Решение по дело №74/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 118

 

гр. Тутракан, 23.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 74/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД от страна на "А1 Б." ЕАД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно юрк. П.П., за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 831/10.12.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 600/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. цената на ползвани електронни съобщителни услуги (ЕСУ - главница) дължима на осн. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор № М 4949501 от 25.04.2016 г. за периода: 23.04.2016 г. - 23.10.2016 г., предмет на издадени от ищеца фактури: № **********/26.05.2016 г.,  № **********/27.06.2016 г., № **********/27.07.2016 г. и № **********/26.10.2016 г., в размер на 182,66 лв.;

1.2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на договора по т. 6.3. от Приложение № 1 към договора (в размер на месечните абонаментни такси за остатъчния срок на договора), в размер на 339,83 лв.

1.3. Ищецът твърди, че между него и ответника Н.Ю.М. е сключен Договор № М 4949501 от 25.04.2016 г. за периода 23.04.2016 до 23.10.2016 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не бил заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на дружеството, поради което на 03.11.2016 г. договора е прекратен по вина на ответника.

2.  Ответникът Н.Ю.М. е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез адв. Д.Н. ***, с който счита, че иска е недопустими  неоснователен.

2.1. Оспорва се истинността на договора за ЕСУ, в частта на положения за абоната подпис.

3. От страна на ищеца е депозирана молба за оттегляне на исковете, заведена под вх. № 3354/10.09.2019 г. Тъй като оттеглянето е направено след първото съдебно заседание по делото и с оглед изричното противопоставяне на ответника, производството по делото не е прекратено (чл. 232, изр. 1 от ГПК).

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 25.04.2016 г. е подписан Договор № ********* (напечатан) № М 4949501 (изписан ръкописно) от 25.04.2016 г. между страните по делото. От изслушаната по делото съдебна графическа експертиза се установява, че положения подпис за „потребител” не е на ответника, поради което договорът следва да бъде изключен като неистински от доказателствения материал по делото на осн. чл. 193 от ГПК.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

6. Не е налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ, доколкото ответникът не е подписал договора.

7. В тази връзка предявените искове се явяват неоснователни.

 

Разноски

 

8. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв.

9. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение - 250 лв. е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 - 300 лв.

10. С оглед гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ Договор № М 4949501 (*********) от 25.04.2016 г. (заедно с Приложения № 1 и 3 към него), по отношение на положения за „потребител” от името на Н.Ю.М. подпис, като изключва договора от доказателствения материал по делото.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца „А1 Б.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 1309, *******, срещу ответника Н.Ю.М., с ЕГН *********, с посочен по делото адрес: ***, за  установяване на вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 831/10.12.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 600/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на ползвани електронни съобщителни услуги (главница) по Договор № М 4949501 от 25.04.2016 г. за периода: 23.04.2016 г. - 23.10.2016 г., предмет на издадени от ищеца фактури: № **********/26.05.2016 г.,  № **********/27.06.2016 г., № **********/27.07.2016 г. и № **********/26.10.2016 г., в размер на 182,66 лв.; както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора по т. 6.3. от Приложение № 1 към договора (в размер на месечните абонаментни такси за остатъчния срок на договора), в размер на 339,83 лв.

ОСЪЖДА  ищеца „А1 Б.” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на ответника Н.Ю.М., с ЕГН *********, направените по делото разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

След влизане в сила на решението делото да се докладва на заповедния съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: