Решение по дело №2809/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 179
Дата: 31 януари 2019 г. (в сила от 31 януари 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20184110102809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр.В.Търново, 31.01.2019г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

                Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2809 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"Сити Кеш" ООД/ и ответникът е сключен договор за паричен заем № 83274/08.08.2016г., съгласно който, на ответника е предоставен заем в размер на 500лв., като се сочи, че сумата е предоставена на заемателя от страна на представител на заемодателя. Сочи се, че договорната лихва по заема е в размер на 55,56лв. Ищецът заявява, че общият размер на заема възлиза на сумата 555,56 лв., които е следвало да се погасят на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 20,58 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 15.08.2016г., а на последната-13.02.2017г. Ищецът излага твърдения, че ответникът-заемател не изпълнявал задълженията си за заплащане на погасителните вноски, поради което по отношение на вземанията настъпила автоматично предсрочна изискуемост съгласно чл.7 ал.4 от договора за заем. Сочи се, че подписвайки договора заемателят се е съгласил с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява за настъпване на предсрочна изискуемост. Ищецът заявява, че предсрочната изискуемост настъпила на 12.09.2016г.-датата на падежа на петата погасителна вноска. Ищецът твърди, че съгласно чл.7 ал.4 от договора, при настъпване на предсрочна изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума и заявява, че в случая била начислена неустойка в размер на 168,34лв. На следващо място се излагат твърдения, че съгласно клаузите на договора заемателят се задължил да представи обезпечение, посочено в договора в три дневен срок от сключване на договора, като поради неизпълнение на това задължение се сочи, че е начислена неустойка в размер на 319,14лв., разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 11,82лв. Ищецът заявява, че поради забава в плащането на погасителните вноски, е начислена лихва за забава в размер на 76,60лв. за периода от 13.09.2016г.-до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че заемателят е заплатил сума в размер на 33лв. Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.05.2017г., кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит и го е упълномощил да уведоми за това длъжника. Твърди, че на адреса на заемодателя било изпратено уведомително писмо, изходящо от цедента, но писмото е останало непотърсено от получателя. На следващо място посочва, че ответникът може да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1236/2018г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени указания от съда предявил настоящите положителни установителни искове. Отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца, по процесния договор за паричен заем, главница в размер на 483,26 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 51,72 лв. за периода 22.08.2016г.-13.02.2017г., сумата 306,72 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за период 22.08.2016г.-13.02.2017г./падеж на последна погасителна вноска, по отношение на които на основание чл.7 ал.4 от договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 12.09.2016г., сумата 168,34лв.-неустойка за предсрочна изискуемост, начислена към 12.09.2016г., сумата 76,60лв.- обезщетение за забава за периода 13.09.2016г до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Исковата и молба и приложенията са редовно връчени на ответника по реда на чл.44 ал.1 пр.посл. от ГПК, при отказ на получателя. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В първото по делото заседание от 31.01.2019 г. ответникът редовно призован на основание чл. 44 ал. 1 пр. последно от ГПК, не се явява, не се представалява.

С молба от 29.01.2019г. пълномощникът на ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Й.В.В., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призована на основание чл. 44 ал. 1 пр. последно от ГПК, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последната са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 483.26 лв. - главница по договор за паричен заем с № 83274, сключен на 08.08.2016 г., за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., сумата 51.72 лв. - договорна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., сумата 306.72 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., сумата 168.34 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 12.09.2016 г., сумата 76.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 13.09.2016 г. до 30.04.2018 г.

С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.04.2018г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 225лв. за държавна такса, като има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 400лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.В.В., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни директори, сумата 483.26 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - главница по договор за паричен заем с № 83274, сключен на 08.08.2016 г., за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 51.72 лв. /петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., сумата 306.72 лв. /триста и шест лева и седемдесет и две стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.08.2016 г. до 13.02.2017 г., сумата 168.34 лв. /сто шестдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 12.09.2016 г., сумата 76.60 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 13.09.2016 г. до 30.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1236/2018 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА Й.В.В., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни директори, сумата общо 400лв./четиристотин лева/, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по Ч. гр.д. № №1236/2018г. по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.

 

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се приложи по Ч. гр д. № 1236/2018 г. по описа на ВТРС.

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: