Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.03.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 8489
по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба
подадена от С.Е.Д. ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. ***, АК- Варна,
с която претендира да бъде осъдено З.
„Б.и.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
р-н ***да му заплати сумата от: 10 лева, частично
от 1 290лв –
неплатен остатък от общо 2566,20 лв. - обезщетение по
застрахователна претенция***за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил***, изразяващи се в увреждания по преден ляв амортисьор и тампон
на амортисьор, ляв шенкел, предна лява джанта, предна лява кормилна щанга, ляв
кормилен накрайник и кормилна рейка, облицовката на предната броня, преден ляв
калник, преден ляв фар, в резултат на ПТП настъпило на 27.11.2019г. в гр. Варна
по вина на водач на лек автомобил „***" с peг. №***, застрахован
по договор за „Гражданска отговорност" с полица № №*** при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2020г. до окончателно изплащане на
задължението,
както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че на 27.11.2019г.
в гр. Варна,*** е възникнало ПТП между л.а. „***" с peг. №***" с peг. № ***, собственост
на С.Е.Д. ЕГН **********. За възникналото ПТП, е уведомен сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР- Варна, местопроизшествието е посетено от служители на
полицията и е съставен Протокол за ПТП №***., в който за
виновен е посочен водачът на л.а.***, който не е взел мерки автомобилът да не
самопотегли и да се приведе в движение, поради което посоченият лек автомобил
самопотеглил и блъснал паркираният л.а.***. По отношение на л.а. „***" с peг. №*** към
27.11.2019г. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното дружество***съгласно полица №***, която е била
действаща към датата на възникване на ПТП.
На 28.11.2019г. застрахователят е уведомен и е образувана щета №**. Негов
представител извършил оглед и опис на щетите по автомобила, като са установени
увреждания по преден ляв тампон на амортисьор, предна лява кормилна щанга и
кормилна рейка. Посочено е, че следва да се направи допълнителен оглед на
автомобила. На 02.12.2019г. е извършен допълнителен оглед и са установени щети
по облицовката на предната броня, предния ляв калник, предния ляв фар, предния
ляв амортисьор, преден ляв шенкел, предна лява джанта. Наред с това е посочено,
че следва да бъде извършен допълнителен оглед след реглаж и становище от
сервиз. Предвид факта, че л.а.*** не можел да се движи на собствен ход, е
закаран с пътна помощ в***, който е официалния оторизиран сервиз на марката
„Рено".
На
03.12.2019г., е издадено становище за извършен оглед на автомобила от официален
сервиз на марката „***"-***и констатирани следните щети: изкривяване на ляв
шенкел, ляв амортисьор, ляв тампон амортисьор, ляв кормилен накрайник, кормилна
рейка, предна лява джанта, като изрично е посочено че изброеното не е следствие
на производствен или възникнал дефект.*** извършил частичен ремонт на
уврежданията – отремонтирани били предния ляв амортисьор и шенкел, за което е
издадена работна карта от 02.12.2019г. по поръчка ***
на стойност 556,81лв, за който е издадена фактура №***. която била
заплатена от С.Д.. За отстраняване на щетите по автомобила, С.Д. заплатил още
сума в размер на 50лв за превоз с пътна помощ;
16лв за ремонт на увредената джанта; 100лв за закупуване на шенкел. От страна на*** била изготвена проформа
фактура №***.
