Той е държал имота за собственика, като презумпцията на чл. 69
ЗСоб. не е оборена, след като няма осъществени от него действия, които да се
квалифицират като недвусмислена проява на демонстрация за своенето на
имота, в случая да е предприел действия, които да изразяват на преобръщане
на държанието си във владение, за да провокират евентуално предприемане
от собственика на защита на правото си на собственост.
След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобИ.е на собственост по давност, освен ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, от когато в негова ползва
започва да тече придобивна давност. За целта обаче е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да упражнява вместо за другиго
изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което произтича от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Затова в такава хипотеза в тежест на този, които се позовава на
придобивна давност е да установи явна промяна на държането във владение.
Принципът на справедливостта изключва скритостта на
5
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение да
се брани.
От събраните по делото доказателства не се доказват действия, които
да са демонстрирани от Кр. Б. спрямо майка му за промяна на отношението му
от държане към своене на имота, за да го придобие по давност, поради което
неоснователни са доводите в жалбата срещу уважения от РС иск, основаващи
се единствено на факта за фактическото владеене на имота от жалбоподателя.
Ето защо като е отхвърлил иска РС е постановил законосъобразно
решение, което БлОС в атакуваната му част, която е предмет на въззивното
производство - потвърждава.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на „К.“, ЕООД направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 110/15.04.2024 г., постановено по гр.д.
№1387/2021 г. по описа на РС – гр. Р., в частта, с която е отхвърлен предявения
от К. Б. Б., с ЕГН ********** против М. Г. Б., с ЕГН ********** и „К.“,
ЕООД, с ЕИК * иск за признаване за установено, че К. Б. Б., с ЕГН
********** е собственик на основание давност на Първи жилищен етаж,
югоизточен гараж и източно мазе, находящи се в масивна двуетажна сграда,
построена в УПИ XII, пл. № 366, кв. 35 по плана на гр. Я., с площ от 344 кв.м.,
с адрес: гр. Я.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Е.Й. да
заплати на „К.“ ,ЕООД, ЕИК * сумата от 2000 лв., представляваща направени
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните, с касационна жалба, пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7