Решение по дело №2440/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Делид“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001623007666-091-001 от 26.07.2024 г., издаден от П. С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и М. П., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 417 от 08.10.2024 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП – потвърден в частта на установената данъчна загуба за 2021 г. и начислен ДДС в размер на 602 444 лева и 287 899,28 лева лихва за данъчни периоди м.11.2019 г. и м.04.2020 г., и изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2022 г. от 968,06 лева на 959,26 лева и лихви от 141,93 лева на 140,64 лева.

Според дружеството-жалбоподател обжалвания ревизионен акт е неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните доказателства. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски. Съображения по съществото са спора са изложени в представената на 18.03.2025 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в представената на.2025 г. писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта по ЗДДС и го е изменил в частта по ЗКПО. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в срока по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623007666-020-001 от 20.12.2023 г., изменена със заповед № Р-16001622004369-020-002 от 15.03.2024 г. и обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г. и за ДДС за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., за периода 1.04.2020 г. – 30.04.2020 г. и 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623007666-092-001 от 05.07.2024 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001623007666-091-001 от 26.07.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Неоснователно се явява оспорването на квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, подписали заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събрание по делото доказателства, се установява, че електронното подписване е валидно и подписите имат времеви печати.

При ревизията на основание чл. 78, ал.4 и ал. 5 ЗДДС на дружеството е начислен допълнително ДДС по фактури № ********** от 02.11.2016 г., № ********** и № ********** от 04.11.2016 г., представляващи авансови плащания по договор № 11 от 27.05.2015 г. между дружеството-жалбоподател като купувач и „Интелиджънт фууд системс“ ЕООД (с променено наименование „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД) като продавач за продажба на стоки, собствено производство на продавача, по спецификация, неразделна част от договора. Фактурите са отразени от дружеството-жалбоподател в дневника за покупки за данъчен период м.11.2016 г. и дружеството е упражнило правото на приспадане на пълен данъчен кредит на стойност 582 044 лева.

Установено е при ревизията, че по договора е осъществена доставка на машини единствено на стойност 396 000 лева и е издадена фактура № ********** от 13.02.2017 г., с която е приспаднат аванс по фактура № ********** от 02.11.2016 г. в размер на 396 000 лева. Фактура № ********** от 13.02.2017 г. е включена от дружеството-жалбоподател в дневника за покупки за данъчен период м.02.2017 г. с нулеви стойности на данъчната основа и ДДС. Според органите по приходите придобитите от дружеството-жалбоподател активи са обща стойност 396 000 лева, а начисленият ДДС е 79 200 лева.

Установено е още, че на 13.02.2017 г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД предава на „Делид“ ЕООД оборудването по фактура № ********** от 13.02.2017 г., което оборудване на основание споразумение за отговорно пазене, подписано между двете дружества също на 13.02.2017 г., остава за съхранение при доставчика на адрес: град София, [улица], до поетапното монтиране на оборудването в складовото стопанство на „Делид“ ЕООД в с. Маноле.

Тъй като не е налице друго изпълнение по процесния договор, през 2021 г. дружеството-жалбоподател е отписало счетоводно сумата 2 514 220 лева (представляваща разликата между сбора от данъчните основи на авансовите плащания 2 910 220 лева и данъчната основа по фактурата от 13.02.2017 г. 396 000 лева) като вземане от доставчика. Въз основа на тези констатации ревизиращият екип е приел, че дружеството-жалбоподател е било длъжно да коригира размера на ползвания от него данъчен кредит от 502 844 лева по фактурите за авансовите плащания, за които не са извършени последващи доставки на машини и оборудване.

Ревизиращият екип е установил също, че „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 17.04.2020 г., поради което и предвид неизпълнението на договорните задължения по авансовите плащания органите по приходите са приели, че на основание чл.78, ал.4 ЗДДС „Делид“ ЕООД е следвало да коригира през м.04.2020 г. размера на ползвания данъчен кредит в посока намаление по фактурите за авансови плащания и е било задължено да издаде протокол съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС. Съответно с обжалвания ревизионен акт на основание чл. 78, ал.4 и ал. 5 ЗДДС е намален със сумата 502 044 лева размерът на приспаднатия от „Делид“ ЕООД данъчен кредит по фактурите за авансови плащания през данъчен период м.04.2020 г. и е установен данъчен резултат ДДС за внасяне в същия размер 502 044 лева ведно с лихви за забава в размер на 236 837,71 лева за периода от 15.05.2020 г. до 26.07.2024 г.

При ревизията е установено също неправилно и некоректно отразяване на липса на оборудване, установена на 11.11.2019 г. и отразена в счетоводната отчетност през 2022 г. Касае се за закупеното през февруари 2017 година по фактури № ********** от 13.02.2017 г. и № ********** от 13.02.2017 г., издадени от „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД, машини и оборудване (контролно табло, стенен вентилатор, вътрешен вентилатор, охладителна система и система за охлаждане), отразени в счетоводството при придобиването през 2017 г. по сметка 204 Машини и съоръжения (дълготрайни материални активи). Изхождайки от определенията на СС № 16, органите по приходите са приели, че придобитото оборудване не отговаря на счетоводните изисквания за дълготраен актив, защото при придобиването е оставено на отговорно пазене при доставчика, при когото е установена липсата, т.е., оборудването не е монтирано и не е използвано в дейността на дружеството-жалбоподател. Тъй като дружеството-жалбоподател е упражнило правото на приспадане на пълен данъчен кредит по цитираните фактури № 336 от 13.02.2017 г. и № 337 от 13.02.2017 г. в размер на 99 600 лева (79 200 лева + 20 400 лева), е прието, че на основание чл.79, ал.1 ЗДДС дружеството-жалбоподател е следвало да начисли и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит заради констатираната липса на процесните машини, като на основание чл. 79, ал.4 ЗДДС начисляването следва да се извърши за данъчен период м.11.2019 г., когато е установена липсата. Съответно при ревизията на основание чл.79, ал.1 ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 99 600 лева във връзка с констатираната липса на оборудване и лихви в размер на 51 061,57 лева за периода от 17.12.2019 г. до 26.07.2024 г.

При ревизията е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл.34, ал.1 ЗКПО за 2021 г. в размер на 2 514 220 лева, представляващи отписано вземане от „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД и отчетени разходи по договор № 11 от 27.05.2015 г. Прието е, че за вземането от „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД не е настъпило обстоятелство по чл.37, ал.1, т.1 ЗКПО, тъй като дружеството е с прекратена регистрация – заличен търговец в търговския регистър от 17.04.2020 г., поради което задълженията по договора от 27.05.2015 г. са неизпълними, съответно вземането за дружеството-жалбоподател е несъбираемо.

При ревизия е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2022 година по реда на чл.28, ал.2 ЗКПО в размер на 51 200 лева, представляващи стойността на липсващите вътрешни вентилатори ФР 500, която липса е установена през 2019 г., но вентилаторите са бракувани едва през 2022 г. след решение на управителя за отписването им от счетоводния баланс. Според органите по приходите взетата през 2022 г. счетоводна операция е счетоводна грешка, тъй като основанието за отписването е възникнало през 2019 г.

В хода на обжалването по административен ред директорът на ДОДОП Пловдив е изменил ревизионния акт в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2022 г., като е отстранена допуснатата от ревизиращия екип грешка в пренасянето на данъчната загуба от 88 лева за 2021 г. в следващата година. Съответно извършено е изменение на установеното задължение за 2022 г., което е намалено с 88 лева, и на лихвите.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но съдът намира, че с него не се установяват нови факти от значение за делото и за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт, тъй като отразяването на процесните фактури в справките-декларации по ЗДДС от доставчика и начисляването на ДДС по тях не е спорен факт, а ликвидността на „Фууд машинъри интернешънъл“ АД и правоприемника му „Интелиджънт фууд системс“ ЕООД е неотносима към установените задължения по ЗДДС на дружеството-жалбоподател, защото преценката за дължимостта или недължимостта на данъка се прави на основата на извършени или неизвършени облагаеми доставки.

В този смисъл причините, посочени от дружеството-жалбоподател за неизпълнението на договорните задължения и за неосъществяване на договорените доставки и развити като главна негова защитна теза, са неотносими и правно ирелевантни за настоящия спор. Няма спор, че са налице безспорни доказателства за възникнали между дружеството-жалбоподател и „Интелиджънт фууд системс“ ЕООД облигационни отношения, но не е спорен също фактът, че тези облигационни отношения не са се развили правилно и са довели до изпълнение на поетите задължения от доставчика, като причините за неизпълнението, както вече се каза, са ирелевантни за настоящия спор.

По искане на дружеството-жалбоподател в съдебното производство беше разпитан като свидетел Д. К., член на съвета на директорите на „Интелиджън фууд системс“ АД – правоприемникът на доставчика „Интелиджънт фууд системс“ ЕООД (с променено наименование „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД) по договор № 11 от 27.05.2015 г. и издател на процесните фактури от 04.11.2016 г. за авансови плащания. Съдът не кредитира свидетелските показания, защото намира същите за необективни и пристрастни с оглед договорните взаимоотношения между дружеството-жалбоподател и дружеството, в чието управление участва свидетеля и което дружество е изпълнител по цитирания договор, останал неизпълнен и станал причина за допълнително установените при настоящата ревизия задължения за дружеството-жалбоподател. От друга страна, свидетелските показания са неконкретни и прекалено общи, не дават нова или допълнителна информация относно изпълнението на процесния договор, напротив, свидетелят също потвърждава, че договорът не е изпълнен, като за законосъобразността на оспорения ревизионен акт са без правно значение причините, поради които доставката на машините и съоръженията не е била извършена.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Съгласно чл.78, ал.4 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Съгласно чл.78, ал.5 ЗДДС алинеи 2 и 4 се прилагат и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика или на получателя.

В настоящия случай са извършени авансови плащания за машини и съоръжения, които са индивидуализирани в някаква степен в сключения между дружеството-жалбоподател и доставчика „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД договор № 11 от 27.05.2015 г., поради което може да се приеме, че правото на данъчен кредит по издадените три фактури за авансови плащания е упражнено законосъобразно. Но с ДДС се облагат доставките на стоки или услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за такива доставки. Безспорен факт за страните по делото е неизпълнението на договора от 2015 г., потвърдено и от свидетелските показания на свидетеля Д. К., включително и към настоящия момент. Безспорен факт е също прекратяването на регистрацията по ДДС на доставчика „Фууд машинъри интернешънъл“ ЕООД, считано от 17.04.2020 г., която няма нищо общо с преобразуването на дружеството и вписването на това преобразуване в търговския регистър. Тези именно факти са дали основание на самото дружеството-жалбоподател да отпише през 2021 година от счетоводна сметка 611 вземането в размер на 2 514 220 лева от доставчика.

Т.е., противно на застъпената защитна теза в настоящото съдебно производство, дерегистрацията по ЗДДС на доставчика и неизпълнението на договора от 2015 година са безспорно установени факти, което налага извод за правилно приложение на материалния закон от страна на ревизиращия екип при издаване на обжалвания ревизионен акт. Съгласно константната съдебна практика на Съда на ЕС (дело С-107/13) нормите на чл.65, чл.90, § 1, чл.168, б.“а“, чл.185, § 1 и чл.193 от Директива 2006/112 дават основание за данъчно третиране съответно на регламентираното с чл.78, ал.4 ЗДДС, съответно данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС, когато промяната във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на данъка, е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС, както е в настоящия случай.

Съответно неизпълнението на договора, липсата на доставки, обосноваващи извършените авансови плащания, и прекратената регистрация на доставчика по ЗДДС задължават получателя (дружеството-жалбоподател) да коригира размера на ползвания данъчен кредит в посока намаление по фактурите за авансови плащания въз основа на протокол, издаден по реда на чл.66, ал.1 ППЗДДС, който е следвало да се отрази в дневника за покупки и справката-декларация за данъчен период м.04.2020 г. Тъй като тази корекция не е извършена от дружеството-жалбоподател, е извършена от ревизиращия екип при правилно приложение на материалноправните норми.

Правилно при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер на 99 600 лева, съответстващ на ползвания данъчен кредит за закупеното оборудване по фактури № № ********** от 13.02.2017 г. и № ********** от 13.02.2017 г., за което е установена липса през м.11.2019 г.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. А съгласно чл.79, ал.4 ЗДДС начисляването на данъка по ал.1-3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Липсата на процесното оборудване е установена на 11.11.2019 г. и следователно правилно при ревизията е извършена корекция на ползвания данъчен кредит за този именно данъчен период ноември 2019 г. Неоснователно е позоваването на дружеството-жалбоподател на нормата на чл.80, ал.1, т.4, б.“а“ ЗДДС, съгласно която корекции по чл.79, чл.79а и чл.79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. В случая това изключение е неприложимо, защото към 11.11.2019 г. са изтекли само 2 години и 9 месеца от придобиването на оборудването и упражняването на правото на данъчен кредит за неговото придобиване.

По отношение на установените задължения за корпоративен данък в жалбата липсват конкретни възражения. Съдът намира ревизионния акт в тази част за правилен, тъй като извършените корекции за 2022 година са свързани с некоректното отразяване като бракувани на същите машини и оборудване, чиято липса е установена на 11.11.2019 г.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. А съгласно чл.28, ал.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

Безспорно в случая се касае до неправилно отразен от дружеството-жалбоподател разход от липсващи активи през 2022 година вместо през 2019 година, когато е установена липсата. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и от необходимостта им за реализиране на предмета на дейност на предприятието, които обстоятелства не са доказани при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател, защото процесните липсващи активи, както вече се каза никога не са били доставени в производствената база на „Делид“ ЕООД и никога не са били използвани за осъществяване на дейността на дружеството. Поради това правилно разходът от липси не е признат за данъчните цели и правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2022 година, когато е извършено счетоводното им отчитане.

Предвид всичко изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 36 393,30 лева, определена на основание чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Делид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Маноле, община Марица, област Пловдив, Свинекомплекс Маноле 2, представлявано от управителя Д. И. Д., срещу ревизионен акт № Р-16001623007666-091-001 от 26.07.2024 г., издаден от П. С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и М. П., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 417 от 08.10.2024 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП – потвърден в частта на установената данъчна загуба за 2021 г. и начислен ДДС в размер на 602 444 лева и 287 899,28 лева лихва за данъчни периоди м.11.2019 г. и м.04.2020 г., и изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2022 г. от 968,06 лева на 959,26 лева и лихви от 141,93 лева на 140,64 лева.

ОСЪЖДА „Делид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Маноле, община Марица, област Пловдив, Свинекомплекс Маноле 2, представлявано от управителя Д. И. Д., да заплати на Национална агенция за приходите сумата 36 393,30 (тридесет и шест хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.