№ 960
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120107022 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв.
Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев,
пълномощник: Д.Б.З. юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника
Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес град ** че дължи на ищеца сумата от 595,11 лева,
представляваща главница по фактури, издадени в периода от 25.05.2018 година до
25.02.2021 година, за отчетен период от 26.09.2017 година до 08.02.2021 година, сумата
154,90 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 25.06.2018 година до
08.04.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2021 година, плащане
на които е разпоредено със Заповед № 1095 от 02.06.2021 година, постановена по частно
гражданско дело № 3815 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за
присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
Ответникът Д. Б. Б. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на
валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.
Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание
чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за
водоснабден обект, находящ се на адрес: град ** като собственик на имота. Съгласно
публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с
абонатен № 978503. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид
показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел на
1
апартамента. На основание чл. 25 от Общите условия на потребителите се фактурира и вода
от разпределение, когато към водопроводното отклонение са присъединени повече от един
потребител. Като абонат 1 ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен
срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на
дружеството. По издадени фактури в периода от 25.05.2018 година до 25.02.2021 година,
неплените в срок задължения са в размер на 595,11 лева и произтичат от потребени ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.09.2017 година до
08.02.2021 година. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното й плащане, която за периода от 25.06.2018 година
до 08.04.2021 година е в общ размер на 154,90 лева. При тези фактически твърдения ищецът
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител - адвокат М. счита исковата молба за нередовна, тъй като не са посочени
периодите и главниците, върху които е изчислявана претендираната лихва за забава по всяка
една от фактурите. Оспорва исковата претенция като неоснователна с възражение за
частично изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Посочва, че
първата от претендираните фактури е издадена на 25.05.2018 година за задължения с
отчетен период от 26.09.2017 година до 09.05.2018 година, въпреки че съгласно чл. 21, ал. 1,
т. 2 от Общите условия, задължение е на ВиК да отчита консумираната вода на всеки три
месеца. Поради това счита, че дружеството черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, като претендира стойността на консумирана през 2017 година вода, която е
фактурирана едва в средата на следващата година. Посочва се още, че макар да се твърди, че
отчитането на водомера е извършвано електронно, от справката е видно, че данните били
подадени от клиента и само два пъти водомера е видян на място от служител. Освен това,
липсвали данни за вида измервателно устройство, състоянието му и начина на отчитане,
поради което отправя искане към съда да бъде задължен ищецът да предостави посочената
информация. Процесуалният представител твърди още, че ответникът не е единствен
собственик на процесния имот, тъй като решението за прекратяване на брака с бившата му
съпруга М.А. Б.а не е вписано в Имотния регистър. С оглед на това счита, че утвърденото от
съда споразумение за поставяне на имота в дял на ответника няма действие спрямо трети
лица. Излага, че поради това при продажбата на имота на 07.04.2021 г. като страна била
записана и М.А. Б.а. Предвид гореизложеното, счита че дължи само половината от
стойността
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначение процесуален представител – адвокат
М. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че предявеният иск
2
следва да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявените искове:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна:
Исковете са за заплащане на цена за доставени, отведени и пречистени количества
вода до посочените в исковата молба абонатни номера, открити на името на ответника.
Съгласно чл. 3 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
Потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. В същия смисъл е и
предходната редакция на тази норма.
В представената от ответната страна справка от Агенция по вписванията от 25.02.2022
година, чрез отдалечен достъп, по партидата на Д. Б. Б. за периода от 01.01.2002 година до
25.02.2022 година, се установява, че върху имота, който е с адрес: град ** е била вписана
възбрана за ½ идеална част от собствеността Д. Б. Б., след което на 07.04.2021 година във
входящия регистър е вписано прехвърляне на правото на собственост чрез публичен търг/
публична продан. Като длъжници са вписани Д. Б. Б. и М.А. Б.а. Към исковата молба като
доказателство е приложен препис от Решение от 25.01.2010 година, постановено по
гражданско дело № 127 по описа на Софийски районен съд за 2009 година, с което на
основание чл.50 от СК е прекратен гражданският брак между Д. Б. Б. и М.А. Б.а. С това
решение ползването на имота, находящ се на адрес: град ** представляващ апартамент № *
е предоставено на Д. Б. Б.. Той е вписан в приложените като писмени доказателства по
делото фактури, издадени в периода от 25.05.2018 година до 25.02.2021 година, както и в
приложените по делото справки – извлечения за показания на водомера.
По отношение на материално правната легитимация на ответната страна да отговаря
за дълга за пълния предявен размер предвид и направеното от процесуалния му
представител възражение в този смисъл настоящият състав приема, че в случая от
приложение препис от съдебно решение се установява, че той е била ползващия потребител,
дори да се приеме наличие на съсобственост. Поради изложеното настоящият състав
приема, че задължението за заплащане на цена за доставените, отведени и пречистени
количества вода е нейна. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 59, ал. 3 от
Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, в случаите, в които
правата на потребител се притежава от няколко лица, но един от тях ползва имота
операторът открива партида на негово име след представяне на споразумение с останалите
съсобственици. В случая не се установява кога е открита партидата на името на ответната
страна, за да се прецени по какви правила е направено това /действащ материален закон и
3
общи условия/, но предвид конкретната фактическа обстановка за предоставяне на правото
на ползване настоящият състав приема, че ответникът е материално правно легитимиран да
отговоря за пълния размер на дълга.
Като писмено доказателство е приета и справка извлечение от отчет с мобилно
устройство за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответника, на чието име
са издадени фактурите и той е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е
в кои случаи водомера е видян и в кои случаи на отчитане показанията са дадени от
клиента. Последното отчитане е от 08.02.2021 година и е с отразяване, че водомера е
„видян“. За задълженията са издадени приложените към исковата молба фактури, като
сравнени показанията на устройството за съответния период съответстват на показанията за
количествата вода, за които са издадени фактурите за съответните месеци. Предвид
изложеното в справката, че водомера е „видян“ при последното отчитане, съгласно справка
– извлечение, настоящият състав приема, че задълженията са начислени за реални
показания.
Предвид установеното от фактическа страна настоящият състав приема, че
ответникът е материално правнолегитимиран да отговаря по предявените искове и ищецът е
изправна страна, като е доставил услугата, за цената за която са издадени фактурите за
абонатните номера.
Не е спорно по делото, че тези суми не са платени от ответната страна в полза на
ищеца и той дължи заплащането им, както и лихва за забава съгласно чл.44 от Общите
условия, която съдът приема по правилото на чл.162 от ГПК в размера, посочени в исковата
молба.
По възражение за изтекъл погасителен давностен срок настоящият състав приема
следното:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия на дружеството потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползвани от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. Заплащането на цена за ВиК услуги следва да бъде квалифицирано като
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б „в“ от ЗЗД и погасителната
давност по посоченото правило е тригодишна. В случая първата хронологическа фактура,
предмет на спора, е издадена на 25.05.2018 година. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в Районен съд – Несебър на 14.04.2021 година
/преди изпращането му по подсъдност на Районен съд - Бургас/. С подаване на заявлението
искът се счита предявен и съответно давността е прекъсната по смисъла на чл.116, б. „б“ от
ЗЗД, предвид и чл.422 от ГПК. Поради изложеното за това, че не изтекъл три годишен
период от датата на настъпване на изискуемостта на вземанията до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, настоящият състав приема, че
възражението за изтекъл погасителен давностен срок е неоснователно.
4
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Разноските, направени по водене на делото са в общ размер както следва: 100 лева за
държавни такси, 150 лева за назначаване на особен представител и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, или задължение в общ размер от 400 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав
приема, че са дължими и съответна част от разноските, направени в заповедното
производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25 лева,
представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да
бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес град ** че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д.Б.З. юрисконсулт, сумата от 595,11
лева /петстотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща главница по
фактури, издадени в периода от 25.05.2018 година до 25.02.2021 година, за отчетен период
от 26.09.2017 година до 08.02.2021 година, сумата 154,90 лева /сто петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 25.06.2018
година до 08.04.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2021 година,
плащане на които е разпоредено със Заповед № 1095 от 02.06.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 3815 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес град ** да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв.
5
Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев,
пълномощник: Д.Б.З. юрисконсулт, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото, и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6