Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                08.07.2009г,гр.Пловдив

 

                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и девета година, в състав:

 

                                    Председател: В.Ш.

                                       Членове: Ф.Р.

                                                        А.И.

С участието на секретаря Г.З. като разгледа докладваното от чл.съдията Ф.Р. ***09г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

            Въззивното производство е образувано  по жалба на адв.С.Б. като пълномощник на К.Р.М. и Л.И.М. против решение №156/05.01.2009г. постановено по гр.д.№ 1255/ 2008г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., с което е отхвърлен предявения от тях установителен иск за собственост по отношение на описан недвижим имот, находящ се в гр.Раковски, Пловдивска област, предявен срещу Й.И.М. и А.П.М. ***. По изложени съображения и ангажирани доказателства в настоящата въззивна инстанция се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, претендира се присъждане на разноски  по делото.

           Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

           Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            Съдът е сезиран с активно и пасивно обективно и субективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК от К.Р.М. и Л.И.М. против Й.И.М. и А.П.М.,*** за признаване за установено в полза на ищците спрямо ответниците, че първите са  собственици на недвижим имот, представляващ  източната секция от построена масивна двуфамилна жилищна сграда - къща близнак със застроена площ от 140 кв м с отделен вход, заедно с 1/2 ид.ч. от дворно място от 794 кв м , представляващо УПИ ІІ-546 от кв.90 по регулационния план на гр.Раковски, ведно с построения в същото място гараж североизточно в парцела и лятна кухня в югоизточната част на същия , всичките с административен адрес гр.Раковски, обл.Пловдивска, кв.Секирово, ул.”Вихър”, №2. Така претендираното право на собственост се основава на осъществено давностно владение в продължение на повече от 10 години, като правният интерес е мотивиран като обусловен от наличието на съставени нотариални акт за собственост както на ищците, така и на ответниците, където поради грешка са  били удостоверени права на собственост на страните върху разменени обекти на собственост, така именно за ищците  вместо правото на собственост върху източната секция на процесната жилищна сграда – право на собственост върху западната секция на същата, а за ответниците удостоверено вместо право на собственост върху западната секция на процесната сграда – право на собственост върху източната секция на сградата. Отделно от това иницииране на настоящото съдебно производство ищците аргументират и с обстоятелството, че върху претендирания от тях собствен недвижим имот – източната секция на сградата е насочено и отпочнало принудително изпълнение по събиране на вземане на ответниците като длъжници по образувано изпълнително производство.

            Първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявения иск поради неубедителност на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.

            Така посочените като удостоверени права на собственост на страните по възмездни сделки се констатира от представените по делото Нотариален акт № 146, том 25, д.№ 8217/1995г. на нотариус при ПРС за ищците, както и Нотариален акт № 145, том 25, дело № 8216/1995г. на нотариус при ПРС.

             При така заявените от ищците фактически обстоятелства следва да се отбележи, че от страна на ответниците до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство същите са проявили изцяло процесуална пасивност, вкл. чрез незаявяване на становище по исковата молба или оспорване на заявените  обстоятелства, като очевидно приложената след приключване на делото в първа инстанция молба от Й. Ив.М. и А. П.М. от 10.03.2009г. , получена в съда на 11.03.2009г./  с номерирана страница по делото – л.85/ не е могла да бъде съобразена поради прилагането й извънсъдебно. Във връзка с изясняване на  заявените с исковата молба фактически обстоятелства, както и потвърждаване на изявлението, депозирано в посочената молба от 11.03.2009г. е инициирано от съда призоваване на ответниците за явяване лично по реда на чл.176 от ГПК в с.з., съответно на две поредни такива / с.з. 08.06.2009г и 02.07.2009г. /, за които същите се явяват редовно призовани и редовно получили призовките с  приложенията, вкл. с вписани указания и формулирани въпроси. Пред настоящата инстанция  се представи в хода на съдебното производство за приемане по делото отново молба с идентичен текст от Й. Ив.М. и А. П.М./ отново на л.85, но по въззивното дело/ , в която ответниците сочат, че признават предявения срещу тях граждански иск, ведно с конкретно описание на признатите фактически обстоятелства относно това, че ищците се явяват собственици на ИЗТОЧНАТА секция от от описаната процесната триетажна масивна жилищна двуфамилна сграда, съответстващите ид.части от дворното място и останалите обекти – гараж и лятна кухня, построени в същото, тъй като същите се владеят от ищците от момента на завършването  и ответниците нямат претенции към нея.

          Следователно с оглед неявяването на ответниците съобразно разпореждането на съда по реда на чл.176, ал.1 от ГПК правните последици по приложение на разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК се свързват с приемане за установени на  заявените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, което всъщност кореспондира и с представената в съдебното производство пред въззивната инстанция молба от Й. Ив.М. и А. П.М. с положената от тях дата 10.03.2009г.  За прецизност следва да се отбележи, че всъщност  така заявеното становище изцяло с характер на признание на исковата молба  съответства на представеното писмено доказателство в първоинстанционното производство , а именно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №13, т.VІІ, рег.№ 5732, дело № 978/2007г. на нотариус Донка Солакова с район на действие РС-Пловдив,  рег.№135 на НК, видно от който ответниците са признати за собственици, придобит по давност  на също на ½ ид.ч. от процесното дворно място, ведно със ЗАПАДНАТА секция на процесната триетажна двуфамилна жилищна сграда- близнак, както и застроените гараж и също лятна кухня в дворното място.

           При това положение основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателите   за произнасяне на съда по реда на чл.237, ал.2 от ГПК поради  признание на иска, а следователно не се явява необходимо и обсъждане на събраните по делото гласни доказателства в първоинстанционното и въззивно производство / св.Анж.П. Карагьозова и св.Вера Луиджова Самулова/, показанията на които всъщност кореспондират на безспорните между страните фактически обстоятелства.

          По горните съображения предявените от ищците искове следва да се уважат, като на основание чл.271, ал.1 от ГПК обжалваното решение да се отмени.

           На основание чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. платени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 715,15 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                             Р    Е    Ш   И   :

 

           ОТМЕНЯ изцяло решение №156/05.01.2009г. постановено по гр.д.№ 1255/ 2008г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. и вместо това п о с т а н о в я в а:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Й.И.М., ЕГН:********** и А.П.М., ЕГН:********** ***, че ищците К.Р.М., ЕГН:********** и Л.И.М., ЕГН:**********,*** са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място от 794 кв м , съставляващ УПИ ІІ-546 от кв.90 по регулационния план на гр.Раковски, ведно с източната секция от построена масивна двуфамилна жилищна сграда - къща близнак със застроена площ от 140 кв м с отделен вход и построения в същото място гараж в североизточната част на парцела и лятна кухня в югоизточната част на същия, всичките с административен адрес гр.Раковски, обл.Пловдивска, кв.Секирово, ул.”Вихър”, № 4.

         ОСЪЖДА Й.И.М., ЕГН:********** и А.П.М., ЕГН:********** *** да заплатят на К.Р.М., ЕГН:********** и Л.И.М., ЕГН:**********,*** сумата 715,15 лева / седемстотин и петнадесет лева и 15 ст./, направени разноски за двете съдебни инстанции.

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

       Председател :                       Членове: