МОТИВИ към присъда № / 18.03.2016г.
постановена по НОХД № 1208/2015г.по
описа на Районен Съд-Свиленград -
23.03.2016 Г.
Против
подсъдимия Я.Г.К. роден на ***г***, българин,
български гражданин,живущ ***,
неженен,с начално образование, безработен, с ЕГН:**********,
осъждан е повдигнато
обвинение от РП- Свиленград за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1
от НК, за това, че
В гр.Свиленград след като е бил осъден с влязло в сила на 04.03.2015г. определение № 101/25.02.2015г. за одобряване на
Спогодба по Гражданско дело 690/2014г. по описа на Районен съд - Свиленград, да
издържа свои низходящи — дъщеря си Николина Янкова Кирпиева с ЕГН ********** и
сина си Георги Янков К. с ЕГН ********** за периода от месец април 2015г. до
месец февруари 2016г. включително, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, a именно 11 месечни вноски по
220/двеста и двадесет /лева /общо/ на обща стойност 2 420 /две хиляди
четиристотин и двадесет / лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс,
Подсъдимият
разбира обвинението. Обяснява не, че не искал да издържа децата си, искал, но
нямал възможност, защото не работел никъде. Подавал постоянно документи за
работа, но за това , че бил осъждан
избягвали да го вземат на работа. За момента никъде не работил, занимавал
се преди 5 години с частна дейност, но откакто баща му починал вече нямал
такава. Надявал се, че лятото ще успее да се хване сезонно на работа в Гърция,
за да може да изкара част от парите и да ги даде на децата. Не изтъква други
обстоятелства , най вече свързани с майката, които да са мотивирали това
поведение.
В първото по делото заседание Съдът като взе предвид становището на
представителя на държавното обвинение и на процесуалния представител на
подсъдимия счете, че с оглед изясняване на релевантните за разкриване на обективната
истина обстоятелства и с оглед
прецизиране на обвинението и съответните съставомерни елементи на разпоредбите на чл.183, ал.1 от НК следва да се изиска от държавен
съдебен изпълнител информация относно това, дали срещу подсъдимият Я.Г.К. има
образувано изпълнително дело, кога и въз основа на какъв съдебен акт , има ли
плащания, колко и в какъв размер и периода от време.Държавният съдебен
изпълнител е отговорил писмено, че срещу Я.Г.К. има образувани 3 изпълнителни
дела, а именно: №67 от 2012г. с взискател Никола Славилов Димов, както и още 2
изпълнителни дела с взискател Е.Г.К., а
именно: Изпълнително дело №5 от 2015г., на основание Изпълнителен лист издаден
на 04.12.2014г. по гр.д.№611/2014г. по описа на РС- Свиленград и Изпълнително дело №46 от 2015г., на
основание Изпълнителен лист №2, издаден на 10.03.2015г. по гр.д №690/2014г. по
описа на РС- Свиленград. По изпълнителните дела няма постъпили суми от длъжника.
Този документ ,с характер и значенеие на доказателство , като относим ,
допустим и необходим бе приобщен по надлежния ред към събраната доказателствена
съвкупност. При това положение
прокурорът обоснова искането за
допускане на изменение на обвинението. Съдът прие, като доказателство по делото
писмото отговор на държавен съдебен изпълнител. Видно от същото към
01.03.2016г. подсъдимият не е плащал издръжка на децата, която се изисква по
закон на базата на влязъл в сила съдебен акт. Съдът констатира, че обвинението,
което е предявено с обвинителния акт обхваща периода от месец април 2015 година
до месец ноември 2015 година, включително или се касае за 8 неплатени месечни
вноски. Прокурорът предложи да бъде изменено обвинението, като се коригира
инкриминирания период, съобразно приобщените доказателства - данните от ДСИ, от
месец април 2015 година до месец февруари 2016 година, включително. Съдът намери,
че искането е основателно и следва да бъде уважено, поради това, че сме
изправени пред хипотезата на чл.287,
ал.1, предложение първо от НПК, когато
прокурорът може да повдигне ново обвинение, ако на съдебното следствие се
установят обстоятелства, които дават основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Фактическата обстановка към този момент
е различна и следва да бъде съобразено обвинението с новите обстоятелства,
които се подкрепят от съответните писмени документи приети като доказателства
по делото. Действително Прокуратурата би могла да бъде сезирана отново, след
като се касае за две или повече неплатени вноски, но в интерес на подсъдимия, а
и за прецизност на квалификацията към настоящият момент, съдът допусна изменение на обвинението. В изричната
компетентност на прокурора е да определи инкриминирания период и съдът е длъжен
да се съобрази с него при наличието на съответните законови предпоставки. Ето
защо, Съдът, с определение допусна
изменение на обвинението предявено с
обвинителния акт , като за напред да се
счита като предявено по следният начин и със следният диспозитив: Повдига
обвинение срещу Я.Г.К., с проверена самоличност, за това, че в град Свиленград,
след като е бил осъден с влязло в сила на 04.03.2015г. Определение
№101/25.02.2015г. за одобряване на Спогодба по Гражданско дело №690/2014г. по
описа на Районен съд – Свиленград, да издържа свои низходящи – дъщеря си Николина Янкова
Кирпиева с ЕГН ********** и сина си Георги Янков К. с ЕГН ********** за периода
от месец април 2015 година до месец февруари 2016 година, включително,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 11 месечни вноски по 220 лева (общо) на стойност 2420 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.287 от НПК, съдът даде възможност за вземане
на отношение по новото повдигнато обвинение. Подсъдимият Я.Г.К. отново потвърди , че разбира и това
обвинение и заяви , че нямал
работа , за това не е могъл да плаща
дължимата издръжка на децата си .
Съдът вземайки предвид становището на
страните , прецени , че делото е изяснено от фактическа и правна страна ,
поради което и на основание чл. 286 ал. 2 от НПК обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения. По време на пренията прокурорът
застъпва тезата, че подсъдимият е бил многократно осъждан при условията на чл.55 от НК, като е проявена
благосклонност и излишна снизходителност. Моли да се наложи наказание „Лишаване от свобода” по
отношение на Я.К..Счита, че така определеното наказание, с оглед досегашните му
наложени, е наложително, за да му се въздейства предупредително и възпиращо за
въздържане в бъдеще от нови противообществени прояви, престъпления
и т.н. Моли за съдебен акт в този смисъл.Процесуалния представител на
подсъдимия в пледоарията си изтъкна заслужаващи внимание аргументи и отправи молба към съда да бъде
оправдан подсъдимия с алтернативно
искане и обосновано искане да бъде
наложено наказание „Пробация”.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Я.Г.К. нямал сключен граждански брак със св. Е.Г.К. ***, но
от съвместното им съжителство се родили две деца -дъщеря им Николина Янкова
Кирпиева родена на ***г. и сина им Георги Янков К. роден на ***г.Впоследствие,
съжителството между подс. Я.Г.К. и св. Е.Г.К. било преустановено, като с влязло
в сила на 04.03.2015г. Определение №101/25.02.2015г. за одобряване на Спогодба
по Гражданско дело 690/2014г. по описа на Районен съд -Свиленград упражняването
на родителските права върху децата им -Николина Янкова Кирпиева с ЕГН **********
и Георги Янков К. с ЕГН ********** били предоставени на майка им- св. Е.Г.К.,
като бащата- подс. Я.Г.К. бил осъден да заплаща на своите низходящи чрез
тяхната майка и законна представителка - Е.Г.К. месечна издръжка в размер на
100 лв. за сина Георги Янков К. и на 120 лв. за дъщерята Николина Янкова
Кирпиева, като това задължение за подс.К. реално възникнало от м.март2015г.От
момента на влизане в сила на Определение №101/25.02.2015г. за одобряване на
Спогодба по Гражданско дело 690/2014г. по описа на Районен съд - Свиленград,
подс.К. не бил плащал нито една месечна вноска от дължимата и за двете деца
сума представляваща месечната им издръжка. Видно от събраните по делото
доказателства за периода от м. март 2015г. ,/когато определената от съда
месечна издръжка е била вече дължима/ до м.ноември 2015г. подс.К. е дал за
децата си единствено 100 евро и два пъти по 20 лева, които суми е предал на св.
Е.Г.К.. Тези суми общо, макар да няма каквито и да било писмени доказателства
за надлежното им плащане, покриват единствено и само дължимата от страна на
подс.К. сума за една месечна вноска за издръжка на децата Николина Янкова
Кирпиева родена на ***г. и Георги Янков К.. Така задължението на подс. Я.Г.К.
от месец април 2015г. до м.ноември 2015г. за плащане на издръжка в общ размер
на 220 лева общо за двете му деца остава неизпълнено и в този смисъл неплатено,
което задължение е в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни
вноски по 220/двеста и двадесет /лева /общо за двете деца / на обща стойност
1760 лева. В съдебно заседание въз основа на събраните и проверени по време на съдебното следствие доказателства,прокурорът
упражнявайки адекватно правомощията си направи искане за изменение на
обвинението и същото бе уважено като основателно.При
това положение окончателно предявеното обвинение спрямо подс. К. се сведе до следното -за това,
че в град Свиленград, след като е бил осъден с влязло в сила на 04.03.2015г. Определение
№101/25.02.2015г. за одобряване на Спогодба по Гражданско дело №690/2014г. по
описа на Районен съд – Свиленград, да издържа свои низходящи – дъщеря си Николина Янкова
Кирпиева с ЕГН ********** и сина си Георги Янков К. с ЕГН ********** за периода
от месец април 2015 година до месец февруари 2016 година, включително,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 11 месечни вноски по 220 лева (общо) на стойност 2420 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
При така изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с
действията си обвиняемия Я.Г.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, за което му бе предявено
обвинение в хода на съдебното следствие.
От обективна страна подс. К. ***, след като е бил осъден с влязло в сила
на 04.03.2015г. Определение №101/25.02.2015г. за одобряване на Спогодба по
Гражданско дело №690/2014г. по описа на Районен съд – Свиленград, да издържа
свои низходящи – дъщеря си Николина
Янкова Кирпиева с ЕГН ********** и сина си Георги Янков К. с ЕГН ********** за
периода от месец април 2015 година до месец февруари 2016 година, включително,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 11 месечни вноски по 220 лева (общо) на стойност 2420 лева
От субективна страна подс. К. е извършил деянието виновно, при условията
на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на извършеното от него
деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и искал
тяхното настъпване. В този смисъл е бил напълно наясно със задължението си за
заплащане на дължим а издръжка на децата си, както и нейния точен размер и не
го е правил съзнателно и относително дълъг период от време.
Обвиняемият К. е имал ясното съзнание, че върши престъпление. Знаел е
добре, че дължи ежемесечна издръжка на децата си, в размера определен от съда,
с който е добре запознат, но въпреки това не е изпълнил задължението си, да
изплати дължимите месечни вноски.
Фактическата обстановка по обвинителния акт и новото обвинение , както и
самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.Подсъдимият безспорно е
съзнавал, че е задължен въз основа на влязъл в сила съдебен акт да изплаща
издръжка на децата, тъй като лично и в присъствието на пълномощника си е
подписал спогодбата, одобрена впоследствие от съответния граждански съд, и
въпреки това не е изпълнил задължението си.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена от показанията на разпитаната свидетелка, и от
обясненията на самият подсъдим, които доказателства като цяло са еднопосочни
относно основният за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги
кредитира.
Съдът прие, че безспорно се установи извършването на престъплението –и
участието на подсъдимия в него- като извършител
Подсъдимият е имал ясното съзнание, че върши престъпление. Знаел е
добре, че дължи ежемесечна издръжка на децата си, в размера определен от съда,
с който е добре запознат, но въпреки това не е изпълнил задължението си, да
изплати дължимите месечни вноски.
Доказана
е осъществена престъпна деятелност описваща признаците от състава на
престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК
се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за
престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183,
ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът
изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на
изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на
състава.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.Престъплението по чл.183 от НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването
на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака,
възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща
съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да
промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга
страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на
бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК /респективно на състава на престъпление по чл. 183, ал.
4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на
осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на
съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на
ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за
лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път.
Тези гаранции не са реализирани в
продължение на целия период, през който не е плащал дължимата на децата си
издръжка.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна
страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви
параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде
извършено при единствено възможната форма на вината - пряк умисъл. В
интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в
неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо децата си, съзнавал е
техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените
отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
Липсата на доходи у подсъдимия, които да са получени от него по
легитимен, трудов път не го освобождава от задължението както да полага грижи
за своето дете, така и да плаща дължимата се за него издръжка по силата на
влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимия е длъжен да изпълнява именно защото
е родител на своето дете.
Горе
изложените съображения дават отговор
,защо съдът призна подсъдимия за виновен
и наложи именно наказание „Пробация”, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода.Именно това наказание ще даде възможност на
подсъдимия да реализира изрично проявената
готовност да намери работа и да
изпълнява задълженията си произтичащи от влязъл в сила съдебен акт. Макар
и осъждан с недобри характеристични данни и със сравнително висока степен на обществена
опасност , настоящия състав намира , че целите на наказанието –да се
поправи и в крайна сметка да намери
начин за издръжка на децата си ще бъдат
изпълнени при така наложеното по вид и параметри наказание.Наказанието не е само възмездие , но при този вид дела с най голяма сериозност стои въпросът , че
преди всичко то е и средство за постигане на определени цели.Възможното друго приложимо наказание , на този етап от
съдебното минало , може само да отдалечи изпълнението на целите или да предизвика възпиращо въздействие.Пробацията
е комплексна наказателна мярка, която включва мерки за надзор и
подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален живот и разумно
поведение в обществото. Пробацията може да се разглежда и като
“правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при
неспазване на неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва,
зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във
всеки един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин
заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира
извършителите да се придържат към пробационния режим .
По своята същност пробацията представлява налагане на строги
мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да бъде настаняван в
затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото. Като
безпричинното неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до
задължителното налагане на наказанието "лишаване от свобода".
Предназначението на пробацията е да служи като алтернатива на наказанието
"лишаване от свобода", а не като допълнение към него.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация« сочат за ролята
която може да изпълни с оглед постигане
на специалната и генерална превенция на самото наказание.
Така мотивиран съдът осъди
подсъдимия на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 /три / години с
периодичност 3 /три / пъти седмично ; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 3 /три / години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото – 300 /триста /
часа годишно в рамките на три поредни
години .
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П Р
И С Ъ
Д А
№ 18.03.2016г. гр.Свиленград,
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Свиленградският Районен Съд
.............…...…........................ колегия в публичното заседание на осемнадесети
март
през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО
ГЕОРЧЕВ
Съдебни
заседатели:1.
2.
при секретаря Р.И. …………….. …………….и в присъствието на прокурора ………
………………………….. като разгледа докладваното от съдия Христо Георчев НОХД № 1208 по описа за 2015г.
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Я.Г.К. роден на ***г***,
българин, български гражданин,живущ ***, неженен,с начално
образование, безработен., с ЕГН:**********,
осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
В гр.Свиленград след като е бил осъден с влязло
в сила на 04.03.2015г.
определение №101/25.02.2015г. за одобряване на Спогодба по Гражданско дело 690/2014г. по описа на
Районен съд - Свиленград, да издържа свои низходящи — дъщеря си Николина Янкова
Кирпиева с ЕГН ********** и сина си Георги
Янков К. с ЕГН ********** за периода от месец април 2015г. до месец февруари
2016г. включително, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, a именно 11 месечни
вноски по 220/двеста и двадесет /лева /общо/ на обща стойност 2 420 /две хиляди четиристотин и двадесет / лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което и
на основание чл.183 ал. 1 вр.чл. 54 вр.
чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 и т. 6 вр. с ал. 1
вр. чл. 42б ал.1 , ал.2 и ал.5 от НК,
го
ОСЪЖДА на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:
1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 /три / години с
периодичност 3 /три / пъти седмично ;
2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 /три / години;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото – 300 /триста /
часа годишно в рамките на три поредни
години .
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………..Разпоредбата на чл. 183 НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност.
Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията,
посочени в решението на съда. С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции
за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка
от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос
и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква
като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно едно
деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, от субективна страна това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се
вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление – “лишаване
от свобода” до една година или наказание “Пробация”. Съобразно принципа за
индивидуализация наказанието следва да се отчетат степента на обществената
опасност. Тази на деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено
тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява
обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с невисока степен
на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че тя признава вината си и е
на лице тежко материално положение, което всъщност е и причината да не се
изпълнява задължението. Не без значение е и обстоятелството, че същата има влошено
здравословно състояние / твърди, че има психически проблем/, за което в съдебно
заседание не бяха представени доказателства, както и други две деца, за които
полага грижи, като сам родител. От друга страна следва да се вземе предвид
проявената упоритост при извършване на деянието, касае се за неизплащане на
издръжка в размер на 54 месеца. След анализ на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът е на становище, че за извършеното
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, на подсъдимата следва да бъде наложено
наказание ПРОБАЦИЯ. С оглед
личността на подсъдимата и конкретните
особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимата р.С.В. следва
да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2
от НК: “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК
определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Причини за извършване на
престъплението - принизено чувство за майчин дълг.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОПУСНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСК ,ПОРАДИ ТОВА , ЧЕ ЗАТРУДНЯВА
НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС И СЛЕДВА ДА СЕ
НАЗНАЧАВА СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА ИЛИ ДА
СЕ ПРИЛАГА ДРУГ ПРОЦЕСУАЛНО ВАЛИДЕН СПОСОБ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ
ВРЕДИ.Не се допуска и поради факт , че
става въпрос за задължение по закон
произтичащо от влезнал в сила съдебен акт.Не може да се
преразглежда един решен с влязъл в сила
съдебен въпрос.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ЧЛ.
78А ТЪЙ КАТО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ НЕ СА
ВЪЗСТАНОВЕНИ.
НЕ МОЖЕ И СПОРАЗУМЕНИЕ.
МОЖЕ ДА СЕ ДОПУСНАТ
СВИДЕТЕЛИ И ПРИ 275 И ПРИ 286 , КАТО СЕ
ПИТА ДАЛИ СА БИЛИ ИЗВЪН ЗАЛАТА И КАКВО
ЩЕ ДОКАЗВАТ .Становище се иска от
другата страна.
Разпоредбата на чл. 183,
ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който,
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност.
Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията,
посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни
гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на
издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите
на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак
на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се
налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно едно
деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.
Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС
по наказателни дела, виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за
реализиране на състава на чл.
183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
Законът защитава семейството, семейните отношения,
издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните
предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от
родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси
при нововъзникнали обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението
под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за
реализиране на състава на чл.
183, ал. 1 НК /респективно на състава на престъпление по чл.
183, ал. 4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
В това отношение българското законодателство дава
достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си
или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна
правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита
на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски
запис или по банков път. Тези гаранции Б. не е реализирал в продължение на
целия период, през който не е плащал дължимата на децата си издръжка.
В конкретния случай е налице и корелативно
необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона
интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление
същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината - пряк
умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му,
състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си,
съзнавал е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените
от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
Липсата на доходи у подсъдимия, които да са
получени от него по легитимен, трудов път не го освобождава от задължението
както да полага грижи за своето дете, така и да плаща дължимата се за него
издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимия е длъжен да
изпълнява именно защото е родител на своето дете.
Що се отнася до
възраженията на жалбоподателката, че не бил определен правилно инкриминираният
период, съдът намира, че по този въпрос не може да дава указания на прокурора,
тъй като е в неговата изрична компетентност да реши срещу кое лице, за какво
престъпление и на базата на какви доказателства следва да се или да не се
повдигне обвинение. Освен това, следва да се отбележи, че ако жалбоподателката
твърди, че има и други неплатени вноски от издръжката, то няма пречка да се
сезира отново районната прокуратура, която да започне ново разследване.