за ремонт и подмяна на кормилната рейка. Съгласно направената оферта,
необходимата сума за ремонт на кормилната рейка е в размер на 1 445,34лв. След
извършено проучване сред сервизите в гр. Варна, С.Д. е установил, че
минималната сума необходима за извършване на автотенекеджийските услуги по
възстановяване на увредените детайли на автомобилът е в размер на 400лв. На
17.01.2020г. З. „Б.и." АД заплатило застрахователно обезщетение в размер
на 400,59лв. Вследствие на възражение, че посочената сума е недостатъчна за
цялостен ремонт на увредените части на автомобила, и искане за изплащане на
допълнително застрахователно обезщетение от 2 167лв, с цел извършване в цялост
на ремонта на увредените части на автомобила . На 02.03.2020г. е получено писмо
от страна на З. „Б.и.“ АД, с което информират С.Д., че възражението му е
разгледано и е одобрено, като на 19.05.2020г. му било заплатено допълнително застрахователно обезщетение
в размер на 875,61лв. Налице е разлика в размер на 1 290лв, необходима за
цялостен ремонт на увредените части на автомобила. Сочи
се, че с плащане на общо 1276,20лв /400,59лв и 875,61лв./, застрахователната
компания е извършила признание относно дължимостта на застрахователно
обезщетение, и спорен момент е единствено размерът му.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно
уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска
изцяло. Не оспорва наличието
на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения
като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва
наличието на вина на водача на
застрахования при него автомобил и причинно- следствена връзка с вредите по
автомобила на ищеца. Въвежда твърдения за съпричиняване. Оспорва посочената от
ищеца стойност на уврежданията. Възразява срещу размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Претендират
се разноски.
С определение на съда постановено в проведено на 04.02.2020г.
открито съдебно заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер
на иска, като е увеличен от 10 лв. на 1040 лв. –
частично от 1290 лв., представляващи неплатен остатък от общо дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 2566,20 лв.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените
доказателства – копия на: протокол
за ПТП от 27.11.2019г. на сектор „ПП“ при ОД
на МВР–Варна; описи от 28.11.2019г., от 02.12.2019г. и от
05.12.2019г по щета № ***; становище на*** от 03.12.2019г.; фактура № ***. на***, ведно с касов бон към нея; работна
карта на*** от 02.12.2019г.; фактура № ***. за
използвана пътна помощ; фактура № ***. за ремонт на
джанта, ведно с касов бон към нея; проформа фактура от 27.01.2020г. на*** за ремонт на кормилна рейка; възражение от
02.03.2020г. по щета № **********; и отговор
изх. № ***. на З. „Б.и.“ АД, се установява, че:
На 27.11.2019г.
в гр. Варна,*** е възникнало
ПТП между л.а.*** и л.а. „***" с peг. № ***, собственост на С.Е.Д. ЕГН **********. За възникналото
ПТП, е уведомен сектор „***" при ОД МВР- Варна, местопроизшествието е
посетено от служители на полицията и е съставен Протокол за ПТП №***., в който за виновен е посочен водачът на л.а.***, който не
е взел мерки автомобилът да не самопотегли и да се приведе в движение, поради
което посоченият лек автомобил самопотеглил и блъснал паркираният л.а.***. Л.а. „Тойота авенсис" с per. №В 0165 НН е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" при ответното дружество***съгласно полица №***,
със срок на действие в който попадала датата 27.11.2019г.
За
настъпилото ПТП увреденото лице уведомило на 28.11.2019г. застрахователя
на виновния водач, като била заведена щета №***. На 02.12.2019г. бил извършен оглед на
автомобила, в които като
увредени детайли били описани: облицовката
на предна броня, преден ляв калник, преден ляв фар,
преден
ляв амортисьор, преден ляв шенкел, предна лява джанта. Посочено
е, че следва да се направи допълнителен оглед на автомобила след реглаж и становище от сервиз. На 03.12.2019г.
е издадено становище за извършен оглед на автомобила
от официален сервиз на марката „***"-*** и констатирани следните щети: изкривяване на ляв
шенкел, ляв амортисьор, ляв тампон амортисьор, ляв кормилен накрайник, кормилна
рейка, предна лява джанта, като е посочено, че изброеното
не е следствие на производствен или възникнал дефект. На 05.12.2019г. от представител на***бил извършен оглед на автомобила и били описани унищожени
преден ляв тампон на амортисьор, предна лява кормилна щанга и кормилна рейка. Л.а.*** бил транпортиран с пътна помощ, за което на 27.11.2019г.
била платена цена от 50 лв.
От*** била издадена работна
карта от 02.12.2019г. за отремонтирани преден ляв
амортисьор и шенкел, за което по фактура издадена на С.Д. е платено на 03.12.2019г. -
556,81лв., а за ремонт на
джанта на 04.12.2019г. сумата от 16 лв. Като застрахователно обезщетение ищецът получил на 17.01.2020г.
сума в размер
на 400,59
лв. и след възражене
от 02.03.2020г. още 875,61 лв. на 18.05.2020г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза /писмено и
устно/,
се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в протокола съставен от КАТ-ПП отговаря на
установените от застрахователя увреждания. Цената на необходимите труд и материали за
възстановяване на увредената вещ в състояние
годно да бъде ползвана по предназначение, по пазарни цени определени
към момента на щетата, е 2622,32 лв. Сумата от 50 лв. е в рамкита на
обичайната за пътна помощ в чертите на гр. Варна.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "***", който
сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
"***" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което
са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна
връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи
твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия,
както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По делото са безспорни обстоятелствата, че л.а.*** е
бил застрахован
по застраховка „***" със застрахователна полица №*** от
застрахователна компания***, със срок на действие към датата на настъпване на процесното ПТП.
От съставения
официален документ – протокол за ПТП, констатациите в който относно механизма за настъпването на ПТП и отговорния
за него водач, не са оспорени от правоимащото санкционирано лице, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на собственика на л.а.*** – ***, което е противоречало на нормите на чл. 96
от ЗДвП (Водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.), е настъпило ПТП при което на собствената на
ищеца вещ – л.а.***, са причинени следните вреди: увреждания
по преден ляв амортисьор и тампон на амортисьор, ляв шенкел, предна лява
джанта, предна лява кормилна щанга, ляв кормилен накрайник и кормилна рейка, облицовка на
предна броня, преден ляв калник, преден ляв фар.
С плащането на част от претендираното обезещетение
застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, поради което единственият релевантен
спорен въпрос е размера на вредите. Застрахователят не се е позавал при
определяне на застрахователното обезщетение на съпричиняване. Не сочи да е
поискал да извърши оглед на другия автомобил или на мястото на ПТП, или други
действия установяващи твърденията му за съпричиняване. В настоящия процес също
не е поискал и/или представил доказателства, което да установява твърдението му
за виновно поведение на ищеца, като според съда такива не биха представлявали
показанията на доказано виновния за ПТП собственик, който дори не е управлявал
своето МПС, което е било паркирано.
Съдът
не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не се установява
от заключението на вещите лица и другите
събрани по делото писмени доказателства. Отделно
от това следва да се отбележи, че съгласно практиката
на ВКС (пр. решение № *** от 15.04.2009г.
по т. д. № ***/2008г.; решение № *** от 12.03.2010г. по т. д. № **.; решение № ***от 24.11.2010г. по т. д. № ***9г.
и решение № *** от 29.04.2011г. по т. д. № **.,
Решение № *** от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № ***. и др.),
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва
да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. По
делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на ищеца, като водач или собственик на
увредената вещ.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по
този вид имуществена застраховка, обезщетението следва
да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на
щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие
вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № *** год.
по т. д. № *** год. на ВКС,
ІІ ТО, Решение № *** 02.07.2009 год. по т. д. № ***
год. на ВКС, І ТО, Решение № *** год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І
ТО, съставляващи съдебна практика и по аналогичните
норми от действащия КЗ. В случая, според заключението на вещото лице, стойността
на частите и ремонтите дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в
същия вид и качество отпреди произшествието е 2622,32 лв. Като се приспадне извършеното плащане
от 1276,20 лв., остатъкът е 1346,12 лв.,
който е на по-голяма стойност от претендираната 1040лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ с посочено платено
адвокатско възнаграждене в размер на 302,80лв. /, и вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси /254,50лв./, са в общ размер от 557,30 лева