О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети юли през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело № 1377 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на
Николай Пенчев Пенев, действащ в качеството му на
ЕТ „Пенчев – Николай Пенев“, с ЕИК *********, срещу определение
№3982/05.04.2018г. по гр.д. №6721/14г. по описа на ВРС, ХLІ-ви с-в, с което производството е прекратено. В
жалбата се твърди, че определението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно.
Излага се, че искането за изменение на иска е направено в срок- първо съдебно
заседание и е конкретно посочено, че се претендират 6 кв.м. ид.ч. Моли
определението да бъде отменено и делото върнато на ВРС друг състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл.276 ГПК не е депозиран отговор от ответника по жалбата „Пасифлора“
ЕООД.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.
По същество е неоснователна поради следното:
Производството по гр.д. № 6721/14г. по описа на ВРС и образувано по отделените от гр.д. №
10913/12г. по описа на ВРС насрещни искове, предявени от Николай Пенчев Пенев,
действащ в качеството му на ЕТ „Пенчев – Николай Пенев“, с ЕИК ********* срещу
„Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********. Съгласно насрещната искова молба, уточнена с
молба от 03.02.2014г., предмет на настоящето производство са иск с правно
основание чл.108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на дворно място с площ от 600 кв.м. по документ за
собственост, а по скица с площ от 606 кв.м., ноходящо се в гр.Варна, местност
„Манастирски рид“, съставляващо имот с
идентификатор № 10135.35.2517.1675 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение КД-14-03-2487 от 03.10.2011г. на Началника на СГКК-Варна
при граници на имота, имоти с иденитфикатори №№ 10135.2517.1676;
10135.2517.9637; 10135.2517.2869; 10135.2517.1674, ведно с изградената в имота
сграда –еднофамилна вилна сграда с идентификатор № 10135.2517.1675.1 със
застроена площ от 65 кв.м. и осъждане
ответника да предаде на ищеца владението на имота, както и иск за заплащане на
сумата от 11 480 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за
периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. от ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е придобил собствеността
върху имота въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 102, том VI, рег.№ 12735, нот. Дело № 1014/2007г., съставен на
20.12.2007г. от Нотариус с рег.№ 335 – Павлина Сименова /л.4 и л.9/. След
отделянето на предявените насрещни искове производството тях е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС, по което първоначално е предявен от
„Пасифлора“ ЕООД положителен установителен иск за собственост по отношение на
същия имот срещу ищеца в настоящето производство. С влязло в законна сила
решение по гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС е признато за установено в
отношенията между страните „ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. "Св.Константин и
Елена", м. "Манастирски рид", вила 559, представлявана от управителя си Людмила
Василиевна Финкер, гражданка на Русия, родена на ***г. в гр. Ленинград, ЛНЧ ***********, с адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул.
"Македония" №34 Б, ет.2, ап.№1 и Николай Пенчев Пенев, ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** Константинов №4 4, ет.1, ап.1, в качеството си на ЕТ
"ПЕНЧЕВ-НИКЛАЙ ПЕНЕВ" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул."Алеко Константинов" №44, че
„ПАСИФЛОРА" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. "Св.Константин
и Елена", м. "Манастирски рид", вила 559, представлявана от управителя си Людмила
Василиевна Финкер, гражданка на Русия, родена на ***г. в гр. Ленинград, ЛНЧ ***********,
е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 600 кв.м.,
находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, местност „Манастирски
рид", съставляващо имот № 1675 в
кв.53 по плана на местността, при граници на мястото: път, имот №16810, имот
№1676, имот №2208, ведно с находящата се в същото място постройка, с площ от 35 кв.м., придобит на на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 106, том I, peг. № 871,
дело № 67 от 23.09.2003г. на нотариус
Катя Паунова, с peг. № 382 и район на
действие – ВРС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В решението имота не е
индивидуализиран съобразно действащите към постановяване на решението, а и към
датата на предявяване на иска кадастрална карта и кадастрални регистри, но
видно и от насрещната искова молба, по която е образувано настоящето дело, се
касае за един и същи недвижим имот в двете производства пред ВРС. След
приключване на гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС с влязъл в сила съдебен акт
са отпаднали пречките по движението на настоящето производство и същото е
възобновено, като на ищеца е дадена изрична възможност да заяви дали поддържа
исковите си претенции и да обоснове правен интерес от това с оглед влязлото в сила
съдебно решение между същите страните и за същият имот, с което ответното
дружество е прието за установено да е собственик на имота. В молби от
01.03.2018г. и 07.03.2018г. ищецът заявява, че поддържа исковата претенция да
бъде прието в отношенията между страните, че е собственик на 6 кв.м. от имот с
идентификатор № 10135.2517.1675 и
осъждане ответното дружество да му предаде владението на имота. В молбите се
твърди, че съдебното решение по гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС се отнася
до имот с площ от 600 кв.м., докато процесният имот бил с площ от 606 кв.м.
Претендираните с молбите 6 кв.м. от процесния имот били придобити от ищеца на
основание сключен договор за продажба на общинска земя след изменение на КККР
на гр.Варна и заповеди на кмета от 2011г. и 2013г., засягащи процесния имот.
С атакуваното определение ВРС прекратил
производството по предявените искове, като приел, че същите са недопустими, тъй
като по отношение на иска по чл.108 ЗС е налице влязло в сила решение между
страните досежно правото на собственост и на осн. чл.299 ГПК не може да бъде
пререшен въпроса. Посочил, че валидно изменение на иска за претендираните 6
кв.м. ид.ч. няма.
А по отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД счел, че липсва правен
интерес. .
Определението е частично
правилно.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на ВРС за наличие на пречка по
смисъла на чл.299 ГПК. Спорът между страните досежно титулярството на правото
на собственост върху имота е решен с влязло в сила решение. Касае се за
идентичен имот между същите страни. Посоченото от ищеца по насрещния иск
основание е сделка, правните последици от която са разгледани по спора по
предявения от дружеството установителен иск за собственост и отречени. Предвид
горното и не е налице правна възможност спорът дали жалбоподателят е собственик
на имота на заявеното по възражение в приключилия срещу него процес, в който
възражението не е уважено, да бъде пререшаван.
Досежно твърдението, че
ищецът валидно е предприел изменение на предявения от него иск:
Дори да е направено в
срок, искането за изменение на иска е недопустимо. По предявения иск за
собственост ищецът навежда твърдяното от него придобивно основание, а
ответникът следва да изчерпи с възражения всички легитимиращи го като
собственик основания, които изключват правото на собственост на ищеца. Правото
на собственост по отношение на имота се установява към момента на постановяване
на съдебното решение. Затова и всички основания, на които може да се позове
ответника, легитимиращи го като собственик, се преклудират след влизане в сила
на решението, с което искът на ищеца е уважен. Ответникът разполага с правото
да предяви иск за собственост срещу ищеца само на нововъзникнали основания-
възникнали след постановяване на положителното за ищеца съдебно решение. В
настоящото производство още с предявяването на положителния установителен иск
от „Пасифлора“ ООД процесният имот е представлявал именно имот с идентификатор
№ 10135.2517.1675. Така е заявен същия и в насрещната искова молба от
жалбоподателя. Видно от приложените по делото скици, процесните заповеди за
изменение на КККР са издадени. Имотът е посочен с площ от 606 кв.м.
Следователно и соченото основание, твърдяно от ответника в искането за
изменение на иска, а именно одобряване на КККР и въводът във владение в
новообразувания имот са били факт още при предявяване на исковата молба срещу
Пенев. Позоваването на тези основания за възникване на правото на собственост е
недопустимо. Същите са преклудирани. Затова и съставът приема, че правилно и
законосъобразно ВРС е прекратил производството по предявения ревандикационен
иск на основание чл.299 ГПК. Определението
в тази част следва да бъде потвърдено.
Искът по чл.59 ЗЗД е
допустим. Налице са твърдения, че ищецът Пенев е собственик на имота или на
част от него. Дали тези твърдения е допустимо да бъдат установявани в
производството по чл.59 ЗЗД е ирелевантно за допустимостта на предявения иск за
заплащане на обезщетение. Това е така, тъй като установяването на правото на
собственост е предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД, а не за
допустимостта му. Затова и щом са наведени твърдения ,че ищецът е собственик на
един имот, ползван от трето лице, то и за първия винаги е налице интерес от предявяване на иск по чл.59 ЗЗД. Определението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно
основание чл.59 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3982/05.04.2018г. по гр.д.
№6721/14г. по описа на ВРС, ХLІ-ви с-в,
само в частта, с която е прекратено производството по предявения от Николай
Пенчев Пенев, действащ в качеството му на ЕТ „Пенчев – Николай Пенев“, с ЕИК
********* срещу „Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********., иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на дворно
място с площ от 600 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 606
кв.м., ноходящо се в гр.Варна, местност „Манастирски рид“, съставляващо имот с идентификатор №
10135.35.2517.1675 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение КД-14-03-2487 от 03.10.2011г. на Началника на СГКК-Варна при
граници на имота, имоти с иденитфикатори №№ 10135.2517.1676; 10135.2517.9637;
10135.2517.2869; 10135.2517.1674, ведно с изградената в имота сграда
–еднофамилна вилна сграда с идентификатор № 10135.2517.1675.1 със застроена
площ от 65 кв.м. , както и за предаване владението върху имота.
ОТМЕНЯ определение
№3982/05.04.2018г. по гр.д. №6721/14г. по описа на ВРС, ХLІ-ви с-в, само в частта, с която е
прекратено производството по предявения от Николай Пенчев Пенев, действащ в
качеството му на ЕТ „Пенчев – Николай Пенев“, с ЕИК ********* срещу „Пасифлора“
ООД, с ЕИК *********., иск за заплащане
на сумата от 11 480 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за
периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. от ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване само в потвърдителната си част в
едноседмичен срок с частна жалба пред ВКС.
В
останалата си част определението не е преграждащо и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.