Доколкото съдът не може да излезе от рамките на повдигнатото обвинение с
постановлението за привличане, то няма никаква процесуална законова възможност
постановлението на прокурора да се отмени с указания за разширяване
инкриминирания период.
Физическата
страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл.
183, ал.1 НК, се проявява във формата бездействие и се изразява в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или повече
месечни вноски. Видно от приложените по делото справки от НАП и Агенция по
вписванията през инкриминирания период от време подсъдимият се е самоосигурявал
чрез една от управляваните от него дружества, като тяхната множественост и
липсата на данни за прекратяване на тяхната дейност указва наличието на
регулярни доходи. За материалната обезпеченост на С. се извлича и от
приложената справка за собственост върху недвижими имоти, респ. от наличието на
регистрирани на негово име като собственик общо шест леки автомобила. От
стойността на всяко от така посочените имущества подсъдимият е можел да
удовлетвори нуждите на своя непълнолетен син от средства за препитание,
обучение и възпитание. Без значение за наказателната отговорност на дееца се
явява и обстоятелството, дали другият родител разполага с достатъчно финансови
средства, за да обезпечи отглеждането на детето. Възпитанието и осигуряването
на препитание на низходящите родственици, които не са способни сами да се
грижат за себе си, е възложена в тежест на двамата родители. Осъзнаването на
тази отговорност е дълг на всеки гражданин.
Престъплението е формално, на просто извършване,
тъй като от гледна точка на въздействието върху непосредствения обект на
защита, законът не изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен
самото неплащане на издръжката. Налице са влезли в сила съдебни решения, с
които деецът е осъден да издържа свой низходящ, като съгласно чл.
68, б. "а" от Закона за задълженията и договорите паричните
задължения са носими т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки
предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква
неговото изтичане.
В конкретния случай е налице и корелативно
необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона
интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление
същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината - пряк
умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му,
състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си,
съзнавал е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените
от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
В проведеното на 14.07.2015 г. открито съдебно заседание
защитата на подсъдимото лице представи вносни бележки за периода 03-09.07.2015
г., видно от които подсъдимият е наредил парични преводи по банковата сметка на
свидетеля И. общо за сумата от 7000,00 лв., която включва и размера на
дължимата издръжка през инкриминирания по делото период от време. По делото
липсват фактически данни, че от неизпълнението на паричното задължение са
настъпили други вредни последици за пострадалото лице. Имайки предвид този
последващ благоприятстващ подсъдимия юридически факт, съдът намира, че в
настоящия случай са налице изискуемите от закона предпоставки, обуславящи
приложното поле на разпоредбата на чл.
183, ал.3 НК, а именно: "Деецът не се наказва, ако преди постановяване
на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили
други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага
повторно".
Визираният нормативен регламент представлява
поощрителна разпоредба, целяща да стимулира длъжника към едно последващо
правомерно поведение, което да доведе до своевременно плащане на дължимата
издръжка. Условията за приложението на разпоредбата на чл.
183, ал.3 НК са четири и са дадени кумулативно, а именно: деецът следва да
е изпълнил цялото си задължение /това обстоятелство бе установено в съдебното
заседание от 14.07.2015 г./; самото изпълнение следва да е извършено преди
постановяване на присъдата от първа инстанция /в случая е налице, тъй като
доказателството за погасеното парично задължение е представено на етапа на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд/, на трето място - необходимо
да не са настъпили други вредни последици за пострадалия /по делото липсват
данни нуждаещият се да е поставен в особено затруднено материално положение или
неплащането на алиментното задължение да е накърнило неговия психичен и
нравствен интегритет/ и на последно място - деецът да не се е възползвал от
тази законово предвидена привилегия /подсъдимият не е осъждан за извършеното
престъпление по чл.
183 НК, а липсват и доказателствени източници по отношение на него да е
прилагана посочената поощрителна разпоредба както от прокуратурата на
РБългария, така и от съда - в този смисъл ТР № 19 от 27.03.1974 г. по н.д. №
12/1974 г., ОСНК на ВС, т.2/.
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ
УНИВЕРСИТЕТ - 2010, том 49, серия 7
- 202 -